ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 300, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 300, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше междинна станция. Напред беше изпратен кораба Crossfire. Поради големите си размери, кръстосвача Nissan не можеше да посещава станции и планети, но кораба Crossfire можеше това. Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картинката от станцията. Това беше огромно съоръжение, а около него гъмжеше от стотици малки и по- големи летящи машини. Crossfire щеше да пристигне там в близките часове. На борда на кораба по това време спяха 200 души, които щяха да бъдат събудени в началото на вечерта за пет свободни часа. Останалите дежуреха или имаха някакви задачи из кораба. До Алекс зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. В момента се проверяваше дали на тази станция има вражески обекти. Това беше сложна задача, но се улесняваше от разговорите с тукашните власти по радиото. Докато течеше проверката, дали на станцията има вражески сили, Алекс умуваше по обичайните си теми за размисъл. Той винаги имаше поне 10 теми, по които размишляваше.
В началото на вечерта Crossfire очакваше да го приемат на доковете на станцията. Бяха им казали да изчакат, поради натоварване на доковете. Алекс запали цигара с кафе и стана от креслото за да се изправи до предни ялюк на дежурната каюта. Оттук се виждаше само малка част от станцията, но и нейната Контролна кула. Около доковете беше оживено. Няколко кораба чакаха ред за отлитане, а други два чакаха за скачване към станцията. Алекс изпитваше леко неразположение. Болки в мускулите и ставите разваляха добрия иначе ден. Палма беше умислена днес. Обичайната й усмивка беше заменена от кисела гримаса. На масата зад пултовете пийваха джин с тоник Шон, Бронк, Браун и Джейн.
По- късно Crossfire се установи на посочения док и се скачи. Навън излязоха два екипа по десетима души, за зареждането с гориво и провизии и за обиколката из станцията с разузнавателна цел. Алекс запали цигара и продължи с проверките на обектите по доковете. Това ставаше чрез дроновете, които даваха картина и звук от там. Проверяваше се също и по данните за обектите в регистрите на станцията. Тази вечер Алекс беше малко разсеян. Той взе кафе за цигарата си и замислен се изправи пред предния люк. Това беше голяма междинна станция. Тук работеха и живееха 1,000 души, а гостите й сега бяха близо 20,000. Алекс се загледа към оранжериите на станцията отдалечени на километри нататък. Тук навсякъде кипеше живот. През стъклената стена на главния купол на станцията се виждаха тълпи от хора- пристигащи, заминаващи, някои живеещи от много време тук, богати, бедни, всякакви. Тук имаше хора дошли със последните си пари. Те живееха ден за ден, по отдушниците на парното, и за комат хляб от минувачите. Някои от тях намираха някаква работа из станцията, други отпътуваха с някой кораб, където отиваха като прислужници, чистачи, като юнги или просто като роби…
*
Късно вечерта, бордово време на Crossfire, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из станцията, под един от нейните прозрачни куполи. Тук имаше въздух, макар и малко разреден. Алекс запали цигара, докато крачеха край минувачите по тесните тунели за туристи и гости на станцията. Тяхната обиколка из станцията беше предимно за развлечение, както и за да видят какво има тук и кого ще срещнат. Скоро те намериха магазините, които търсеха. Тук си купиха най- различни технически джаджи, които биха им помогнали в битка или при оцеляване на чужда планета. От някои стоки взеха големи количества, за снабдяване на целия екипаж на Crossfire. Също взеха специални подаръчета за приятели и колеги. Беше доказано, че нищо неможе да помогне така, както хубаво подаръче, в тежки времена…
Наближаваше полунощ, когато четиримата се прибраха в дежурната каюта, а двата робота довлякоха двете колички със стоки. Предстоеше да приберат покупките си в личните складове, по техните боксове. Някои от нещата, които бяха за целия екипаж, бяха раздадени на хората в близките часове. Алекс се порадва малко на новите придобивки, пък седна на цигара с кафе в компанията на Палма, докато отмаряха от разходката си. Екипажът подготвяше в тези часове кораба за нощуване тук на станцията. Алекс и Палма седяха край масичката в бокса си, а тук в меката светлина звучеше и хубава музика. Докато си говореха, времето неусетно отлиташе.
*
На сутринта Алекс стана рано. Екипажът готвеше отлитане от междинната станция. Беше зареден с допълнителни количества гориво и провизии, за да има и за кръстосвача Nissan и втория му кораб Ford. Алекс се пооправи и освежи с вода на чешмата, запали цигара с кафе, а неговите хора вече ставаха и те от сън. Обичайната сутришна суматоха скоро приключи. Crossfire получи разрешение за отлитане от Кулата и скоро се откъсна от дока и се отправи нататък, където чакаше кръстосвача Nissan.
В началото на вечерта Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 8. Алекс беше дремнал 2- 3 часа в следобеда, а сега се разсънваше с кафе и цигара. На масата в дежурната каюта скоро дойдоха Палма, Ким и Аш, за да поседнат на кафе, преди дежурството си. Из корабите беше спокойно. В момента спяха около 75% души от екипажите. По- нататък щеше да има три свободни часа за всички. Около Nissan в тези часове нямаше много летящи обекти. Това бяха към 24 обекта, най- близкия на около 3 часа дистанция, туристически и товарни кораби на приятелски цивилизации.
Късно вечерта Алекс и Палма седяха на кафе и цигара пред пулта, а до тях бяха Ким и Аш. Около корабите нямаше нищо съществено, освен астероидно поле край което прелитаха. За момента нямаше заповед полето да се претърсва, но с доближаването до него, ставаше ясно, че оттам идват отрицателни биополета. Там определено, нещо съмнително се криеше. Алекс се беше замислил. Малко му се спеше, беше и изморен. Скоро адмирал Шао прекъсна свободните часове на екипажите и нареди, Crossfire да отива по- близо до астероидното поле. Във следващите 15- 20 минути Crossfire се отдели от Nissan и взе курс към астероидите. Nissan забави хода си, за да остане достатъчно наблизо. Сред астероидите се забелязваха разни аномалии. Определено там можеше да се очакват неприятности. Командир Йон остави дежурни 80 души, а останалите изпрати в задължителен сън. Може би се очакваше тежка, безсънна нощ…



(следва продължение)