ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 346, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 346, Valeri Kolev.

Течеше вечерта, а космическия кораб Crossfire се намираше в база на Съпротивата, до един голям град на тукашните раси, със 700,000 души население. Алекс и неговите трима помощници се бяха завърнали от разходка до града със пълна количка стоки, предимно за себе си. Алекс и Палма си бяха прибрали покупките в своя бокс и се заеха да ги разглеждат и подреждат из раниците си и в склада. Сред покупките им имаше и доста провизии, както и напитки. Имаше също филми, музика, звездни карти, списания и книги, както и електронни машинки и дори извънземни компютри, с които тепърва щяха да се учат да боравят. Не бяха пропуснали да си вземат и оръжия, каквито искаха отдавна да имат, това бяха бластери, захранвани с атомна батерия. Алекс искаше да провери как е с тези бластери, преди да закупят по един брой бластер за целия екипаж. По въпроса командир Йон разговаря със екипажа по специална видеовръзка. Екипажа одобри въвеждането на бластери за кораба Crossfire. От това се заинтересува по- късно и адмирал Шао. Така бластерът си проби път в армиите на AFJ.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Това беше една обикновена вечер за кораба. Тази вечер в столовата на Crossfire се бяха събрали екипи от трите кораба (Ford и LX 2080). Имаше и гости от базата. Това беше просто среща за разговори със шведска маса и напитки. Отделно до града бяха отишли на разходка 40 души. Навън времето беше със температури до - 30 ' С, сурово и тихо време на мраз. По входовете на Crossfire, както и вътре из коридорите, бяха поставени постове и засилена охрана. Гостуваха най- различни хора и щеше да е лесно някой предател да се добере до тук.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из кораба. Тази вечер, заради срещата в столовата, всички се движеха под строй. Така беше единствения начин да не може сред хората да се вмъкне някой предател. Срещата в столовата на кораба продължаваше. Тук бяха опънати шведски маси със сандвичи, пици, лакомства и напитки. Докато разговаряха помежду си, тук звучеше тиха класическа музика. Алекс и неговите трима другари отидоха в столовата, за да хапнат и пийнат, докато разговарят с приятели и колеги. Тук бяха пуснати два мощни термовентилатора, които бяха предназначени за отопление на големи помещения, беше доста добре затоплено. В момента тук имаше към 200 души, от разните кораби и от базата. Тук беше и командир Йон, който щеше да говори по темите за войната, кратка реч от близо 15 минути. В очакване на тази реч, присъстващите готвеха камерите си за запис.
Вечерта отиваше към края си, а с това и този ден, както и срещата тук. Алекс и тримата му другари си напълниха една кошница с лакомства, както и вино и лимонада от шведската маса, преди да се приберат в дежурната каюта, а щом се прибраха побързаха да седнат, изморени от стоенето прави в столовата. Алекс подхвана своите задачи, седнал на мястото си, зад компютрите. Той сложи чйаника да се вари и се загъна в дебелото одеало. Тази вечер навън беше адски студ. Беше намръзнал и той през този ден. Щом даде инструкции на екипа си, Алекс се отдаде на горещия, билков чай и на своята носталгия по миналото. Ким и Аш се оттеглиха в бокса си, а Палма пожела да се изкъпе и също се прибра. Въпреки съния час тук все още беше извънземният от Съпротивата- Ing. Той стана добра компания на Алекс в късните часове. Двамата можеха с часове да обменят опита си в различни посоки- техника, компютри, кораби, битки… Двамата добре си поговориха в тези часове. Алекс запали цигара по някое време и си сипа чай, за да се топли, докато работеше по проекта си за суперкомпютър, както и по неговия прототип. Ing в това време се занимаваше със своя лаптоп, като се свързваше и със силите на Съпротивата в тази зона.
Наближаваше полунощ, когато на борда останаха само екипажа му в пълен състав, както и Ing, който от седмица живееше тук, като представител на офицерството във Съпротивата. Всичко в столовата беше оправено и подредено, кораба беше подготвен за евентуален нощен полет. В оставащото време до полунощ, командир Йон обсъждаше със десетте бази на AFJ тук на планетата Orixon 61, бъдещите си действия. След консултация и със адмирал Шао от кръстосвача Nissan, на този кораб беше дадена нощта за почивка. Новината зарадва екипажа. Командир Йон ги разпусна да спят, като 50 души оставаха будни, като дежурни, охрана или изпълняващи други задачи в кораба. При Алекс се беше завърнала и Палма. Тя щеше да му помага в последните часове, преди да идат да спят в бокса си. Алекс винаги изоставаше от плановете, които си беше възложил. Така беше и тази вечер. Той искаше да свърши още повече и още повече задачи, а времето все не достигаше, денонощието за кораба имаше само 24 часа. Палма беше ободрена и в добро настроение. Тя седна на мястото си и се зае да проверява безопасността на кораба, както и неговите системи и възли. Алекс се захвана да търси из радиоефира съмнителни сигнали и станции. Тук беше и Ing, който работеше с лаптопа си по планове на Съпротивата. Това беше мястото му на кораба, определено за него. Наблизо се намираше и неговата койка за сън, в помещение за 10 души, което беше за гости на кораба. Той беше безкрайно доволен и от местенцето си за работа и от койката си, също и от храната тук, както и от уважението на екипажа към него. Алекс си поговори със всяка от десетте бази на Аленцията AFJ, разположени тук на тази планета. Той поговори и със кръстосвача Nissan, както и с кораба Ford, който също ноюуваше тук в тази база на Съпротивата, само на 100 м. по- нататък от Crossfire. Настроенията на земляните бяха положителни. От Nissan изпратиха и запис на последните новини от близо и далеко. Именно с новините се занима сетне Алекс. Той внимателно огледа заглавията, по координати на мястото, по време на случващото се и по приоритети. Така му се отвори работа близо час, за да претършува новините и да размишлява по тях. Той се запаси с достатъчно чай, загъна се в дебелото одеало и започна да чете новините, точно както сам си ги беше подбрал по важност и по приоритети. До него Палма слушаше музика със слушалки и дебнеше на радара за приближаващи нежелани обекти. Дежурни по това време тук бяха Йоанна и Нортън. Дежурни пилоти за тази нощ бяха Джо и Джим, най- възрастните пилоти на борда на кораба. Междувременно кораба започваше да нощува. Двата му входа бяха повдигнати на 15 м. височина, за да бъде труден достъпа до тях. Беше пусната отбранителната система, както щитовете и алармената система. В очакване на дълга и спокойна нощ по- голямата част от екипажа потънаха в сънищата си…



(следва продължение)