ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 340, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 340, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато екипажа и кораба Crossfire бяха готови за път и беше даден старта на следващия полет. Отлетяха от база № 10 към орбита, където в дрейф ги очакваше кръстосвача Nissan. Докато набираха височина, Алекс си свари пълен чайник с билков чай за да се топли. Полета започваше нормално.
По- късно тази вечер Алекс запали цигара с чай и се изправи пред предния люк. Корабът беше достигнал 14 км. височина. До позициите на Nissan трябваше да се издигнат до 30 км. над планетата. Алекс погледа известно време навън, гледката към планетата беше забележителна. По някое време до него се появи Палма, тя сложи ръка на рмото му и попита:
-Къде ли ще ходим този път?
-Това са маневри, учения.- каза Алекс.- Могат да ни изпратят навсякъде.
-Тъкмо започваше да ми харесва това патрулиране и приключихме с него.- каза Палма.
-Някой друг път, пак ще има патрулиране.- каза Алекс.
-Ще донеса кафе.- каза Палма.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се скачи с кръстосвача NIssan. В това време командир Йон даде три свободни часа на целия екипаж на Crossfire, а из Nissan беше нещо подобно. Докато изчакваха кораба LX 2080 да се прибере, преди да тръгнат нататък, дежурните се покрепяха с кафе или джин. Алекс беше загънат в дебелото одеало и пиеше чай. До него Палма, Ким и Аш се черпеха с джин с тоник. Все още не се знаеше, накъде ги изпращат този път. Командир Йон каза просто: "В посока на звездата Orixon 4".
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из корабите. LX 2080 беше пристигнал току- що. В скоро време Nissan щеше да тръгне в ориентировъчна посока към звездата Orixon 4. Двамата стигнаха до столовата на Nissan, а вътре имаше към 200 души, които пийваха, хапваха и си говореха. Седнаха при Браун и Джейн, които намериха тук и си взеха от вечерното меню и бутилка вино с лимонада. Сега можеха малко да отдъхнат и да помислят за себе си. Виното и блюдото бяха добри, а Алекс и Палма не бързаха за никъде. Тази вечер щяха да си похапнат добре, за да компенсират хапването на пици набързо, каквото правеха обикновено. Браун и Джейн бяха една от резервните двойки пилоти на Crossfire, но даваха и дежурства в дежурната каюта на Алекс. Четиримата се разговориха за новия полет на кръстосвача Nissan, за войната и за новините, известни вече тук. Браун смяташе, че новия полет е по- скоро за осигуряване на присъствие на земните сили, близо до звездата Orixon 4, както и за проверка на ситуацията там. Джейн смяташе, че ще се стигне до конкретна планета около тази звезда. Всъщност някаъде там се намираше Orixon 44, Новата Земя, новата планета на земната цивилизация. Не беше изключено да се приберат точно там, за малко почивка.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Nissan набираше скорост по новите си траектории, за ускоряване и висока скорост. Полетът вървеше нормално. Двамата се прибраха в бокса си, взеха си по кафе и запалиха по цигара, а пред тях бяха лаптопите им, за да си приведат нещата в ред, а Алекс водеше и корабен дневник. Очертаваше се дълга и спокойна нощ, а двамата бързаха да приключват със задачите си, за да се наспят сетне добре. Палма се беше замечтала, а Алекс пусна музика и се занима със дневника на кораба. В тези часове около Nissan не се забелязваха вражески обекти, а спирка щеше да има късно в нощта или на сутринта. Това беше една бойна станция на AFJ, построена и укрепена на един голям астероид, откъдето преминаваше траекторията на кръстосвача сега. Бойната станция се поддържаше от 300 души, а към нея имаше оранжерия и ферма за домашни животни.
Около полунощ Палма си беше легнала в койката докато слушаха музика. Алекс седеше в удобното си кресло пред лаптопа и обмисляше разни планове и задачи, докато пийваше горещ, билков чай, загънат в дебелото одеало. Преди съня, той искаше да поработи, да поумува и по проекта си за суперкомпютър, както и по самия прототип, който беше тук в техния бокс.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си. Този ден Crossfire беше гостувал за няколко часа на една бойна станция по пътя. Там командир Йон беше разговарял с офицерите от станцията. Не се бавиха много и скоро Crossfire се беше прибрал на кръстосвача Nissan. Сега, когато продължаваха нататък по пътя, Алекс се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и работеше тихо на мястото си. Полета вървеше нормално и без сериозни проблеми. Около кръстосвача Nissan нямаше близки опасни обекти. Алекс въздъхна, сипа си още една чаша чай и замислен погледна към колегите около себе си, а те работеха и разговаряха помежду си и по телефона.
Вечерта започваше, когато Алекс се натъжи. Носталгия по миналото и по Земята превзе съзнанието му. Онова минало не можеше да се върне, колкото и кратко да беше то. А бъдещето ставаше все по- непредсказуемо и различно, неразбираемо. В ума му се въртяха спомени от миналото, от скъпите за него хора. Уви друго неможеше да се сбъдне. Към онова минало нямаше връщане назад. Алекс въздъхна тежко и се съсредоточи върху темите си за размисъл тази вечер. Беше разсеян и тъжен, когато поднови работата си по проекта за суперкомпютъра и неговия прототип. Тук имаше много задачи. Създаването на нови чипове, нови програми и схеми. Това занимание скоро отне цялото му внимание, макар и да оставаше тъжен. Междувременно на борда започваха три свободни часа за екипажите. Това беше най- доброто време на борда, когато всички се събираха тук или там, пийваха и хапваха, на приказки. Тази вечер не беше много по- различна от други такива вечери. Събраха се хора в столовите на корабите, по оранжериите търчаха влюбени двойки. Алекс се оживи, стана от креслото си и кимна на Палма, да отиват на разходка. Двамата скоро излязоха от дежурната каюта, а в коридора беше оживено. От тук ,от там, думкаше силна музика.





(следва продължение)