ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 333, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 333, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Nissan летеше по траекторията си за високи скорости, ориентировъчно насочен към звездата Orixon 3. Алекс седеше на мястото си зад компютрите, завит в дебело одеало и снабден с пълен чайник с билков чай, за да се топли. До него бяха Палма, Ким и Аш. Скоро простигна и Ing за да си говорят за компютри, техника, както и по въпросите за войната. По това време екипажите имаха свободни пет часа. Из корабите беше оживено и шумно, в коридорите и в столовите думкаше музика. Хората бързаха да се оправят за да пийнат и хапнат с приятели и колеги. От полунощ започваше работа на три смени, като щяха да останат будни 100 човека на Nissan и 50 души на Crossfire. Хората от Съпротивата, които бяха 50 на брой не подлежаха на контрола на адмираш Шао. Алекс умуваше над белите листи хартия, докато разговаряха петимата. Той запали цигара, сипа си още чай, загънат в дебелото одеало и снима поредния лист изписан отгоре до долу със графики, схеми, числа и текст, за архива си. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми, а наоколо нямаше вражески обекти. Веселбата на екипажите продължаваше до полунощ. В това време пилотите и дежурните водеха кръстосвача по пътя му. Тук беше зоната между двете звезди Orixon 2 и Orixon 3. Въпреки отдалечеността от тях, тук имаше небесни тела. Малки планети и луни, които тънеха в мрак. Също така астероидни полета, които обикаляха по сложни траектории планети и звезди.
Късно вечерта Алекс и неговите помощници излязоха из корабите на разходка. Те също така проверяваха различните възли из корабите, както и корпусите им. Тръгнаха по външните тунели за оглед на корпусите на корабите. Тези тунели бяха най- външните точки, откъдето можеше да се проверява корпуса на Nissan. Докато вървяха със скенерите в ръце, Алекс запали цигара. Беше се стоплил и в леко сънлива форма, но добро настроение, очакваше нощта, за да се наспи. Обиколката на Nissan и Crossfire по външните тунели беше трудоемка задача. Тук имаше общо няколко километра пътеки. Четиримата извървяха този път успешно, като забелязаха няколко дребни нередности по корпусите и възлите, а по местата бяха изпратени ремонтните роботи, за да оправят нещата.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма щяха да останат до 2 ч. през нощта на линия, поради известни аномалии в електромагнитната обстановка, което трябваше да изследват и проверяват. Забелязваше се и ниво на радиацията, по- голямо от нормалното. Тези обстоятелства угрижиха дежурните, а също командир Йон и адмирал Шао. На раменете на Алекс натежа задачата да изследва и провери забелязаните аномалии и да даде инструкции. Алекс запали цигара и започна да действа. Трябваше първо да провери, откъде идват тези аномалии, дали се усилват, или са постоянни. Скенери, радари, сензори, телескопи, всичко беше на разположение на Алекс в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Аномалиите в зоната се оказа, че са от преминаващ наблизо астероид. Нивата на радиация и електромагнитните аномалии скоро се възстановиха, а въпросния астероид беше регистриран в картите на AFJ, като пътуващ опасен обект. Nissan продължаваше полета си ориентировъчно към звездата Orixon 3. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад компютрите на мястото си и разсеяно наблюдаваше информацията от полета. Този ден екипажите бяха в добра форма, нямаше щети от аномалиите, успешно потушени от защитите на корабите срещу подобни аномалии. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, а Ing (слоноподобен хуманоид от Съпротивата), беше наблизо и изучаваше паратурата в дежурната каюта. На масата по- назад в каютата бяха седнали Браун, Джейн, Шон и Никита, които се черпеха с джин с тоник, докато пишеха из лаптопите си, вероятно лични неща. Nissan наближаваше група от няколко планети и луни, които се намираха тук по тези места, далеко от звездите Orixon 2 и Orixon 3, съответно тук беше мрак, а флората и фауната беше съвсем различна и слабо изучена. След няколко часа Crossfire щеше да се отдели от кръстосвача, за да огледа отблизо тези тъмни планети и луни.
По- късно в следобеда екипажът на Crossfire готвеше кораба за отлитане до тъмните планети и луни, а Nissan забави скоростта си. Алекс даде последни инструкции, запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Оптиката позволяваше да се видят тъмните планети и луни, макар и невидими за просто око в мрака. Скоро Crossfire се отдели от кръстосвача и полетя натам. Корабът от Съпротивата- LX 2080 го последва след половин час. Нямаше планове за този полет, а Алекс беше поел командването, докато командир Йон спи. Междувременно от Nissan съобщиха, че адмирал Шао също спи, а командва командир Джейсън. Това не бяха кой знае какви размествания и проблем. Алекс си осигури радио- канал със командир Джейсън, докато трае проверката около тъмните планети и луни.
Бордовия следобед беше към края си, когато Алекс запали цигара и даде нови инструкции. От екипажа бяха оставени в сън 150 души, а останалите бяха на линия. Към една от тъмните планети бяха изпратени дронове. LX 2080 се занима със друга от планетите.
В началото на бордовата вечер Алекс запали цигара, седнал на мястото си, погледна параметрите на полета, дълбоко замислен. Планетата беше под кораба на 40 км. дистанция. Оказа се, че тя има и атмосфера. Докато се спускаха надолу в атмосферата на планетата Алекс пийваше джин и наблюдаваше показанията на скенера, радара, както и картината от външните камери на кораба. Това беше едно страшно място, където всичко щеше да е много по- различно, поради липсата на достатъчно светлина. До Алекс беше и Ing, който беше останал тук, за да свързва техния кораб със останалите кораби. Двамата се заговориха, какво ли ще видят долу на планетата. Ing казваше, че е виждал подобни светове и най- интересното е, че и в такива светове има живот, флора и фауна. Тук едва ли щеше да е по- различно. Земляните идеха тук за да търсят "зли демони и хищници", а не за да изучават подробно този свят там долу. Също търсеха и някакви техни бази, инкубатори за яйца на хищници и т. н.
По- късно вечерта Алекс се изправи пред предния люк на дежурната и надникна навън. Забелязваше се растителност, вероятно имаше и някакъв живот, но всичко тънеше в мрак.




(следва продължение)