ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 363, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 363, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се разхождаха из парка на базата, а града- колония беше само на 2- 3 км. по- нататък. Беше хубаво време, пръскаше лек дъждец. Въздуха- чист и свеж, ухаеше на сняг, паднал някъде наблизо. Вече се смрачаваше, когато пристигнаха до един от клубовете, ресторант- кафене на града на земляните тук. Жителите на този град наброяваха 400,000 души. Петимата другари влязоха в клуба, а там имаше около 300 души, които се веселяха, на дансинга танцуваха хора. Намериха си хубаво местенце до прозореца, гледащ към града, и се разположиха тук, за да пийнат и похапнат заедно със земляните от града. Скоро навън стана тъмно. Настроението в клуба беше невероятно, както навсякъде, където в този час имаще земляни. Петимата другари похапваха и пийваха, докато разговаряха със своите земляни тук в клуба. Чуха различни мнения за войната и всичко останало, а предадоха новини от фронта, от Orixon 44, както и от Земята.
Когато излязоха навън, за да се прибират на кораба, валеше сняг и бързо трупаше. Не бяха надалеко от кораба и щяха да вървят пеша през парка. Времето беше приказно и не много студено. Снежинките се осветяваха по пътя от уличното осветление.
*
На борда на кораба вървяха подготовките за полета, който скоро щеше да започне. Пилотите Манхатън и Джейсън бяха по местата си на мостика и правеха последни проверки на всички системи на кораба. В дежурната дежуреха Шон и Никита. Алекс пушеше цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, загледан по падащия сняг с носталгия, а до него беше и Палма. В половин час време, докато стоеше изправен там, той си припомняше скъпи зимни моменти от своето детство, които го бяха стопляли много често в моменти на размисъл. Сетне той въздъхна тежко, въздъхна и Палма. От каютата ги викаха, защото старта беше само след двадесет минути.
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на континента при океана, на височина от 7 км. и със скорост от 400 км/ч.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет около континента № 1, единствения свободен континент на Orixon 73. Алекс пушеше цигара с кафе пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше гледката навън. В небето наоколо и долу по земята беше спокойно, не се забелязваха опасни или странни обекти. В тези часове Алекс обмисляше бъдещите действия на екипажа и кораба, за период от седмица- две напред, докато разговаряше с дежурните от мостика.
Вечерта напредваше, когато командир Йон взе решение Crossfire да посети една от близките бази по крайбрежието. До нея оставаха няколко часа път. Алекс в тези часове си припомняше моменти от живота си, както и моменти от предишните си животи, докато ровеше из архивите на кораба, жаден за знания и мъдрост. Дежуреха Браун и Джейн, а Палма почистваше каютата. Ким и Аш приготвяха вечерята за дежурните, а Ing провеждаше серия разговори с различни бази и кораби на Съпротивата. Алекс беше седнал на мястото си зад пулта, загънат в дебелото одеало, докато се занимаваше. Той си взе кафе, запали цигара и замислен дълбоко написа още нещо на белия лист хартия, на плота пред себе си. В тези часове дежуреха 60 души, спяха 140 души, а 50 души почиваха във свободен режим.
Късно вечерта Crossfire напредваше към крайбрежната база. Там имаше също така и Фар- контролна кула, бойна станция и град със население 500,000 души, предимно земляни. Дежурните вече имаха радио- връзка с базата. От там съобщаваха за нормална обстановка.
*
Няколко дни по- късно, в един следобед, Crossfire патрулираше над фронтовата ивица на континент № 3. По това време Алекс имаше криза от своя извънземен грип. Усещане за болки по цялото тяло и мрачни мисли го бяха обхванали сериозно, както и болезнен студ. Той се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало и се опитваше да мисли нормално, въпреки изпитанията, на които беше подложен. Временно шеф на дежурните беше Аш.
Започваше вечерта, когато дежурните получиха зов за помощ, от сухопътните сили по фронта. Отряд от 200 души, беше останал без боеприпаси и провизии, а "хищниците" наближаваха техните позиции. Координатите на отряда бяха на дистанция от два часа от кораба. Скоро кораба взе курс натам.
Вечерта напредваше, а Crossfire продължаваше полета към позициите на отряда от 200 военни, изпаднали в затруднение. Алекс се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало, не в много добро настроение тази вечер. В този момент дежурните разговаряха с бедствашите военни. Трябваше да се реши, дали те ще останат на позициите си, или Crossfire ще ги върне на по- стари позиции или в последните им укрития, назад в територията. Военните поискаха време, за да помислят, дали ще се справят на тези си позиции. А из кораба подготвяха боеприпаси и провизии за тях. До координатите оставаха около 200 км., когато кораба започна да се спуска към повърхността. Алекс запали цигара и се замисли. Района тук беше опасен- самия фронт. На много места под кораба се водеха стрелби. На други места силите на Съпротивата се пазеха само от нападение по въздух и дежуреха по оръдията и ракетните си комплески. Атаките на Съпротивата по въдух се планираха и започваха от друго място, но тотално не достигаха машини, а и хора за това.
По- късно Crossfire се приземи до позициите на бедстващия отряд. Тези хора много се зарадваха, макар и да не идваше всъщност подкрепление. Екипажът на кораба бързо им разтовари боеприпасите и провизиите, дори им подариха десет бойни робота, които щяха да окажат сериозна военна сила срещу хищниците, в полза на Съпротивата. AFJ имаше достатъчно бойни роботи, а тяхното производство продължаваше и сега. В олекотен, цивилен вариант, такива роботи се продаваха навсякъде, докъдето Агенцията AFJ беше достигнала. Отряда военни се окопити бързо. Те взеха решение да останат на тези позиции, още повече, че тук имаха достатъчно боеприпаси, провизии и стрелкова мощ. Десетте бойни робота щяха много да им помагат. Понякога AFJ правеше и такива подаръци…




(следва продължение)