ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №89, Valeri Kolev.
Беше следобеда, няколко дни по- късно. Алекс и неговия екип бяха заедно, със совалката си в хамбара на кораба Crossfire, който се намираше в парцела на земляните, край строежа на новата база. Планетата Orixon 10 се оказваше доста симпатично местенце, ако не се смяташе присъствието на херките тук. Алекс тъкмо си беше заредил билков чай и кафе, пушеше цигари и се топлеше, след тежкия ден този път. Той беше леко разсеян и уморен от тичане по разни задачи из парцела. Намерил време за почивка, Алекс се отпусна в креслото и за десетина минути затвори очи и прогони всякакви мисли от главата си. Хората от неговия екип бяха из совалката и почиваха. Не бяха оставили дори дежурен на мостика, тъй като не бяха в готовност за предстоящи полети и задачи със совалката. Из кораба Crossfire течеше обикновен ден. Заедно с екипажа на кораба Ford, командосите осигуряваха охраната на строежа. Строителния кораб щеше да пристигне тази вечер или през нощта. До момента роботите от корабите на командир Йон, бяха разкопали и укрепили голяма част от нужните подземия за базата. В другия край се изливаше бетон, по специални извънземни технологии. Коридорите и тунелите на новата база се увеличаваха със всеки изминал час. Роботите се командваха от четирима души. От кръстосвача изпращаха материали и машини за строежа, всеки ден. Беше предвидено, кръстосвачите да могат да строят разни обекти, когато се наложи, но основната работа щяха да свършат хората от строителния кораб, специализирани в тази област.
Към края на следобеда Алекс излезе из кораба заедно с Аш и Ким. Тримата се мотаха насам- натам из коридорите, но пък видяха мнозина от своите колеги тук. По някое време се спряха в столовата на кораба, до оранжерията и басейна. Макар, че навън беше студено, имаше хора в басейна, а водата му беше топла, и на места гореща. Така мнозина си лекуваха болежките и разни болести, каквито не отсъстваха дори тук. Имаше хора и в столовата, една от смените вечеряше. Тримата седнаха наблизо до оранжерията и си взеха по закуска и питие. До полунощ оставаше много време, а тогава щяха да дават дежурство на мостика на кораба.
В началото на вечерта Алекс, Аш и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Отсреща светеха светлинките на втория кораб на Йон- Ford. Времето беше мразовито, но тихо.
*
Беше следобед, няколко дена по- късно. Строителният кораб вече беше пристигнал, натоварен с техника, строителни материали, роботи и 200 души, специалисти по строителство чрез роботи. Из парцела на земляните, тук на планетата Orixon 10, стана още по- оживено, а тук имаше и хора от кръстосвача Nissan. Парцела с вид на окръжност с диаметър 1,000 км. се подготвяше да може да се отбранява от врагове с отбранителни системи. Вървеше и строежа на самата военна база в този парцел. Отбранителните станции щяха да бъдат десетина, разположени по периферията на парцела, а още няколко такива станции щеше да има в самата база. Корабите Crossfire и Ford с общо 130 души екипажи бяха тук със задачата да охраняват целия парцел на земляните, поне докато се строи новата база.
Към края на бордовия следобед Алекс седеше заедно с хората си в совалката, докато чакаха да ги изпратят на патрулиране. През изминалите дни предимно се бяха занимавали с патрулиране над земната територия със совалката. Тук имаше и други совалки, от кръстосвача Nissan, които също даваха дежурства в небето на територията. Навън се мръкваше, когато Ким и Палма станаха от сън и скоро се появиха в общата каюта- мостик на совалката. Освен Алекс тук бяха Аш и Палма. Те тъкмо проверяваха състоянието на различните системи на совалката, тъй като тази вечер щяха отново да летят.
