ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №90, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №90, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден совалката Honda беше кацнала край едно градче в близост до границата със земната територия. Градчето имаше 50,000 души. Алекс и Аш взеха единия джет и прескочиха до града, за да погледнат какво представлява той. Беше един обикновен извънземен град. Мръкваше се, когато влязоха в един бар и се настаниха на една маса за двама, взеха си от тукашните питиета, нещо познато, от плодове. Местните вече знаеха, че наблизо има земни територии, а приемаха земляните нормално. Запалиха по цигара, а наоколо се водеха разговори по техни си теми, както и за херките, най- новата тема за обсъждане на тази планета. Двамата земляни поговориха с хората от близката маса, за разни общи неща, като времето навън и какво представлява този град. Разказаха им от какво се издържа града и какви по- интересни неща има тук. Когато земляните си тръгнаха към джета, тук ги изпратиха по приятелски.
Совалката беше на десетина километра нататък, а двамата с джета преминаха това разстояние много бързо. В совалката беше топло и уютно. Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката, а гледката към града в далечината беше изумителна.
-Забавихте се!- каза Ким- Бях започнала да се притеснявам за вас!
-Говорихме с тукашните хора. Пихме по един нектар.- каза Алекс.
-Накъде ще излитаме после?- попита Ким.
-Прелитаме над територията и отвъд, някъде на север се намира една военна станция на тукашните.- каза Алекс.- Ще ги посетим тази вечер, или през нощта.
Двамата постояха на терасата още известно време, преди да се приберат на топло. Когато по- късно излетяха със совалката, те бързо набраха височина. Установиха се на 8 км. височина и със скорост около 400 км/ч. избраха курс на полета. Имаха да пътуват с часове, а земните територии бяха съсвем пусти, както и небето над тях. Тук нищо не се случваше, и по- добре така, отколкото да има наблизо херки или пасари. Алекс си взе кафе и чай, запали цигара и седна да се топли, докато следи показанията на полета. До полунощ и десетимата щяха да бъдат заедно в общата каюта- мостик, преди тук да останат само дежурните.
*
Беше вечерта, на другия ден, когато совалката Honda се завърна на кораба Crossfire, край изграждащата се нова база на земляните и се прибра в хамбара. Алекс си беше поспал добре напоследък, леко натъжен и замислен, излезе из кораба. Тук течеше едно нормално всекидневие, макар, че с идването на вечерта, повечето хора се ориентираха към почивка. Навън продължаваха да строят новата база, десетина души оператори на роботи, а роботите бяха няколко- стотин. Не се бързаше с тази база, но пък си имаше срокове за изграждането й, които се спазваха. Алекс намери Манхатън и Йоанна в столовата и седна при тях. Очакваше новини от първа ръка, защото напоследък той и екипа му, често биваха на патрулиране със совалката и изтърваха много новини. Херки вилнееха от месец, на няколко планети из звездната система Orixon. Говореше се за предстояща нова война. Пасарите бяха призовани на Съд, пред трибуната на AFJ ( обединените в съюз цивлизации, приятели на земляните ). Все още нямаше информация, дали конфликта с пасарите минава в следвоенна фаза.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от кораба със Ким, Аш и Палма. Четиримата искаха да се разходят наоколо, хем да видят как върви строежа. Времето тук беше леко хладно, валеше ситен дъжд. Из бъдещата база сновяха земляни и извънземни. Основния корпус беше вече почти готов. Предстоеше да бъде оборудван за сериозна работа, по отбраната на земната територия тук, а и на самата планета. Край реката десет рибари ловяха риба с мрежи, за създаването на първоначален резерв от провизии за базата, както и за храната на строителите и извънземните гости. Освен трите кораба тук- Crossfire, Ford и строителния кораб, имаше и няколко совалки от кръстосвача Nissan, както и машини на тукашните военни. В тези дни се умуваше тотално за справянето със херките и как да стане това. Понякога идваше и самия адмирал Шао, който командваше силите на AFJ в зведзната система Orixon. Тукашните военни искаха да помогнат във битката срещу херките, но предпочитаха да пазят добре планетата си. Междувременно се говореше, че кръстосвача Nissan скоро ще потегля за зони на по- сериозно напрежение. Всичко тук около планетата Orixon 10 и мистериозния "портал", от който се пръкваха корабите на херките, оставаше на раменете на командир Йон с двата кораба и общо екипажи- 130 души. Новината изправи на нокти хората на Йон. До тук беше своеобразната ваканция за тях. Всички смятаха, че предстоят тежки времена за Йон и неговите хора…
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвача Nissan беше заминал по пътя си, а на планетата оставаха строителния кораб и двата кораба на командир Йон. Строителството на новата база продължаваше. Тук бяха пристигнали и близо 500 души от местните военни, които искаха да помагат, а и да охраняват зоната. Йон им обясни какво ще предствалява новата база. Предвиждаше се тук да служат и от тукашните военни. Хората на Йон, общо 130 души, бяха в непрекъснати смени от по осем часа, заемайки се с охраната на територията на земляните тук. За по- сериозни задачи никой не смееше и да говори- не достигаха хората.
Вечерта на Алекс беше напрегната. Той се чудеше какво беше накарало адмирал Шао да тръгне към друга цел и да остави стратегическата позиция тук. И останалите земляни гадаеха, какви са причините за отлитането на Nissan.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire беше кацнал край един от по- близките до базата, градове с население 400,000 души. Алекс и неговите хора бяха излезли навън, веднага след пристигането. Времето беше хубаво, с лек хлад. Десетимата тръгнаха пеша край кораба, към корпуса наблизо, където имаше търговски център и развлекателни зали. Алекс запали цигара и се огледа. Изглеждаше интересен град. До него вървяха Ким и Ирина, а малко по- напред Аш и Палма. Бяха дошли тук за да се поразходят и да разгледат града. Имаше вероятност тук да има и херки. Изучаването на херките всъщност продължаваше, макар и Nissan да беше заминал на някъде, след което останаха само хората на Йон, както и строителите.
В началото на вечерта десетимата се завърнаха в кораба, след голямата и приятна разходка. Бяха се изморили, но доволни от разходката, а и време уцелиха страхотно. Алекс се наплиска на чешмата с вода, за да се освежи, направи си чайове и кафе и седна да почива, а неговите хора сновяха из совалката, всеки по своите задачи. Йон все още не беше заръчал, кога ще излитат за да се прибират в базата, но нямаше спешни задачи и екипажа отдъхваше, след дългия ден. Докато Алекс пушеше и пийваше чай, до него Ким и Ирина слушаха музика със слушалки и си приказваха нещо. По- назад из каютата- мостик на совалката, Браун, Джейн и Никита се занимаваха по компютрите си, а Аш и Палма се бяха заловили да приготвят нещо вкусно за вечеря. Бронк и Шон се къпеха. Алекс се беше замислил по въпроса за херките. Смяташе се, че войната е неизбежна, щом херките вилнеят и върлуват на няколко планети в тези дни. Според Йон, щяха да охраняват базата и да търсят още информация за херките, но без да ги нападат, нямаше достатъчно хора за такова нещо.
По някое време Алекс, Аш и Палма излязоха на една тераса на кораба. Навън беше тъмно и леко хладно. Те незнаеха на какво мирише, но това беше дъх на извънземна пролет. В далечината се виждаха светлинките на града, както и от преминаващите машини, по въздух и суша. Все още нямаше определен час за тръгване обратно към базата. Едно спокойствие лъхаше из кораба, сякаш на тази планета нямаше никакви проблеми и никакви херки.

(следва продължение)