ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 328, Valeri Kolev.
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се прибра на кръстосвача Nissan. Корабът от Съпротивата също се беше прибрал, а скоро Nissan започваше да ускорява скоростта си в посока към звездата Orixon 2. Алекс запали цигара с кафе, угрижен този ден. Докато седеше зад компютрите си, той проверяваше нещата около корабите, скачени в едно. Палма, Ким и Аш, неговите помощници бяха също тук и помагаха, седнали зад пултовете. Nissan набираше скорост по сложна траектория за високи скорости.
Следобедът напредваше неусетно. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и се загледа в далечината на пътя пред кораба. Orixon 2 блещукаше слабо на небето, а наоколо звездната картинка на зоната. Алекс беше леко объркан и притеснен. Принцеса Lipo беше пред напускане на кухнята, за да бъде в неговия екип. Това щеше да обърне наопаки нещата в дежурната каюта. Алекс се опитваше да я разубеди. Той нямаше толкова много време за нея, колкото тя предполагаше, а освен това той вече имаше две жени до себе си- Палма и Ким. Разговорите с принцеса Lipo нарушаваха крехкото му спокойствие. Той не искаше да я обиди, но тя трябваше да остане в кухнята, така беше по- добре за всички. Lipo беше талисманчето на кораба. Отивайки в столовата й се радваше целия екипаж…
В средата на следобеда Алекс беше нападнат за сетен път от извънземния вирус, който го тормозеше понякога. Този вирус на грип не беше заразен и на борда никой друг нямаше такова нещо. Алекс си свари пълен чайник с билков чай, загъна се с дебело одеало зад компютрите си, за да продължи със задачите си. Това беше космически кораб, страшноо далеко от Земята. Тук нямаше болнични, а грипа се смяташе за леко неразположение. Все пак Алекс прехвърли командването на екипа си от 30 души в ръцете на Аш, за известно време. Шаманът Джи, който беше на този кораб щеше отново да забърка билки и хапове за Алекс. Понякога това помагаше.
По- късно този ден Алекс излезе из кораба да се разхожда. Беше се стоплил, но това от грипа беше абсолютен дискомфорт. Това влияеше и на мисленето му, което ставаше до известна степен замъглено. Болките в цялото тяло правеха всичко трудно. Грипът на Алекс беше прихванат от някоя чужда планета, по някакъв странен начин. Добре беше, че този грип не беше заразен. Колкото до шамана Джи, той често успяваше да оттърве Алекс от атаките на грипа. Тези билки и химикали шаманът Джи добиваше тук на борда на кораба. Той беше добър извънземен човек- шаман, пророк, гадател и магьосник, мъдрец.
*
Беше началото на вечерта. Кръстосвачът Nissan със няколко кораба прикачени към корпуса му летеше по сложна траектория в посока към звездата Orixon 2. Един от корабите тук беше Crossfire. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха в дежурната каюта на този кораб, в помощ на мостика и пилотите. Алекс запали цигара с чая си и погледна към колегите си тук, които в тези часове бяха десетима. Тук бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита, както също Джейсън и Катрин. Алекс беше загънат в дебело одеало на мястото си зад компютрите, драскаше върху бели, хартиени листове докато умуваше по повече от двадесет теми за размисъл. Грипът на Алекс продължаваше, но вече разполагаше с лековете на шамана Джи. Скоро щеше да изпита подобрение.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна нататък по пътя на Nissan. Orixon 2 беше все още малка светлинка в звездното небе. Наближаваше астероидно поле, където Nissan нямаше да спира. Освен астероидното поле, което щеше да бъде само на един час дистанция до кръстосвача, други близки обекти нямаше. На три часа дистанция се намираше товарен кораб на Съпротивата, а на четири часа прелиташе туристически кораб, който не беше на "хищниците". Алекс постоя пред люка, загледан към звездите и дълбоко замислен. В този момент в каютата влезе принцеса Lipo. Тя поздрави дежурните, хвърли убийствен поглед на Алекс и седна край масата. Тук бяха Палма, Ким и Аш които пийваха джин с тоник. Алекс си вареше още чай. Когато Алекс и Lipo се спогледаха, тя се смути. Поглези му се малко и си сипа джин. Тя нямаше много време и беше тук за да го види. Скоро в столовата щеше да започва вечерята на нощната смяна, а Lipo трябваше да е там за да раздава храната. Докато Алекс се въртеше край печката и чайника с чай, Lipo се появи зад него и му каза:
-Страхотно беше! Искам пак!
-Lipo, кротувай мила!- каза Алекс.- Когато дойде времето ще те потърся!
-Разбрах!- каза тя.- Аз се връщам в кухнята. Хубава вечер!
-Хубава вечер и на теб, Lipo.- каза Алекс.
В кухненския блок на дежурната бяха сами, никой не можеше да ги чуе. Алекс имаше угризения заради двете си жени- Палма и Ким. Те трудно свикнаха с мисълта, че са две, а ето, че идеше трета… Това всъщност беше отдавна. Lipo растеше и ставаше все повече жена… От деня, когато започнаха с Алекс, бяха минали месеци. Алекс погледа след Lipo, когато тя замина, а сетне си взе чайника и се намести зад компютрите, загъна се с дебело одеало и се зае да умува по въпросите, драскайки по белите листи, графики, схеми, числа и текст.
Късно вечерта Алекс проверяваше радиоефира за близки сигнали, като вниманието му беше насочено най- вече към астероидното поле. Там можеше да има машини на "хищниците". Имаше още два часа, докато са близо до полето, сетне то се отдалечаваше. Палма в тази вечер беше мълчалива. Тя не знаеше за приключенията на Алекс със принцеса Lipo, но усещаше нещо нередно и неможеше да разбере какво е то. Сконфузена беше и Ким, по същите причини. Една жена винаги можеше да усети, когато нещата се развиват неблагоприятно за нея…
Наближаваше полунощ, когато в дежурната пристигна Ing от Съпротивата. Той идваше тази вечер тук, за да поговорят с Алекс за техника. Двамата обменяха опита си, а също разменяха познанията си в областта на техниката. Това беше предимно по темата за компютрите, но се разговориха и за други машини.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар