ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 317, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 317, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си над континента, където воюваха Съпротивата срещу "хищниците", а това беше планетата Orixon 50. Корабът беше отминал горещите точки от континента, където вървяха битки. Сега малко по- спокойно и безопасно, кораба описваше крива линия за да се насочи към базата на AFJ, където ги очакваха да пристигнат до сутринта. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха се разположили около масата в дежурната каюта, на по чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони, направо от оранжерията на кораба. Това беше странна вечер, когато навън бушуваха бури, а в каютата беше топло и уютно. Те имаха почивка до полунощ, а сетне оставаха отново дежурни, за да бъдат нещата под контрол. Алекс запали цигара, докато пишеше по белия лист, сложни графики, схеми и йероглифи, зает с обичайните над двадесет теми за размисъл. Палма си беше пуснала музика в слушалките, а Аш се канеше да приготви някаква среднощна закуска за екипа.
Наближаваше полунощ, когато се подкрепиха с вкусна пица от майстора сега- Аш, а сетне четиримата излязоха из корабите на разходка, а и да огледат как са нещата и дали всичко е нормално и изправно. В коридорите беше около +5' С температура, те не се отопляваха, но все пак се поддържаше положението над нула градуса. Корабът изглеждаше здрав и работеха нормално неговите различни възли. Алекс запали цигара и се спря до един от люковете. В далечината облаците се разкъсваха и започваше да се вижда звездното небе и зелена луна, малко над хоризонта. Тази луна изглежда сега изгряваше. Палма се загледа към луната, дори увеличи мощността на оптиката си, за да я разгледа по- добре. Тя застина като омагьосана, неможейки да отклони погледа си от там.
-Боже каква зелена луна!- каза тя.- Трябва да отидем там! Струва ми се, че нещо ни чака там! Дори съм убедена в това!
-Какво би ни чакало там, Палма!- каза Ким.- Чакат ни в базата…
-Палма, среща ли имаш на Зелената луна?- каза Аш.
-Каква среща?!- каза Алекс.- Аз защо не знам за това!
-Вие не ми вярвате, но трябва да идем на Зелената луна!- нацупи се Палма.
-Ще видим, какво може да се направи по въпроса.- каза Алекс.
-На кого му е притрябвала Зелена луна!- каза Ким.
По- късно продължиха към мостика на Crossfire, където пилотите Манхатън и Хенсън водеха кораба в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше пристигнал в базата на AFJ, на планетата Orixon 50, в зори. Сега Алекс беше станал от сън и се разсънваше с вода на чешмата, цигара и кафе. Навън беше ужасно време със силен вятър и обилен сняг. Скоро Алекс, Палма, Ким и Аш се явиха в дежурната каюта и погледнаха какво е положението. Сетне седнаха около масата и извадиха компютрите си, за да поработят. В този момент на борда на кораба бяха будни 100 души, а останалите почиваха и спяха. Постепенно четиримата се разсъниха, бодри, отпочинали и свежи. Алекс се запозна с новините и извади бели листи хартия, за да обмисля и умува по своите над двадесет теми за размисъл, денят започваше за четиримата.
Следобедът напредваше неусетно, а четиримата работеха по компютрите си, дежурни бяха Браун и Джейн. Алекс беше сварил пълен чайник със билков чай за да се топлят, докато решават задачите си. Денят вървеше нормално, а навън вилнееше снежна буря. Из базата кипеше дейност, да се подготвят бомбандировачи за полет, а от фронта пристигаха ранени със совалки и кораби. Crossfire щеше да тръгва на мисия след няколко часа. Скоро бяха събудени още 70 души, за да подготвят кораба за мисията. Командир Йон прие трима военни от базата, за разговори по положението тук на Orixon 50.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата, за да подишат чист и свеж въздух и да видят базата, преди отлитането, което наближаваше. Те вдигнаха стъклената стена на терасата и се загледаха около кораба, а Алекс запали цигара, извади плоска бутилка с джин и отпи глътка. Това беше невероятна зимна картинка, но някак си извънземна.
-Боже, каква зима има тук! - каза Палма.- Снегът синее… Чак се замечтах за у дома…
-Тук е нашето "у дома"!- каза Алекс.- Не се размеквайте! Мислете за Crossfire, като за вашия дом. Така трябва.
-Да, разбира се! Този кораб е нашия дом.- каза Палма.- Но, ще се върнем ли някога на Земята?!
-Няма да бъде скоро, Палма!- каза Аш.
-Знам.- каза Палма.- Трябваше ми някаква надежда поне…
*
В началото на вечерта Crossfire отлетя от тази база, на мисия. Трябваше да се лети по бреговете на континента, за да се търсят подводници и съмнителни обекти, опитващи да влязат на този континент. Алекс и неговите помощници в тези часове умуваха отново по задачите си, седнали на по чаша джин с тоник, около масата в дежурната каюта. Скоро корабът достигна 14 км. височина, където щеше да мине към хоризонтален полет със скорост от 400 км/ч. Обиколката около континента, по неговите брегове, щеше да отнеме доста време, но се очертаваха и няколко спирки по пътя.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше замислил седнал зад компютрите. Около кораба не се забелязваха опасни обекти. Навътре в континента летяха обекти на AFJ, както и на Съпротивата. Радиовръзките с базата, както и с Nissan бяха поносими, макар и със смущения. Командир Йон току- що беше дал три свободни часа за целия екипаж. Из кораба стана оживено и шумно. Хората бързаха да се оправят и разсънят, за да пийнат и хапнат с приятели и колеги. Тези часове бяха любимите на целия екипаж. Това беше времето за разпускане и разтоварване. Дежурните в това време бяха 50 души, а сред тази бройка също охраната на кораба и някои хора със сервизни задачи. Алекс запали цигара и сложи да се вари още един пълен чайник с билков чай. Очертаваше се една приятна и спокойна вечер, преди дългата и сънлива нощ. Настроенията бяха оптимистични.



(следва продължение)