ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 360, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 360, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Алекс и неговите четирима другари се разхождаха из близкия град, до базата на Съпротивата. Беше студено време и валеше тих, ситен и обилен сняг. Алекс запали цигара, когато се спряха да говорят с двама местни хора. Те бяха хуманоиди, а това което разказваха беше за живота в този град със 700,000 жители, както и тяхното виждане за войната. Ing обясни на хората, че са специални части, участващи във войната. Скоро всички стигнаха да кафене- ресторант и влязоха вътре, за да се стоплят и да пийнат нещо ободряващо. В кафенето имаше към 200 души, цивилни местни хора, войници и хора от Съпротивата. Избраха маса до прозореца, за да гледат как навън вали сняг. Докато се ободряваха с грог, кафе и сладкиши, Ing се осведоми как вървят нещата в този град, от двамата цивилни. Алекс запали цигара и се загледа навън през прозореца. В кафенето звучеше тиха музика, която не беше кой знае колко далечна и чужда въпреки, че беше тукашна музика.
По- късно вечерта пристигнаха при кафенето Шон и Никита със един от джетовете на кораба, за да приберат обратно Алекс и неговите другари. Докато летяха към кораба Шон се заговори с Ing. Той се интересуваше от някои подробности за Съпротивата, а Ing му ги разясни. Алекс запали цигара, загледан през страничния люк до себе си. Назад оставаше града с неговите светлинки. До кораба имаше около половин час. Додрема му се, а тепърва щеше да има работа, щом се приберат на кораба.
Когато се върнаха на борда на кораба, вътре се качваха 300 войника, подкрепление за града № 4705 от континент № 3. Crossfire щеше да ги транспортира до там в идващата нощ. Товареха се боеприпаси и провизии за този град. Стартът беше определен за идните часове. Алекс и другарите му погледаха как върви товаренето и настаняването на войниците, след което се прибраха в дежурната каюта. Войниците се настаняваха по койките из коридорите на кораба. Кухнята работеше извънредно, за да нахрани войниците тази вечер, както и през нощта и на сутринта. В коридорите беше пуснато допълнително отопление. А град № 4705 имаше стратегическо разположение и защитата му в тези дни беше застрашена от свирепите атаки на "хищниците".
Алекс си взе голяма чаша горещо кафе и запали цигара, докато преглеждаше плана на полета, който скоро щеше да стартира. Щяха да пътуват през цялата нощ, а се очакваше на разсъмване да пристигнат край града № 4705. Особено опасен полет, в ситуация на повишено тегло на кораба. Алекс беше готов със инструкциите за дежурните- неговия екип от 30 души. Екипажът се стягаше за опасния полет и евентуални битки по пътя. Една смяна от 50 души след вечерята отиваше да спи.
Късно вечерта Crossfire набираше височина в началото на операцията по транспортирането на 300 войника, боеприпаси и провизии за град № 4705, където се водеха люти битки срещу "хищниците". Полетът започваше нормално и без проблеми. В това време войниците бяха поканени в столовата за вечеря. Допълнителна храна щеше да има в 3 ч. както и в 7 ч. А екипажа на кораба вече беше разпределен във смени, като първата от тях, 50 души вече спеше, 50 души дежуреха, а 100 души почиваха. Останалите бяха екипа на Алекс, хората от мостика, както заетите в кухнята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картината пред кораба. Все още летяха над континент № 1, единствения свободен континент на тази планета. Намираха се на 14 км. височина, а скоростта беше 400 км/ч. Полета вървеше нормално, а трасето наоколо беше пусто. Самолети летяха на около 500 км. настрани от кораба, но те бяха на Съпротивата и също местни самолети. В тези часове дежуреха Браун и Джейн. Алекс се занимаваше да изучава пътя на кораба до град № 4705, за да се знае къде има сериозни опасности. По опасното трасе щеше да се лети тази нощ. Палма по това време наблюдаваше радара, а Ким и Аш бяха отишли да донесат вечеря от кухнята, както и закуски за през нощта. Четиримата оставаха на дежурство до пристигането в град № 4705. В замяна на това бяха поспали добре през този ден, очакваше ги и допълнителна почивка на сутринта.
*
Във вечерта на другия ден Crossfire се намираше на летището край град № 4705, континент № 3, на планетата Orixon 73. Отбраната на града и нейните защитници имаха сериозни проблеми- "хищниците" атакуваха града интензивно и свирепо. Тук земляните от Crossfire бяха транспортирали 300 войника, подкрепление, тонове боеприпаси и провизии. В тези часове на борда на кораба се качваха ранени от фронта, който се намираше на 50- 60 км. от града. На борда на Crossfire на ранените им се оказваше медицинска помощ. Тези от тях, които бяха в по- тежко състояние щяха да се отведат до базата на Съпротивата на континент № 1. Инструкциите на командир Йон бяха- кораба да остане на място до втора заповед. Временно Crossfire оставаше тук на летището край града. Работа за екипажа имаше много. Ранените бяха много, бездомните и гладните бяха много, разрушенията на сгради из града бяха много. Екипажът на Crossfire щеше да направи това, което може, за хората на град № 4705.
Тази вечер Алекс и неговите другари- помощници, координираха действията на екипажа. Един екип от десет души вареше на огъня пред кораба, казани с борш- супа, за да раздава на бездомни и гладни. Други два екипа със совалката Mazda пренасяха ранени от фронта, до тук. Други два екипа със совалката Honda разнасяха по позициите на Съпротивата сандъци с боеприпаси и провизии. Други два екипа със 100 робота строяха временен палатков лагер за бездомни хора, наблизо до летището. Градът беше стигнал до края на силите си и на своите възможности. Въпреки това, тук никой не смяташе да остави града в лапите на "хищниците".




(следва продължение)