Совалката Honda излетя от кораба в началото на вечерта. На борда и бяха десетимата- екипа на Алекс. Започваха патрулиране над земната територия. Маршрута описваше елипса над тези територии, като беше възможно да се спират тук и там по пътя си. Алекс беше в добра форма през този ден, а настроението на совалката беше леко делнично и делово. Всеки си работеше по задачите и почти не се разговаряше. До Алекс седяха неговите лични приятелки- Ким и Ирина, които вземаха сериозно участие тази вечер, в задачите на мостика на совалката. Междувременно новините казваха, че херките се държат умерено прилично, поне тук, на тази планета. За момента не бяха провокирали нито тукашните военни, нито командосите от AFJ. Но в новините се казваше, че вилнеят на няколко други планети, от дестина дена насам. Командването на AFJ мълчеше, а командосите се радваха на глътката въздух, през този месец, временното примирие при войната срещу пасарите. Алекс въздъхна тежко, отвори си бутилка пепси и запали цигара. На моменти му се случваше да му дотежава тази служба във AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации). Това се случваше и в по- добри и в по- тежки времена. Но той си казваше, че не бива да се отпуска. Беше подписал договор за десет години служба и докато не изминеше този срок, нямаше начин да се отказва. Повечето командоси от екипа на командир Йон, бяха със също такива договори, за срок от десет години.
Вечерта напредваше, а совалката Honda прелиташе на височина от 8 км. над джунглата в новата територия на земляните. Вътре беше топло и уютно. Бяха се събрали в общата каюта- мостик и десетимата, преди полунощ, когато тук оставаха само дежурните, а останалите отиваха да спят. Ситуацията беше нормална, около совалката нямаше опасни обекти. Кораби и совалки, прелитащи над земните територии, имаха само тукашните военни. Времето беше хладно, но спокойно, не валеше нищо. На места се беше спуснала гъста мъгла, но това не пречеше на видимостта. Десетимата командоси- екипа на Алекс, разговаряха по важните теми напоследък, за новата база, за херките и пасарите, както и за близките градове, които бяха покрай новата земна територия тук на Orixon 10. Настроението тук беше делово, не беше време за купони и веселие, но все пак чаша джин с тоник, не се забраняваше. Алекс, Ким и Ирина щяха да продължат дежурство след полунощ, затова те си почиваха в тези часове, гледаха да си похапнат и да се подготвят за трите часа нощно дежурство на пулта на совалката, макар, че тя се водеше от опитен пилот- робот.
По някое време Алекс тръгна със Ким из совалката, за да огледат и проверят основните й възли. Това се правеше винаги преди да се застъпи дежурство, както и преди излитане и след кацане. Проверката не беше сложна, а докато си вършеха работата имаха възможността да се поразходят пеша из тунелите и асансьорите на совалката. Тя беше с размерите на неголяма къща, на няколко нива, а основния й обем се заемаше от двигателите, резервоарите и хамбара, където имаше два джета, с големината на автомобил. Джетовете се използваха понякога, а те можеха да напускат совалката дори по време на полет. Бяха предвидени предимно за евакуация на екипажа на совалката, когато няма друг избор и няма възможност да се запази совалката, при сериозни повреди. След като провериха всичко, двамата се спряха в малката, компактна оранжерия на совалката, за да изпушат по цигара.
-Имаме още няколко часа свободни.- каза Ким.- Можем да се забавим, достатъчно преди дежурството.
-Аз не успях да поспя днес.- каза Алекс.- Ще ме дебнете да не задремя на пулта!...
-Не се притеснявай, ще те наглеждаме.- каза Ким.- Можеш да дремнеш два часа сега, има още време!
-Не. Трудно ще се върна във форма за пилотирането.- каза Алекс.- Ще спя после, след дежурството…
-Какво си правил, че не си се наспал?!- каза Ким.
-Йон ни беше изпратил с Аш на строежа, да огледаме как вървят работите там.- каза Алекс.
-Толкова ли няма кой да иде?- каза Ким.
-Йон ни цени.- каза Алекс.- Знаем си цената.
-Да не се възгордееш , нещо!- каза Ким.
-Нищо подобно…- каза Алекс.- Нали ме знаеш с моя извънземен грип… Понякога направо съм извън строя…
Двамата замълчаха замислени. Имаше доста време още до полунощ.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар