ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 336, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 336, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire продължаваше да се спуска в атмосферата на планетата Orixon 31. Алекс се топлеше с чай, загънат в дебело одеало, седнал зад компютрите и следеше как върви спускането. Ъгъла на спускане не беше бърз, а плавен, а освен това кораба нямаше да се приземява преди да достигне едната от базите на AFJ, продължавайки на височина от 12 км. Тази височина все още не беше достигната. Алекс запали цигара, замислен. Все още нямаше радиовръзка с базите тук на тази планета. Загубила се беше и връзката с Nissan. Това не беше кой знае какъв проблем. В това време Ким отиде да приготви вкусни, топли пици за закуска на екипа, а Аш стана от мястото си за да се разкърши и разтъпче. Палма пийваше джин с тоник, загледана в екраните пред себе си. Според ориентировката на кораба, той беше далеко от координатите на най- близката база на AFJ. Сигурно щеше да се пътува през цялата нощ до там.
Наближаваше полунощ, а с това екипажа преминаваше към три смени, като оставаха будни само 50 души. Междувременно кораба достигна 12 км. височина и премина към хоризонтален полет със около 400 км/ч. скорост. Под кораба беше океана, а над него силна гръмотевична дейност. Времето тук беше студено и бурно. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна към колегите си. Полета продължаваше без сериозни проблеми. Алекс се беше завил в дебелото одеало и не се оплакваше, а в каютата беше топло и уютно, в лека светлина. Със своите помощници Алекс оставаше на линия до към 2 ч.- 3 ч. в нощта. Така щяха да си осигурят сън до обеда на другия ден.
-Не се ли стопли вече, Алекс?- погледна го Палма.
-Вече е значително по- добре!- каза той, усмихна се, но на лицето му се появи просто една сурова гримаса.- Ще оцелея и този път!
-Искаш ли да сложа още един чайник с чай?- попита Палма.
-Ще сложим.- каза Алекс.- Имаме време, още 4 часа ще сме тук…
-Готови ли са инструкциите за полунощ?- попита Палма.
-Да!- каза Аш.- У мене са. Сега ги разпращам.
-Алекс, искаш ли още една пица?- попита Ким.
-Няма да откажа.- каза той.
В полунощ застъпи нощната смяна и за кратко време бяха будни 100 души. Скоро втората смяна отиде за задължителен сън, след като се оправят със себе си и хапнат. Алекс се беше стабилизирал и стоплил. Оставаха им 3 часа да дежурят, а сетне щяха да се наспят. Полета вървеше нормално, а наблизо нямаше вражески обекти. Базата щеше да бъде достигната рано сутринта. В тези часове някаква романтика се разливаше из кораба, по всички будни. Летяха със 400 км/ч. на 12 км. височина, а полета щеше да продължава чак до сутринта. В дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс си взе още един пълен чайник с горещ чай, загъна се в дебелото одеало и този път при него всичко беше нормално. Палма си тананикаше някаква мелодия, а Ким и Аш се черпеха с джин с тоник. В тези часове кораба беше пилотиран от основните пилоти- Манхатън и Джейсън. Имаше и друга двойка пилоти, които водеха кораба по- рядко пъти. Това бяха Браун и Джейн. Третата двойка пилоти бяха Хенсън и Бояна.
В тази късна доба отново имаше будни само 50 души на борда на кораба. Алекс се изправи пред предния люк и надникна навън. Летяха сред гъсти дъждовни облаци с активна гръмотевична дейност. Някъде в далечината изгряваше една червеникава луна. В кораба беше тихо и спокойно, а в дежурната се чуваше как Палма си пее весела песничка. Осветлението в дежурната беше меко и достатъчно слабо. В такава обстановка, човек лесно би се объркал, че е в някаква къща, а тук хората си почиват. Напротив, това беше дежурната каюта на кораба. От тук винаги можеше да се помогне на пилотите от мостика, а се изпълняваха и куп други задачи. Алекс запали цигара, отпи глътка джин с тоник и се занима да търси сигнали по радиото, за да забележи навреме вражеско присъствие. Първият час почти се беше изтъркалял. С мисълта за топлата койка, дежурните чакаха края на смяната си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в база № 7 на AFJ, на планетата Orixon 31. На тази планета се водеха войни за два от континентите, където имаше нашествия от "хищници". Алекс пушеше цигара с кафе, този ден в лошо настроение. Из кораба бяха будни 100 души, а 150 спяха. В тези часове кораба се зареждаше с гориво, вода и кислород, както и провизии. В базата течеше учение, а наблизо се издигаше град- колония за земляни, където живееха 300,000 души. Командир Йон беше приел двама офицери от базата, за да разговарят за ситуацията на тази планета и за войната.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън валеше дъжд, облачно и сумрачно време. Алекс беше угрижен и натъжен, а Палма в този ден не беше приказлива. Те изпушиха по цигара с по глътка джин, докато разглеждаха наоколо. Скоро тук беше пристигнал кораб с войници от фронта, а сред тях имаше и ранени. Навън беше оживено и мокро. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, преди да се приберат на топло в каютата. Алекс сложи след това пълен чайник с билков чай, да се вари, за да се стоплят с него, а сетне седна зад компютрите, за да поработи.
*
В началото на вечерта Crossfire излетя на патрулен полет над фронтовата линия. Тя се намираше на около 1,000 км. нататък от базата. Там боеве се водеха и в момента. Това щеше да бъде опасен полет, затова командир Йон даде инструкции на екипажа. Алекс беше загънат в дебелото одеало и се топлеше с чай, докато действаше в началото на полета. Времето навън беше зимно, заваля и сняг, който завяваше и трупаше бързо. До Алекс бяха неговите помощници, в готовност за сериозна работа в следващите денонощия, дори откриване на стрелба. Да, от тези пултове можеше и съвсем лесно да се стреля, със по- малки и по- големи снаряди и ракети. Имаше и ръчна стрелба, която понякога се практикуваше. В готовност за сериозни няколко денонощия беше и екипажа на кораба Crossfire. Временно бяха на линия всички от екипажа, докато се запознаят със инструкциите на командир Йон. Трябваше и леко да се спи, за да може всеки да стане бързо от койката, ако това се наложи…



(следва продължение)