ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден совалката Honda с Алекс и неговия екип от десет души, разузнаваше над планетата Orixon 55. Алекс страдаше от своя грип, държал го в последните часове почти извън строя. Той си седеше в креслото, пийваше горещ, билков чай и се опитваше да помага на своите хора в разузнаването. Совалката водеха Аш и Палма, както и един от роботите, който им помагаше. Това, което до момента бяха видели и чули от радиото, говореше, че херките са нападнали един голям тукашен град, а местните им оказваха сурова съпротива. В района на люти битки, Алекс и неговия екип успяха да монтират скрити камери. Свързаха се и със една тукашна, градска радиостанция, която предаваше новини на всеки кръгъл час. Тукашните военни не бяха сигурни, дали ще се справят със нашествието на херките, дори приемаха каквато и да е помощ от AFJ, след като Алекс им обясни какво представлява този военен съюз. Междувременно корабите на командир Йон- Crossfire и Ford се приближаваха към град 17, където се водеха люти битки. Всичко, което можеше да помогне AFJ на местните хора, беше предимно помощ от въздуха.
Навън ставаше все по- голям сумрак, свиваше и сериозен студ, когато Аш и Палма приземиха совалката до един временен щаб на местните военни. Това се намираше на 200 км. западно от град 17, където се намираха силите на нашествениците- херките. Щабът на местните военни представляваше военен самолет за около 200 пътника, както и четири хеликоптера, разположени наоколо. Мястото се охраняваше зорко. Тук със местните щеше да се срещне лично Алекс, придружен от Ким, за да им връчи мощен радиопредавател за директна свръзка с кораба Crossfire. Също така, Алекс и Ким щяха да вземат военните карти на планетата, впредвид, че AFJ беше тук, за да участва във войната срещу херките.
Почти се беше мръкнало, когато Алекс и Ким излязоха от совалката. Посрещнаха ги двама войници, това беше раса от хуманоиди. Докато минаваха пред малка гора, за да стигнат до поляната със самолета- щаб, Алекс стискаше здраво калашника и се оглеждаше за зверове и херки, въпреки, че това място беше добре охранявано. Ким беше леко притеснена, това беше първия контакт с местните, на живо. Двамата не се забавиха много в щаба. Алекс предаде радиопредавателя на дежурния офицер, размениха няколко изречения, от което ставаше ясно, че тукашните военни са разтревожени от нашествието на херките на своята планета. Алекс им обясни, че тази нощ совалката Honda ще остане тук на тези позиции, освен ако не се наложи да прави нощен полет. С това срещата приключи.
По някое време Алекс и Ким се бяха прибрали обратно в совалката. Тук можеше да прекарат идната нощ, но още нямаше нови инструкции от командира Йон, та можеше да има и нощен полет. Настроението в совалката Honda беше подтиснато. Аш, Палма, Бронк и Шон спяха, за да са дежурни през нощта. Дежуреха Браун и Джейн, а Никита и Капка приготвяха похапване за вечерта и нощна закуска. Ирина се къпеше в този момент. Алекс се просна в койката си, изморен от дългия ден, както му се стори днес. Той искаше поне за половин час да забрави цялата каша тук на Orioxn 55 и да си почине без да заспива…
Ким която си беше легнала в нейната койка, по някое време каза:
-Спиш ли, Алекс? Нещо ме хваща страх…
-Не спя.- каза Алекс.- Не се тревожи излишно, Ким! Това е поредната планета, където стъпваме. Рисковете ни не са чак толкова големи… Изпий един билков чай и ще се успокоиш!
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на покрива на совалката и вдигнаха на още 15 м. подвижната наблюдателница, за да огледат района още веднъж. Това беше закътано място, вероятно ставаше дума за добре пазено място, може би военна зона. Докато оглеждаха наоколо, двамата настръхваха от ужас- из гъстите гори наблизо ги наблюдаваха тукашни хищници, а очите им светеха в оптиката за нощно виждане. Зловещи крясъци и вой се чуваха в далечината…
*
На другия ден Алекс и неговия екип отлетя от щаба на тукашните военни, още рано сутринта. През целия ден те извършваха разузнавателни полети, над военната зона в град 17. В следобеда изкачиха совалката до орбита, където чакаше кораба Crossfire и се прибраха в хамбара.
Вечерта течеше вече, а Алекс от няколко часа страдаше от мъките на извънземния си грип, който не му даваше покой от болки по цялото тяло и главоболие. Той усещаше, че му е страшно зле, а наличните лекове не помагаха кой знае колко. По някое време Алекс си зареди термоса с кафе и седна пред пулта, за да разсее болките и мъките си там. Crossfire щеше да прекара тази нощ в орбита, като бяха предвидени нощни полети със джетовете, за пускане на бомби над позициите на херките. По това време втория кораб на Йон- Ford събираше разузнавателна информация за наличните кораби на херките и техния брой.
Страданията на Алекс не се свършваха вече часове наред, но той стоически си пийваше кафе с цигарка и дебнеше за вражески обекти около кораба. Екипажът се стягаше за нощните полети с джетовете. Тонове бомби щяха да бъдат изсипани над позициите на херките в идващата нощ. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма.
Вечерта напредваше, а около Crossfire нямаше никакви опасни обекти. Продължаваха полета си на височина от 30 км., търсейки безопасност и отдалеченост от обектите на херките. За момента информацията беше оскъдна. Не се знаеше с какви сили и техника разполагат те, но от ситуацията в град 17 се виждаше, че местните военни едва удържат нашествието…
Алекс прекраваше една от най- неприятните си вечери. Едно, че се водеше война и то наблизо, но и го измъчваше грипа. Замислен над целия хаос, той си поиска просто здраве и спокойствие, макар и да не вярваше това да се случи скоро. В тези часове преди полунощ целия екипаж на Crossfire, общо 61 души, се стягаше за нощни полети над град 17, със джетове. Това щяха да правят няколко екипа от по четири души на джет. Информацията за точните мишени беше получена, оставаше само командир Йон да даде разрешение…

(следва продължение)