ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 330, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 330, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Crossfire се беше приземил преди час в база № 4 на AFJ, на планетата Orixon 27. Тук беше и кораба на Съпротивата LX 2080 със 50 души, които гостуваха в кръстосвача Nissan във съвместния полет. Наблизо имаше земна колония със 500,000 души жители. Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса за сън и подреждаха нещата си в раниците и във склада с провизии. Боксът можеше да се катапултира самостоятелно от кораба в случай на беда, като можеше да се призмява и приводнява със собствени парашути и ракетни бустери. В такъв случай оцеляването на двамата зависеше от склада на бокса- въздух, вода, провизии, боеприпаси и т.н. Обикновено Алекс пресмяташе запасите си не в брой и количество, а във часове, колкото можеше да се издържи в този бокс при катапултиране, докато дойде помощ. В момента запасите на Алекс и Палма възлизаха на 60 денонощия. Толкова кислород имаха във запас, а също и останалите жизнено важни материали за оцеляване. Капацитета на бокса беше много по- голям, но всичко се купуваше, тъй като беше за лично ползване. Самият кораб имаше много по- големи запаси за оцеляване, а най- добро запасяване за оцеляване имаше на кръстосвача Nissan.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire и кораба LX 2080 на Съпротивата, все още се намираха в базата на AFJ. Алекс беше в добро настроение, а заедно с помощниците си беше излязъл на разходка из града- земна колония. С тях беше и Ing от Съпротивата. Бяха оставили джета до търговския център и обикаляха наоколо. Този ден беше мъгливо със около + 10' С, температури. Петимата се разходиха из тукашен парк, а сетне влязоха в един ресторант- кафене, за да хапнат и да поговорят в местните хора, земляни. В ресторанта имаше към 200- 300 души, намираха се свободни места. Петимата седнаха и си поръчаха вино с лимонада, и месо. Наоколо се разговаряха за икономиката на колонията и за производството тук. Някои разказваха какво ново са си купили. Аш се заговори с тукашен мъж, който работеше в завода за совалки. Тези совалки се продаваха из цялата зона, предлагаха се по междинни станции и търговски комплекси. С тях се обновяваше и флота на AFJ. Петимата се почерпиха добре с вино и печено месо, а когато тръгваха да се прибират на корабите, роботът беше докарал джета тук пред входа на ресторанта. Качиха се скоро и отлетяха.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш седяха около масата в дежурната на хапване и пийване, бяха си донесли вино, лимонада и печено месо. Тук беше значително по- добре отколкото в ресторанта. Тук можеха лесно да си легнат след почерпката, бяха си като "у дома". Алекс запали цигара и се загледа през люка, който беше до масата. Навън се стелеше мъгла, а оттатък се виждаха светлинките на базата. Беше една хубава вечер. Тази планета беше свободна, тук нямаше "хищници". Нямаше опасности около кораба. Току- що беше пристигнал туристически кораб със 300 души, които посещаваха града. Друг кораб, товарен, отнасяше плодове и зеленчуци към други градове от планетата. Алекс погледна и приятелите си в каютата. Браун и Джейн дежуреха по безопасността на кораба, въпреки, че сега бяха приземени. Шон и Никита пък се бяха запалили да си готвят нещо вкусно. Изглежда щеше да им се получи. Екипажът имаше в тези часове пет свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно.
Късно вечерта Алекс драскаше по белите листи хартия, отхапваше мръфка от пържолите си и умуваше по своите теми за размисъл. Палма, Ким и Аш бяха около масата все още на вино със студена лимонада и печено месо. Тази вечер те си бяха дали почивка. След това щяха да спят чак до 8 ч. сутринта. Дежурствата бяха разпределени за идващите часове. Имаше достатъчно хора за всичко. На тази планета бяха пристигнали преди всичко за да си почиват малко. Също щяха да имат много разговори с тукашните хора, както и със Съпротивата и земляните от земните колонии- градове. Алекс очакваше Ing да пристигне в дежурната, за да побъбрят за компютри и друга техника.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ing се занимаваха зад компютрите. Беше интересно да се научат знания от друга цивилизация. Електронните преводачи нямаха затруднения в превода на говора и в двете посоки.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пушеше цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, с Палма, Ким и Аш. Навън беше мъгливо със температури към + 8' С. Из базата вървеше учение, а пред кораба гореше огън, където бяха отворили скара- бира пункт. Тук се бяха събрали хора от корабите, от базата, както и от колонията. На пийване и приказки хората около огъня се радваха на хубавия ден и на срещата си тук. Алекс се беше замислил отново. Скоро се прибраха в каютата и той седна зад компютрите на мястото си, за да поработи. Екипажът до голяма степен беше навън, предимно около огъня и скара- бирата, днес повече се почиваше. Такава беше целта на командир Йон. Той искаше хората му да са отпочинали и в добра форма. Междувременно корабът се зареждаше с гориво, вода, килород и провизии от тази база, като повечето товар беше за запасите на кръстосвача Nissan. В тези часове радиовръзката с Nissan беше добра. Адмирал Шао беше одобрил почивката на екипажа на Crossfire.
Към средата на следобеда Алекс се изправи до един люк и погледна навън. Празникът край огъня продължаваше. Там се бяха събрали към 400 души, от базата, от корабите, както и от колонията. Хората пийваха и говореха по обичайните теми, които ги вълнуваха. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен седна зад компютрите за да се занимава със своите теми за размисъл, които бяха над двадесет. В това време пристигна Ing- офицер от Съпротивата, за да си поговорят за компютри и за техника. Алекс го прие в каютата и го настани до себе си зад компютрите. Двамата имаха да обсъждат интересни и занимателни неща за техниката на едната и на другата цивилизация. Това бяха ценни познания, които Алекс по- късно архивираше за архивите на кораба.





(следва продължение)