ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 344, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 344, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire летеше към един град на един от свободните континенти. Там имаше и база на Съпротивата. Летяха на 14 км. височина със около 300 км/ч. На около час след тях идеше и кораба Ford, а кораба LX 2080 щеше да ги чака там. Алекс тази вечер беше изморен. Цял ден беше търчал да оправя компютърна повреда на мостика на кораба. Когато успя да я оправи, разбра, че е загубил целия си ден. А беше и много изморен. Като шеф на дежурните, той седеше на мястото си и се занимаваше с компютрите си, а дежурството вървеше нормално. Около кораба нямаше обекти на "хищниците". Загънат в дебело одеало и със чаша горещо кафе наблизо, Алекс смяташе да се опита да си почине. Неговият екип от дежурни имаше 30 души, които работеха на смени по пултовете. Отделно от това, тримата му помощници- Палма, Ким и Аш си имаха места до него. Дежурните тук помагаха на дежурните и пилотите от мостика, като дублираха дейността им и можеха по всяко време да поемат кораба от дежурната каюта. Това беше смисъла на дежурството. Дежурните можеха и да се намесват при сериозни грешки на пилотите на кораба. Обикновено се наблягаше на следенето за безопасността на кораба. Корабът летеше над джунглата, а тук - там се забелязваха селища, както и градове, по- малки или по- големи. Алекс запали цигара с кафето, потръпна зиморничаво и се замисли. Гриповете не го оставяха на спокойствие. Обикновено зъзнеше и го мъчеха мрачни настроения. Понякога това му се разминаваше. Въпреки усилията на шамана Джи да го лекува, той успяваше само да облекчи страданията му, но и това се смяташе за успех.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха пътя напред. Кораба летеше през облаците,а някъде долу се простираше огромна планинска верига с върхове достигащи 6 км. височина.
-Искаш ли да пийнем джин?- попита Палма.
-Ще пийнем джин.- каза Алекс.
-Какво ще правим в този град?- попита тя.
-Съпротивата е заловила кораб на "хищниците".- каза Алекс.- Искат от нас да изучим работата на техните компютри…
-Аха.- кимна Палма.- А защо точно ние?
-Просто няма друг кой…- каза Алекс.
-Аха.- кимна Палма.
Двамата се загледаха навън и се замечтаха неусетно. Близостта им един до друг им даваше криле в тези часове. Когато заеха отново местата си, двамата отвориха бутилка джин и тоник и си сипаха в чашите. Ким и Аш не останаха по- назад, сипаха си и те. Докато се черпеха, полета вървеше нормално и без проблеми. Дежуреха Нортън и Йоанна, а пилоти на мостика бяха Джо и Джим. Алекс се беше замислил за своите над 600 предишни животи. В съзнанието му се отключваха нови и нови нива. Той отдавна не беше онзи същия човек. Знания и мъдрост от древни цивилизации изплуваха в ума му. Той се гордееше с постиженията си и жаден за нови знания и мъдрости ровеше из архивите на кораба, където се намираха съкровищниците от познания на всички приятелски цивилизации на земляните, обединени във Агенцията AFJ. Той с интерес разглеждаше научно- техническите постижения на древни цивилизации и раси. Любовтта му към науката и техниката го караше да изучава машини и техния принцип на действие. Палма си беше сложила слушалки и слушаше музика, а Ким и Аш приготвяха вкусна вечеря за четиримата.
Късно вечерта четиримата похапнаха вкусното меню, което Ким и Аш бяха приготвили, а сетне Алекс и Палма се прибраха в бокса си за да почистят подредят и въведат в ред всичко. Алекс се зае да подреди нещата си в двете раници, особено в задължителната, тази от която можеше да зависи оцеляването му, ако загазеше на чуждо място. Той внимателно прегледа всичките джаджи в раниците си, преди да ги подреди в готовност за експлоатация. Беше забранено да се излиза от кораба без задължителната раница, шлема и оръжията. В това време Палма почисти бокса и си легна да слуша музика, а Алекс отвори лаптопа си за да си събере мислите и да попълни дневника. Загънат в дебелото одеало той пийваше джин, в добро настроение в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и Ford бяха от сутринта в база на Съпротивата изградена до град със население 600,000 души. Тук вече беше пристигнал и кораба на Съпротивата, който гостуваше на кръстосвача Nissan. Този кораб беше със инициалите LX 2080, имаше 50 души екипаж, а на Ford имаше 100 души земляни. Докато екипите от Crossfire и другите два кораба бяха на среща в базата, за разговори по темите за войната и бъдещето в системата Orixon, Алекс и неговите трима помощника се черпеха с чай и бисквити , седнали около масата в дежурната каюта. Алекс умуваше по темите си за размисъл и слушаше разсеяно своите колеги. Навън беше студено и мокро със температури около - 10'С. От 250 души екипаж в Crossfire бяха останали само 100. Другите бяха на срещата в базата, имаше и хора, пуснати да се разходят из града.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Crossfire все още се намираше в базата на Съпротивата, но скоро щеше да излита за патрулиране. Изчакваха се няколкото екипа, излезли навън. Плана на полета беше готов. Щеше да се лети над фронтовата линия на втория континент,където имаше война срещу "хищниците". Кораба Crossfire беше зареден с гориво, вода, кислород и провизии за пътя. Така беше и със Ford, както и LX 2080. Трите кораба отново щяха да бъдат наблизо в тези техни патрулни полети, които щяха да започнат скоро. Междувременно от кръстосвача Nissan се получиха новините от близо и далеко. Алекс се занима да ги прегледа, докато се черпеха с джин.
По- късно вечерта всички от екипажа на кораба Crossfire бяха на борда. След проверките беше дадено начало на патрулния полет. Другите два кораба щяха да излитат по- късно. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Тази нощ, кораба щеше да патрулира, може би без спирки.



(следва продължение)