ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №91, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №91, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким крачеха из кораба, по коридори и асансьори. По това време екипажа имаше свободни четири часа и навсякъде те виждаха своите колеги, всеки забързан по своите дела и задачи. Скоро двамата слязоха на нивото за разходки. Това беше тунел, който опасваше кораба и на много места имаше люкове и тераси. Тунела обикаляше около основните възли на кораба, без да заема много място. Ползваше се предимно за разходки, както и за наблюдение навън. Като минаваха покрай една от терасите, видяха там Манхатън и Йоанна. Излязоха на терасата при тях, а Манхатън каза:
-Дали ще нощуваме тук? Знае ли някой?
-Засега се знае, че ще нощуваме тук.- каза Алекс.- Но нали знаеш, по всяко време може да има ново решение по въпроса…
-Тук е добро място.- каза Манхатън.- Ще можем да си починем спокойно.
-Дано не идват насам херките!- каза Йоанна.- Нямам добро мнение за тях…
-Това е враждебна цивилизация.- каза Манхатън.- Ако имаше начин да ги прогоним от тук!
-Момента не е настъпил, да ги прогонваме.- каза Алекс.- За сега само събираме информация за тях.
*
Един следобед, наколко дена по- късно, корабът Crossfire пътуваше към един град- №36, където вече имаше херки. Беше получена информация от тукашните хора, че херките опитват да събират роби и пляскочват храна от складове и магазини. Алекс пийваше горещ чай, докато ровеше из радио- ефира. Трябваха му подробности за ситуацията. Земляните нямаше да се намесват в събитията, а само да съберат информация по въпроса. Алекс беше малко сънлив и поизморен от дълъг ден, но това не му пречеше да действа по пулта, намираше се в совалката Honda в хамбара на кораба, заедно със своя екип. Навън валеше сняг, но не беше много студено. Корабът летеше на 5 км. височина, без да бърза. Важното беше добре да се проверява наоколо, за вражески обекти.
Вечерта наближаваше, когато седящата до Алекс, Ким каза:
-Кога се очаква да пристигнем там?
-Нямам понятие.- каза Алекс.- Вероятно до полунощ или още по- късно.
-Нещо ново чува ли се в ефира?- попита тя.
-Херките събират роби и провизии. - каза Алекс.- Нещо са намислили, ама не знаем какво… Тукашните военни започнаха действия около град №36.
*
В началото на вечерта Алекс и Ким се разхождаха по специалния външен тунел около кораба. Тук на много места имаше люкове и двамата се спираха за да погледат навън. Ким беше в добро настроение, а Алекс- все още сънен, както почти през целия ден. Той си мислеше за бъдещите дни и вероятната нова война срещу херките, която още не беше обявявана. Асансьора ги качи по- нагоре из кораба и те продължиха към столовата. Тук намериха Бронк и Шон, които вечеряха. Седнаха при тях, а в столовата имаше към 20 души. Взеха си по чаша джин с тоник и се загледаха към оранжерията, където роботите събираха новата реколта плодове, зеленчуци, тютюн, билки и подправки. В басейна от дугата страна плуваха 5- 6 души. Той скоро щеше да бъде покрит, преди кацането, защото нататък ставаше опасно и можеше да се наложи въздушна битка с херките.
-Имаме ли дежурства на мостика, Алекс?- попита Бронк.
-Не.- каза той- Ние ще държим совалката в бойна готовност.
-Ще ми се да си почина добре, тази нощ…- каза Бронк.
-Изморени сме и ние.- каза Алекс.
Докато пийваха джин с тоник, Алекс и Ким се бяха замислили, какво ли ще става нататък. Мислеха да си починат и поспят тази нощ, свободна от дежурства на мостика на кораба. Из кораба беше спокойно в тези часове. Корабът в тези часове прелиташе над планина, чиито върхове достигаха по 2- 3 км. По това време се развихри дъждовна буря с гръмотевици. Навън беше кошмарно, а вътре в кораба топло и уютно. Алекс и Ким крачеха из кораба, докато се връщаха в хамбара, при совалката. Екипажът беше в добро настроение, въпреки рискованото приближаване до силите на херките. До град №36 оставаше още доста път. Време да се съберат мислите и за подготовка за работа при сложни обстоятеллства.
Късно вечерта Алекс пушеше замислен пред един люк и наблюдаваше бурята навън. До него Ким пийваше чай и се радваше на добрата вечер, а Ирина беше отишла да направи нещо вкусно за похапване. Из хамбара имаше още много машини, втора совалка и четириместни джетове. Той се намираше най- отгоре в кораба, за да могат лесно да излитат машините. Совалката Honda беше в готовност да излита във всеки момент, ако това се наложи. Двама души дежуреха на пултовете й, по всяко време. Това можеше да се случи, ако кораба бъдеше нападнат от херки или пасари, което сега беше слабо възможно.
-Ще спиш ли скоро?- попита Ким.
-Не.- каза Алекс- Съвсем се разсъних, оставам буден до малките часове…
-Ще бъда с тебе!- каза тя.
-Не се и съмнявам!- каза той.
Край тях мина Аш и каза:
-Имаме насрещен вятър, ще се забавим още повече.
-Няма значение.- каза Алекс- Когато пристигнем- тогава. Хвана ли се нещо по радиото?
-Град № 36 е в паника. Там са кацнали от няколко дни големи кораби на херките. Пълнят ги с провизии и роби…
-А военните?- попита Алекс.
-Организират съпротива.- каза Аш.
Алекс се обърна и тръгна към мястото си в совалката. Имаше няколко часа, за да обмислят действията си край град № 36. Той събираше мислите си, а в това време стари спомени нахлуха неочаквано в ума му. Спомени от далечни и по- добри времена. По това време втория кораб на командир Йон се намираше из земните територии за да ги охранява по въздух. Строежа на базата продължаваше, като основния корпус вече беше готов и оборудван. Отбранителните системи бяха монтирани и в действие. Днес, по- рано, там беше пристигнал още един товарен кораб със строителни материали и машини. Базата се разрастваше, а скоро тук щяха да пристигнат военни за охраната на земните територии, както и за работа със отбранителните системи на базата.
Алекс си беше пуснал хубава музика, пиеше кафе и обмисляше нещата. По последни изчисления, кораба щеше да стигне до град № 36, тази нощ. Целта беше да се документират действията на херките, като доказателства за съдебните дела, които щяха да се проведат някой далечен ден, срещу херките. Междувременно всеки момент войната щеше да започне. Тя започваше от страна на тукашните военни сили, в самоотбрана, срещу посегателствата на херките. Едва по- късно щяха да се намесят и други армии на AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации).

(следва продължение)