ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 341, Valeri Kolev.
По- късно вечерта Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 4. Екипажите, общо 750 души, без да се броят децата и 50 гости от Съпротивата, имаха три свободни часа. Из корабите беше оживено и шумно, хората се веселяха, пийваха и хапваха, събрали се на приказки. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в това време из корабите на разходка.
Вечерта напредваше, а четиримата земляни стигнаха до столовата на Nissan. Тук имаше към 200 души. Настаниха се на маса до някой люк и си взеха от вечерното меню и вино с лимонада. Алекс се загледа навън. Orixon 4 все още беше малка светлинка в мрака на звездното небе. Пържолите и гарнитурата бяха добри, а виното много добро. Четиримата се почерпиха без да бързат. Това беше тяхното време да отдъхнат сред колеги и приятели. Разговорите из столовата се въртяха около настоящия полет, войната и бъдещето на Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Докато похапваха и пийваха вино, четиримата земляни се бяха замислили над тези теми, понякога каваха по нещо на колегите си. Тук беше оживено и се обсъждаше подробно положението.
На прибиране към дежурната каюта, четиримата минаха покрай магазина на Nissan за да си изберат по някое симпатично подаръче за своите приятели, за да подаряват в тежки часове, когато нищо не върви. Доволни от стореното те се прибраха в дежурната каюта. Бяха си починали и хапнали добре, а имаха дежурство от полунощ до 3 ч. в нощта.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си, но беше сменил ориентировъчната посока, сега към звездата Orixon 6. Алекс се топлеше с чай, седнал на мястото си зад компютрите. Малко разсеян, малко сънлив, той проверяваше ефира за съмнителни радио сигнали. Около кръстосвача не се забелязваха вражески кораби. На дистанция от 7 часа имаше някакъв кораб, който приближаваше тракеторията на Nissan. Щяха да бъдат най- близо след няколко часа, на дистанция от два часа път. Това не представляваше проблем за земляните, но все пак дежурните опитаха да се свържат с този кораб, за обичайната проверка.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка по корабите и най- вече Nissan. Алекс пушеше цигара, докато вървяха по коридори и асаньори. Беше тихо и спокойно, а тук- там се забелязваха хора. В тези часове на борда на втория кораб тук- Ford, течеше подготовка на кораба за полет. Командосите го стягаха и проверяваха. Ford обикновено летеше само с роботи, предимно на опасни операции, но сега адмирал Шао искаше кораба да лети при нужда със 100 души екипаж, освен роботите. Тези 100 души бяха заети в тези часове да приведат кораба в готовност за полет. Добре поддържан от роботите, той имаше на борда се всичко необходимо за полет. Такъв полет се очертаваше за следващите часове, при доближаването до планетата Orixon 61. Crossfire също щеше да лети към тази планета, когато кръстосвача- кораб майка, достигнеше на 100 км. от нея.
Алекс и Палма се завъртяха из оранжерията на Nissan. Тук имаше няколко двойки, които си почиваха сред зеленината. Роботи прибираха новата реколта от бързорастящи култури, плодове, зеленчуци, цветя, билки, подправки и тютюн. На рибараника имаше и двама души, които с помощта на роботи прибираха новата популация от бързорастяща риба. Реколтата от последните дни беше добра, а тази храна отиваше директно за менюто на кораба. Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка, запалиха по цигара и извадиха плоските, джобни бутилки с джин, за да се подкрепят. Този ден беше някак си сив и безличен. Тук сред дръвчетата с височина до 3- 4 метра и всички останали растения беше приятно местенце за почивка и разходка.
По- късно в следобеда Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта, доволни от разходката си. В очакване Crossfire да бъде изпратен заедно с Ford към планетата Orixon 61, дежурните проверяваха бордовите системи и изчисляваха тракетории. Планетата щеше да бъде достигната на 100 км. дистанция, след часове. Тук беше дошъл и Ing , който обучаваше екипа на Алекс за работа с компютъра от Съпротивата, подарък за Алекс. Алекс седна на мястото си и поднови работа по задачите си. Той си взе кафе и погледна колегите си. Полета вървеше нормално.
*
Вечерта започваше, когато Nissan достигна планетата Orixon 61, а напред отлетяха двата кораба Crossfire и Ford. Тази вечер те щяха да се спуснат към планетата и да проверят каква е обстановката тук. Алекс седеше на мястото си и работеше по своите задачи. Той запали цигара и провери каква е ситуацията на кораба. Спяха 100 души, а 150 бяха будни, без да се броят децата. Наоколо нямаше обекти на "хищниците", но по принцип на тази планета имаше техни сили и машини. Алекс беше тъжен и тази вечер. Носталгията по миналото и по родната планета Земята, вземаше връх в мислите му, колкото и да опитваше да се изплъзне. Той си сложи чайника с чай да се свари и се загъна в дебелото одеало. В опита си да замъгли мислите си, той се зае отново с проекта за суперкомпютъра. Докато майстореше нови чипове с машинката за чипове, Crossfire навлезе в атмосферата на Orixon 61 и започна спускане. На един час след Crossfire, кораба Ford също се спускаше, но по съвсем друга траектория.
Докато траеше спускането към планетата, Алекс измайстори един добър, нов чип, който почти веднага влезе в употреба от прототипа на компютъра, който проектираше. Работата отне вниманието му и отдалечи тъжните му мисли. Верен на идеята си за този нов вид компютри, Алекс прекарваше повечето от времето си в чертане на схеми, програмиране и майсторене. В същото време дежурството вървеше, Палма, Ким и Аш бяха на линия и следяха положението. Около кораба все още нямаше опасни обекти. Междувременно се бяха свързали с една от базите на AFJ на тази планета. Оттам ги информираха за положението и им дадоха примерен вариант за достигане до базата, прелитайки над територии на хищниците. Командир Йон разговаря с офицери от базата, за да разбере как върви войната на тази планета. На два от континентите тук се водеше война срещу хищниците. Другите два бяха вече свободни, под контрола на AFJ и Съпротивата.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар