Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
сряда, 14 януари 2015 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 369, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 369, Valeri Kolev.
Беше следобеда на другия ден. Crossfire патрулираше над континент № 5. Полетът продължаваше на 15 км. височина и със скорост от 400 км/ч., а тази планета беше Orixon 74. Алекс беше запалил цигара с кафе и умуваше изправен пред предния люк, загледан по пътя напред. Летяха над бреговете на континента при океана, за да следят за вражески обекти, подводници и нарушители.
Късно вечерта Crossfire се приземи в една от базите, край град със 400,000 души население. Тук кораба щеше да нощува.
*
Рано на сутринта на другия ден кораба Crossfire продължи патрулния си полет. Още докато набираха височина над джунглата, Алекс се разсънваше с кафе и цигара и наблюдаваше как започва полета. Лекото неразположение не му попречи особено, докато проверяваше бордовите системи. Палма беше до него и следеше зоната около кораба. Възможни бяха всякакви изненади от страна на "хищниците".
В следобеда Crossfire летеше на височина 20 км. над планетата. Алекс и Палма се разхождаха по тунелите на кораба. Тук бяха открити няколко тайнствени телепорта, извън схемата на кораба. За момента само експериментираха с тях. Напред бяха пуснати по един боен робот. Телепортите бяха обозначени с напълно непознати до момента йероглифи. Алекс прерови архивите на Crossfire, но йероглифите неможаха да бъдат разпознати и разчетени. Двамата запалиха по цигара до телепортите и ги разглеждаха дълго. Четири непознати телепорта на борда на кораба, това означаваше, че тук може да нахлуе цяла армия и то много бързо…
Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Crossfire започваше в тези часове обиколка по бреговете на континента № 5. Из кораба беше спокойно, поддържаха височина 20 км. и скорост 400 км/ч. От екипажа спяха само 50 души- нощната смяна. Алекс отново имаше криза от своя грип и премръзнал побърза да си вземе кафе и да се загъне в дебелото одеало. Палма пък се зае да приготви по една топла пица за дежурните тук, докато Ким освежаваше каютата. Аш пийваше джин с тоник, тази вечер в особено грозно настроение. Ing се разхождаше сам из кораба и изучаваше новите телепорти със скенер. Междувременно запечатаха малката сервизна каюта, където се бяха пръкнали тези телепорти, а пред нея поставиха десет бойни робота за пазачи.
По- късно вечерта Алекс ровеше из радио- ефира, за да прихване сигнали на близки обекти наоколо. Полетът вървеше нормално, а в тази зона беше спокойно. Наблизо имаше само няколко обекта, които не бяха опасни. На тази височина атмосферата беше разредена, а гравитацията по- слаба, някъде от порядъка на 0.8 G. В тези часове се получи едноминутен запис със сгъстена информация, новините за войната от близо и далеко. Алекс се зае да проучва новините. В общи линии войната продължаваше. В тези часове командир Йон се беше усамотил и обмисляше намесата на екипажа си в нещата тук на Orixon 74. Според инструкциите на адмирал Шао, кораба на командир Йон трябваше само да се запознае със специфичните особености на войната тук, без много да се намесва. Към това се придържаше и екипажа на кораба. След като вече бяха заредили достатъчно гориво и провизии, трябваше повечко да наблегнат на патрулиране, отколкото на намеса и битки.
Вечерта напредваше, а Алекс беше тъжен. Тук нищо не им липсваше, а с него бяха и двете му жени и най- добрите му приятели. Вярно- понякога воюваха и беше трудно, но лесно нямаше никъде. Той отново си спомняше древната истина за себе си, че милиарди години беше ощетяван и подиграван от враговете си, които го правеха да глупав и го лишаваха от добър живот. Почти никога в животите си, той не намираше своите жени, т.е. други хора биваха с тях. Сега това тук беше някакво щастливо изключение от плачевната статистика. Алекс въздъхна по някое време и запали цигара. Някаква свежест мина покрай сърцето му, а той не можа да разбере, на какво се дължи това. А Crossfire продължаваше полета си на височина от 20 км. и със скорост от 400 км/ч. Щеше да се лети през цялата нощ, освен ако командир Йон не измислеше някоя спирка по пътя.
Наближаваше полунощ, когато единият от роботите се върна от телепорта. Той нямаше никакви повреди и щеше да разкаже какво е видял там, отвъд телепортационния тунел. С този разговор се зае Алекс. Роботът разказа, че всъщност е един от "злите демони", а сега е робот. Алекс се замисли дълбоко. Отначало неможа да разбере, какво се е случило, а то беше пределно ясно. Един от "злите демони" беше наказан да стане робот. Той сега беше на страната на AFJ… По какъв начин тази машина беше съвместила изкуствен интелект и дух на "зъл демон", предстоеше да се изяснява, но новината зарадва всички на борда на кораба. Роботът започна да разказва за живота на "злите демони" и как над тях имало още по- големи "Зли сили" , които ги държали под хипноза, за да вършат злините си- въпросните войни за превземане на светове…
Полунощ. Роботът не спираше да разказва за "злите демони" и за още по- опасните "Зли сили", които били над тях в йерархията, на устройството на световете.
*
В следобеда на другия ден Crossfire наближаваше една база на Съпротивата и града до нея, който имаше 700,000 жители. В този ден Алекс се топлеше с чай и умуваше по новите данни за "злите сили". Всичко беше различно вече. Един от "злите демони" беше тук във вид на робот и искаше да разкаже за тях, както и ужасяващи нови неща за устройството на световете. Разказите на робота се записваха, архивираха и изпращаха до останалите кораби и бази на AFJ и Съпротивата.
Вечерта започваше, а Алекс вече не се вълнуваше кой знае колко по въпросите за устройството на световете. По- интересно му беше да разбере за къде са път четирите телепорта, които се бяха появили на борда на Crossfire. Междувременно пристигнаха в поредната база, а тя беше на Съпротивата. Crossfire се отпусна върху бетонната площадка, а от някаква дюза свистеше гореща пара. Соплата на кораба още димяха и пукаха от охлаждането. В тази база командир Йон имаше разговори с тукашните военни, а екипажа на кораба искаше да се разходи на въздух. Още не се знаеше, дали кораба ще нощува тук или по- късно ще продължи полета си.
Вечерта напредваше, когато 70 души от кораба отидоха с джетове до близкия град, да се разходят и повеселят. На борда на кораба течаха пет свободни часа за екипажа, а 50 души дежуреха.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev. ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар