ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 362, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ. Двата кораба от Агенция AFJ бяха утихнали и тъмни в суровата и мразовита нощ. Алекс оставаше на линия до късно в нощта. Той умуваше по най- новите проблеми, докато ровеше из радио- ефира, за да чуе станциите на "хищниците". Палма почистваше дежурната каюта, а Аш приготвяше прясна вечеря от която щеше да остане за подкрепяне в нощта за дежурните тук. Алекс запали цигара с голяма чаша, горещо кафе и продължи да умува. Все още екипажа на Crossfire беше под неговото командване, докато командир Йон се занимаваше със плановете за отбраната и защитата на града № 4705. Дори командир Йон нямаше достатъчно информация, с какво този град беше толкова важен за запазване от превземане от "хищниците". Беше го казал офицер от тукашните армии, преди да издъхне от раните си, но той не можа да обясни подробностите по въпроса. Загадката притесняваше и адмирал Шао от кръстосвача Nissan. По някое време странен шум в ефира привлече вниманието на Алекс. Той се опита да го улови по- ясно и написа на хартията пред себе си- "странен шум". Не минаха и десет минути, когато се чу слаб сигнал на същата честота. Слаб гласец със шумове каза: "Това е странен шум от станция, годината е 17,014- та…. Ние четем вашия дневник. Използваме го за обратната връзка. Имаме нужда от помощ!... Кораб Crossfire!.... ". Алекс онемя от изненада. Той помисли малко тогава и написа: "С какво можем да помогнем? Къде се намирате сега? А кои сте вие? ". Почти веднага се чу слабия гласец със шумовете и той каваше: "Ние сме далечни потомци, надалеко в космоса. Имаме нужда от съвети и информация. Сега времето ни е ограничено. Запомнете тази честота. Ще имаме нова връзка, скоро. ".
*
Вечерта на другия ден Crossfire летеше към най- близката база на AFJ със 172- ма ранени на фронта, хора от Съпротивата. Тези хора имаха нужда от продължителни грижи, нещо което неможеше да стане на борда на кораба. Crossfire летеше над океана на височина 14 км. със скорост от 400 км/ч. Алекс беше изморен и изтормозен от изминалите няколко дни в помощ на град № 4705. Също така не беше и спал много. Но пък този полет не беше нищо особено и щеше да премине леко. В същото време на ранените се оказваше медицинска помощ със постоянни грижи. Това бяха най- тежките случаи от онзи град.
Вечерта напредваше, когато Алекс се оживи, стана от креслото зад пулта и се изправи пред предния люк на дежурната каюта, за да запали цигара с кафе и да помисли по разните въпроси, излезли напоследък. Той често си спомняше в този ден и за новата хипер- радиовръзка със бъдещите поколения от 17,014- та година. За тази връзка Алекс умуваше в тези часове. Потомците в бъдещето не живееха добре, още повече отдалечени от Земята. Те имаха нужда от съвети, от информация, сигурно им липсваха много неща. Алекс искаше да им помогне по някакъв начин, що се отнася до съвети и информация. Със смесени чувства той очакваше следващия сеанс със далечната хипер- връзка с бъдещите поколения. А из кораба беше тихо и спокойно, бяха будни само дежурните и екипа в лечебницата, общо 80 души. Алекс въздъхна тежко. Полета вървеше нормално, а около кораба нямаше близки опасности.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш почиваха на по цигара и кафе по пултовете. Полетът щеше да продължи и през нощта. Тук всичко беше нормално. Ранените бяха в относително добро положение, на системи и обезболяващи.
*
Няколко дни по- късно, във вечерта Crossfire летеше в патрулен полет. Това беше някъде по Коледа, по календара на кръстосвача Nissan. Празнично настроение владееше кораба в тези часове и дни. На мостика на кораба пилотираха Шон и Никита. В дежурната каюта на екипа на Алекс дежуреха Браун и Джейн. Екипажът оставен на свободен режим, предимно почиваше, а някои спяха в тези часове. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение, седнали по местата си зад пултовете и се черпеха с джин и тоник. Патрулния полет беше над бреговете на свободния континент, № 1. Корабът летеше на 10 км. височина и със скорост от 300 км/ч. Времето беше относително тихо и спокойно, а долу валеше сняг. Намираха се над бреговата ивица на континента при океана. Новините от фронтовете бяха добри. Съвместните усилия на AFJ и Съпротивата бяха довели до временно затишие. Земляните започваха да празнуват Новата 7015- та Година в идните десетина дни. Това всеки екипаж щеше да направи така както може и там където се намира. За часове наред земляните забравяха за войната и изпитваха празнични вълнения. Въпреки дистанцията до Земята- повече от три месеца път, въпреки ситуацията на сериозна широкомащабна война, земляните успяваха да усетят вълшебствата на Коледните и Новогодишни празници и специфичния им празничен дух.
Алекс беше нащрек дори в тези странни часове преди Нова Година. Той драскаше по белите си листи хартия и проверяваше отново и отново как върви полета и какво има наблизо до кораба. Както обикновено той умуваше по най- различни теми за размисъл. В дежурната каюта беше уютно и топло, а на масата бяха подредени напитки и лакомства за през нощта, която наближаваше. Алекс и неговите трима другари и помощници щяха да будуват тази нощ, почти до сутринта.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire беше приземен в една от базите на AFJ, на тази планета Orixon 73. Земляните в тези дни празнуваха идването на Новата 7015- та Година, а това ставаше кой където се намира и както може да го стори. Алекс беше на кафе и цигара, седнал зад пулта си, а тук бяха и неговите трима другари- Палма, Ким и Аш, както и госта Ing, офицер от Съпротивата, който щеше да бъде част от този екипаж за неопределено време. Те разговаряха помежду си за Новата Година, за Земята и своята служба тук на борда на кораба. Бяха в добро настроение, добре похапнали и добре поспали. Празничния дух беше навсякъде, където имаше земляни, по корабите, по базите и колониите. Алекс, както винаги умуваше над избрани теми за размисъл, драскайки върху бял лист хартия. Няколко часа по- късно кораба излиташе на нова патрулна обиколка, над континента. Екипажът почиваше в тези часове, като мнозина спяха.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар