ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №99, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №99, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс и екипа му в совалката Honda, общо 10 души, се бяха събрали в общата каюта и се радваха на добро настроение. Новините от разузнаването показваха, че на тази планета има херки, които са близо 1,000 и са с два кораба. Това налагаше да се внимава повече, а Crossfire да бъде със спуснати щитове и включена отбранителна система. Добрата новина беше, че в този тристахиляден град, няма нито херки, нито пасари. Това даваше на екипажа на Crossfire, известна безопасност. В тези вечерни часове, два джета с по четирима души разузнаваха херки и техните кораби. Командирът Йон все още не беше решил, дали ще има битка със херките, тук на планетата Orixon 37. От кораба Ford съобщиха, че тукашните военни дори не знаят за опасността от херките, тъй като не бяха чували за тях и белите, които създават, навсякъде където кацнат.
Наближаваше полунощ, когато се прибраха двата разузнавателни екипа. Навън от кораба Crossfire вече нямаше нито един човек от екипажа.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше на същото място, наблизо до големия град. Ford се намираше в орбита на 22 км. височина. Алекс беше заедно с своя екип от десет души в общата каюта на совалката Honda. В тези вечерни часове те следяха за приближаващи опасности. Алекс се топлеше с чай, докато работеше по пулта пред себе си. Около двата кораба на херките бяха поставени наблюдателни камери, които даваха добра картина от там. Херките бяха поставени под наблюдение по този начин. Из кораба Crossfire течеше една обикновена вечер, след като деня премина в запасяване с гориво, вода и провизии. На входовете на кораба бяха поставени постове, а щитовете бяха затворени, за да се избегнат проблеми при евентуално нападение от вражески сили.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района наоколо. Беше се спуснал студ, сумрачно и сурово време, а от далечината се задаваше мъгла. Около кораба беше пусто и тихо.
-Отново попаднахме на херките.- каза Аш.
-Не са ми много симпатични!- каза Палма.
-Трябва да внимаваме с тях.- каза Алекс.- От събраната информация за тях, става ясно, че са особено опасни.
-Защо просто не унищожим корабите им?- попита Ким.
-Защото в момента са кротки и не вършат нищо престъпно или незаконно.- каза Алекс.
-Нали знаем, че херките се делят на два вида- опасни, враждебни и другия вид- кротки и безобидни.- каза Аш.- Не бива да смесваме двата вида, а да наказваме само враждебните из между тях. Те се разделят на отделни племена и кланове. Трудно ще ни бъде да се научим да различаваме единия вид от втория…
-За сега ние не им различаваме физиономиите, но според Йон, по техните лица може да се разбере лесно, дали те са от враждебните или са от безобидните!...- каза Алекс.- Научим ли се да ги разпознаваме и различаваме, всичко ще бъде далече по- ясно за нас!
Студен вятър беснееше около кораба. Алекс потръпна от студената вълна и се закопча по сериозно. Докато оглеждаха района с биноклите си, ставаше ясно, че това местенце е доста безопасно, поне за сега.
*
Вечерта напредваше, когато четиримата скитаха из кораба. Повечето им колеги почиваха, а една от смените вечеряше в столовата. Минаха и от там, за да се разходят из оранжерията. Тук роботи събираха поредната реколта от плодове, зеленчуци, както и новата популация от риба в рибарника. Скоро се върнаха в хамбара и влязоха в совалката Honda. За идващата нощ нямаше планирани излизания извън кораба, но пък четиримата имаха дежурство от полунощ до три сутринта.
Навън се беше спуснала мъгла, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред единия вход на кораба, за да огледат наоколо, а и за да подишат свеж въздух. На поста пред входа бяха двама от техните колеги. Гъстата мъгла не им пречеше да виждат достатъчно надалеко. Изглеждаше, че всичко е нормално.
-Колко време ще останем на тази планета?- попита Ким.
-Не бързаме за никъде, всъщност…- каза Палма.
-Няма значение, колко ще останем тук.- каза Аш.- Трябва само да се пазим от близост със херките!
Полунощ наближаваше, когато четиримата се изкачиха със асансьора на една от наблюдателните кули на кораба, а това беше на височина от 20 м. От кулата се виждаше доста надалеко. Нищо обезпокоително не беше забелязано и от това място. В далечината се простираше градът, а над него имаше не голям трафик на летящи машини.
*
Беше следобеда на другия ден. Космическият боен кораб от AFJ, наречен Crossfire продължаваше полета си нататък към планетата Orixon 55. Вторият кораб Ford го следваше на един час по- назад. В тези часове по корабите спяха над 80 души, а останалите бяха на разни дежурства. Алекс и Ким се занимаваха по пулта на совалката. Трябваше да търсят информация за близки обекти, които за момента бяха десетки, за да се разбере дали сред тях има вражески. Освен тях двамата, в каютата бяха също Аш и Палма, които стягаха апаратурата и възлите й по стените, за да бъде готова совалката за самостоятелни полети, по всяко време. Тук беше и Капка, която приготвяше вкусно, следобедно похапване. Останалите от екипа спяха. Алекс ровеше из радио- ефира, търсейки контакт и информация за обектите, които бяха на по- малко от пет часа полет, наоколо. Някои от тях пускаха своите опознавателни кодове и химни, но се забелязваха и не дотам чисти обекти, които летяха в тишина, т.е. те се явяваха съмнителни до голяма степен.
*
В следобеда на другия ден Crossfire и Ford попаднаха на един от кръстосвачите на AFJ. Той беше на около четири часа и след корекции на курсовете, скоро щяха да се съберат край една близка междинна станция. По това време Алекс и Ким станаха от дрямка по никое време, той се разсънваше с вода на чешмата, кафе и цигара, а тя отиде да си вземе един ободрителен душ. Междинната станция, където имаха среща със кръстосвача, беше на три часа път. Докато я приближаваха, командосите под командването на Йон, проверяваха наоколо за вражески обекти, но нищо такова не се забелязваше. С кръстосвача беше осъществена радио- връзка. Оказа се, че той пътува към планетата Orixon 55, където са го изпратили от Командването на AFJ. Това означаваше, че и двата кораба на Йон щяха да пътуват заедно с кръстосвача, защото също пътуваха към Orixon 55.
Вечерта започваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на разходка из кораба. По това време двата екипажа чакаха с нетърпение срещата с кръстосвача, на чийто борд имаше 400 души. Двата кораба на Йон щяха да се скачат към кръстосвача, за да могат екипажите да се видят и поговорят. Алекс беше запалил цигара, докато вървяха с Аш из коридорите на кораба, а момичетата вървяха след тях. Настроенията из двата кораба на командира Йон бяха добри, радваше се и Алекс, на добрите времена, застигнали ги отново, даже и далеко от родната планета- Земята. Скоро се намериха в столовата, където вечеряха 20 души. В оранжерията до стола се разхождаха още десетима. Времето беше подходящо да се пийне алкохол и четиримата седнаха в столовата и си взеха джин с тоник и добре посолени лимони, за вкус. Очакваше се тази вечер да се празнува, срещата със кръстосвача. До междинната станция оставаше около час- два.

(следва продължение)