ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 368, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 368, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в бордовия следобед Crossfire летеше над планетата Orixon 74 на височина от 12 км. Тази планета имаше 14 континента, а от тях 10 бяха нападнати от хищниците и се водеше война. Полетът в тези часове беше за започнаване с обстановката. Тук Съпротивата и AFJ имаха бази , някои от които се намираха по свободните континенти, а други бяха отдалечени от фронта на по 500 км.- 2,000 км. и се намираха в тежък, динамичен режим на служба, ангажирани силно във военните операции. Алекс се занимаваше по пулта си, докато пишеше нещо по белия лист пред себе си, потънал в размислите си. Дежуреха Браун и Джейн, а Палма, Ким и Аш похапваха седнали около масата. Ing търсеше радиовръзка със своите кораби и бази. Из кораба спяха 100 души, а 50 бяха дежурни. Другите 100 души почиваха и се готвеха за възможни битки.
В началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и се изправи до предния люк на каютата, за да забие поглед надолу по пътя на кораба, над заснежения безкрай на континент № 6. В тези часове Алекс страдаше, за това, че през всичките негови предишни животи беше бил мамен, лъган и тормозен, а неговите жени бяха попадали в чужди ръце. Страданията му смушаваха мислите му. Той имаше желание да разследва всичко това, как е било допуснато и как е възможно и защо точно на него се е случвало това. А из кораба беше спокойно и тихо. Скоро вечерната смяна щеше да вечеря в столовата. Алекс се поуспокои постепенно, но се зарече да провери и ревизира цялото си съществуване със своите повече от 600 предишни животи, за да разбере кой е виновен за нещастията му и защо го е направил. Това беше някакъв негов сериозен враг и Алекс щеше да стигне до него и да го накаже подобаващо…
Вечерта напредваше, а Алекс умуваше, кой може да е този негов древен и коварен враг. Мисълта за това явление в неговите минали над 600 живота, не му даваше мира. В същото време Crossfire приближаваше една от базите на AFJ. Корабът започваше снишаване, а в идните два часа щеше да бъде в тази база. До нея се издигаше град на земляните със 300,000 души население. Този континент № 6, беше един от свободните континенти на Orixon 74. Това беше вечерта на кораба и екипажа получи пет свободни часа от командир Йон. По местата си оставаха само дежурните.
Когато по- късно Crossfire се приземи в базата на AFJ, Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата, а навън беше смразяващ студ. Лед беше сковал базата и близкия град. Никой не посрещна кораба. От някаква дюза на кораба свистеше гореща пара, а двигателите все още димяха и пукаха от охлаждането. Пред кораба излезе екип, който трябваше да огледа мястото и корпуса на кораба. Температурите тук бяха към - 40 ' С, а вятъра, макар и слаб, режеше. Дежурните се свързаха с тукашните си колеги по радиото. Без всякакъв ентусиазъм им беше обяснено, че в базата не достигат хора и се извиниха за студеното посрещане. Алекс малко се чудеше, защо изобщо пристигнаха тук. Командир Йон запази дипломатичен тон и мълчание, което не обещаваше нищо добро. Екипажът беше привикан в изпълнение на тревога, а свободното време- прекратено. Всички на борда на кораба настръхнаха, готови да водят битки. Какво стваше на тази планета, никой не беше много сигурен…
Късно вечерта из базата беше тихо и зловещо. Притихнала беше и замръзналата джунгла наоколо, а в града, няколко километра по- нататък не се забелязваше никакво движение. В кораба цареше тишина и спокойствие. Към сън бяха насочени 100 души, други 100 охраняваха кораба и наблюдаваха около него с оптика и скенери, а 50 дежуреха.
*
Вечерта на другия ден кораба Crossfire беше готов за продължаване на полета си, зареден с още гориво, кислород, вода и провизии. Старта беше насрочен за идните часове. Алекс пиеше кафе изправен пред предния люк на дежурната каюта и слушаше новините от близо и далеко, които скоро бяха пристигнали от Nissan. Кръстосвача получаваше новини с помощта на големи антени, които разгъваше веднъж на няколко дни. Алекс запали цигара и погледна часовника си. Из кораба се готвеха за продължаването на полета, готвеха и кораба. Замръзналата база и замръзналия град в тези часове интензивно разговаряха с кораба по телефона. Тук също имаха проблеми, но едва ли екипажа на Crossfire би могъл да реши тези проблеми, самостоятелно. Исканията се архивираха в компютрите, за да бъдат дадени по- късно на адмирал Шао. Агенцията AFJ и Съпротивата, всъщност държаха контрола над базата и града, така че те трябваше да решават проблемите им. Тук искаха повече сигурност и възможност да пътуват. Дейността им по оранжериите и заводите им даваше достатъчно приходи, още повече че имаха домове и сигурна работа, за което бяха благодарни на AFJ. Имаше искания и за времетраенето на военната служба, която тези хора също даваха понякога.
По- късно вечерта Crossfire отлетя от базата, набирайки височина в посока на запад, към океана и отвъд него- континент № 5, който също беше един от свободните. Тази вечер Алекс беше в добро настроение и нямаше намерения да умува по своите лични проблеми и теми. Затова пък щеше да се порадва на топлата и уютна каюта и компанията на своя екип от дежурни. Палма, Ким и Аш както винаги бяха със него и му помагаха, а той просто освободи мисълта си и пусна тукашна радиостанция, за да усети ритъма на тази планета. Те съобщаваха и новините от фронтовете, където нищо съществено не се случваше, особено в този студ, когато машините на "хищниците" тотално отказваха. Добро настроение имаше и из целия кораб. В тези часове спяха само 50 души, които щяха да дежурят в нощта, този път по време на полет.
Късно вечерта Crossfire летеше на 15 км. височина със 400 км/ч. над океана. Движението в небето беше слабо. Няколко кораба само, на по- малко от два часа път, като два от тях бяха на Съпротивата, и другия на AFJ.






(следва продължение)