ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 323, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 323, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Crossfire все още се намираше на космодрума край база № 1 на AFJ, на планетата Orixon 50. Зареждането на кораба със провизии, вода, кислород и гориво беше приключило, преди два часа. До колонията бяха отишли 50 души, които скоро трябваше да се приберат за вечерната проверка. Алекс и неговите трима помощника в тези часове бяха в дежурната каюта, слушаха новини от тукашното радио и умуваха над своите теми за размисъл, над белите листи хартия. По това време екипажа имаше свободни три часа, никой не спеше, а из кораба беше оживено и шумно. Хората все още не се бяха възстановили от голямото претърсване на онзи остров. Те имаха нужда от повече почивка и свободно време. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе от автомата и се изправи пред един от люковете на дежурната каюта. Навън беше студено и валеше сняг. Отсреща се виждаха светлинките на базата и по- нататък- светлинките от колонията. Из базата готвеха кораб за разузнавателна задача. Пред кораба се бяха събрали хора от кораба, както и от базата, топлеха се на огън и говореха помежду си. На огъня цвърчаха мръвки месо, а до тях имаше туба с вино. Тук скоро придойдоха още хора, дори цивилни от колонията, на скарата с вино. Командир Йон разреши това да продължи, но само до полунощ.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговите помощници излязоха из кораба на разходка. Все още течаха свободните часове на екипажа и хора имаше навсякъде из кораба. Някои се събираха край огъня пред кораба на скара с вино, други похапваха в столовата. По баните шуртеше гореща вода. Алекс запали цигара и предложи да проверят отново целостта на кораба от вътре, както и възлите му. Тръгнаха по коридори и асансьори по тунела, опасващ кораба. Той се използваше предимно за сервизни цели, но също така и за разходка. Обиколката на четиримата по специалния тунел продължаваше през следващия близо час. Те проверяваха корпуса отвътре, машините и възлите на кораба, макар и да имаше електронна сигнализация за повредите. Според правилника трябваше оглед да се прави и на място- сигнализацията можеше да сгреши. По някое време се спряха до един от люковете на тунела и запалиха по цигара, извадиха джобните, плоски бутилки и се почерпиха с джин. Алекс погледна часовника си- ситуацията на кораба беше нормална в момента, показваше той.
По- късно вечерта четиримата слязоха на единия вход на кораба и излязоха навън. Валеше хуба, пухкав сняг, а край огъня имаше стотина души, сред които и цивилни. Четиримата си взеха от месото също и вино в големи пластмасови чаши и се почерпиха с другите. Тук разговорите вървяха по различни теми, вълнуващи командосите, а и цивилните. По принцип на Crossfire половината хора бяха жени, та имаше и доста жени край огъня. Те не остъпваха на мъжете, когато нещата ставаха сериозни до някаква степен. Тук те радваха окото и придаваха романтика на вечерта и това непринудено събиране край огъня. До полунощ оставаше още много време, а край огъня на скара- вино прииждаха още хора, от корабите от базата, както и от колонията. Месо и вино имаше достатъчно. Екипът по зареждането с провизии се беше погрижил за това предварително, а тук не беше много скъпо, икономиката на колонията вървеше стабилно. Алекс и неговите помощници запалиха по цигара, пийваха вино и се радваха на хубавото събиране и пухкавия сняг. Времето беше дори омекнало, а вятъра беше слаб.
Късно вечерта четиримата се прибраха в кораба, а скоро и в дежурната каюта. Алекс сложи пълен чайник с билков чай да се вари, за да се понатоплят, а Палма и Ким се заловиха да подреждат и чистят каютата. Аш се оттегли в бокса си. Алекс запали цигара и седна пред компютрите, взе бял лист хартия и започна да умува, както обикновено, а по листа се появиха схеми и графики, йероглифи и числа. В тези часове дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита. Алекс си пусна местното радио, за да послуша и да научи това- онова още, пък и пускаха хубава музика там. Скоро чая беше готов и Алекс се позатопли с него, загънат в дебело одеало. От мястото си пре дкомпютрите, той виждаше през близък люк, как навън се сипе пухкав сняг. Гледката беше невероятна, а настроението умерено, впредвид войната. Докато слушаше радиото и умуваше над белите листи, Алекс хвърляше по един поглед из каютата. Скоро Палма и Ким бяха готови със освежаването на каютата и се присъединиха към умуването му. Появи се и Аш, който се беше изкъпал и избръснал, изтупан в чиста униформа, той беше в добро настроение. Докато обсъждаха умуването по задачите, от радиото звучеше страхотна музика от най- новите музикални състави на AFJ. В тези часове около кораба нямаше опасни обекти на по- малко от десет часа полет. Иначе в зоната имаше движение. Едни машини носеха войска за отпуска, а други тръгваха с нови попълнения, на някои фронтове отиваше и подкрепление. Тук идваха също туристически и товарни машини.
Наближаваше полунощ, когато Алекс стана от удобното кресло за да се разтъпче наоколо. Той излезе на терасата, а навън беше около нулата и валеше сняг, все още. Снежната пелена вече достигаше над един метър. Вятъра беше умерен, но времето беше меко. Алекс запали цигара и се загледа в гледката, а тя беше невероятна. Неволно в ума му изплуваха мили спомени от миналото, от снега там далеко, чак на Земята и далеко- 10- 15 години назад във времето.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire отлетя от база № 1 на AFJ, на планетата Orixon 50. Докато набираха височина Алекс запали цигара и си взе кафе. Полетът започваше нормално, а времето беше леко облачно и студено. Из кораба бяха будни 50 души. Около кораба имаше и други машини, но нямаше вражески. Алекс както обикновено седеше зад компютрите и наблюдаваше параметрите на полета, а до него бяха тримата му помощници. Новините от фронтовете бяха шарени, на някои места Съпротивата надделяваше над "хищниците", на други места имаше затишие, а на трети места Съпротивата търпеше загуби на техника и позиции. Новините от други планети също бяха шарени, като на много места имаше затишие. За примирие неможеше и дума да става- Съпротивата искаше нашествието да спре и "хищниците" да напуснат териториите, които са чужда собственост. Към това се стремеше и AFJ, макар и да имаше по- малко свои територии по планетите, с изключение на Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.



(следва продължение)