ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 388, Valeri Kolev.
В началото на следобеда на другия ден корабът Crossfire отлетя от базата, за да продължи патрулирането си над планетата Orixon 44 и по- точно, над единствения заселен до момента континент. Докато набираха височина, за да изплуват над облаците, на борда бяха будни само 80 души- най- необходимото за една втора смяна дежурни и помощници. Кораба пилотираха Джо и Джими. А Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing в тези часове бяха по пултовете си, черпеха се с кафе и цигара и контролираха полета. В дежурната каюта при тях беше топло и уютно, а тук бяха още четирима от дежурния екип. Дежуреха Браун и Джейн. Алекс наблюдаваше как върви полета и поглеждаше през люка в ляво до себе си, за да се порадва на гледката, оцеляваща из мъглата. Настроението беше оптимистично и леко сънено. В това време Палма търсеше радио- контакт със кръстосвача Nissan, за да получи новини и инструкции за екипажа на кораба. Ким пък слушаше музика със слушалките и се радваше на компанията тук, докато Аш и Ing разработваха съвсместна нова програма за прототипа на съюзнически компютър за универсална употреба от силите на AFJ и Съпротивата. Из кораба беше тихо и спокойно. В тези часове роботи обираха новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци в оранжерията на кораба и събираха новата популация от бързорастящи риби, за менюто на кухнята и за консервиране в специални бидони за дълбока резерва на кораба. Екипът в кухнята тъкмо приключваше със менюто за 18 ч. вечерта, когато тук щяха да се съберат всички- целия екипаж на кораба, ако нямаше някакви неприятни изненади до тогава, по принцип.
По- късно в този следобед, корабът стигна до желаната височина от 10 км. , а пилотите пуснаха автопилота със зададените данни. Алекс тъкмо майстореше нещо по прототипа на своя модел нов суперкомпютър и изпитваше новите си програми за него. А около кораба почти нямаше летящи машини. Най- близката машина беше на 3 часа дистанция- совалка на AFJ. Алекс запали цигара с кафе, докато добавяше нов чип в схемата на компютърния прототип. Тази машина вече се произвеждаше и доставяше до всеки един човек, абсолютно безплатно за сметка на AFJ, за да помага, спасява и осигурява сигурни радио- връзки между земляните. Към проекта на Алекс, проявиха инстерес също приятелските цивилизации, хората от Слънчевата система, както и съюзническите раси… Алекс беше доволен от себе си и своя екип, с който успя да доведе проекта до изпълнение и реализиране. Нововъведенията, които все още правеше бяха за използване от военните, за техни цели. Този проект беше, такъв компютър да има на всяка летяща машина на AFJ, както и по базите и станциите му. Тайната беше, че тази машина беше изчислена да издържи 100 години, като сама изключва повредените чипове във схемата си. Това беше много по- сигурна машина, дори от най- новите образци. От оцеляването на каквато и да е техника по корабите на AFJ, зависеше живота и оцеляването на страшно много хора, но и бъдещето на цивилизацията…
*
Следобедът напредваше, а Crossfire продължаваше патрулирането със скорост от 400 км/ч. на височина 10 км. в небесата на планетата Orixon 44. В следващите няколко часа корабът щеше да бъде над брегова база на AFJ при океана. Обмисляше се повещение там, за дозареждане с гориво, вода и провизии, а също така- за да бъдат доставени там компютри от малката и скромна поточна линия на Crossfire. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигари в тези часове, докато си почиваха, преди да възобновят дейността си по пултовете. Това беше просто един хубав и спокоен ден.
*
Към края на следобеда Crossfire се спускаше към планетата, за посещение на една брегова база. В това време Алекс и неговите другари бяха по пултовете и се черпеха с кафе, както обикновено. Спускането вървеше по план, а все още тук бяха будни само най- необходимите 80 души. Останалите бяха във задължителен сън, за да са свежи, бодри и заредени с енергия за третата и четвъртата смяна. Алекс запали цигара, това беше от тютюн, произведен в оранжерията на кораба. Той се беше замислил по своите 50 теми за размисъл, а вече имаше и напредък и положителен ефект от това. До него Палма наблюдаваше как върви полета и се прозяваше. Времнно беше включен автопилотът на "автоматично приземяване".
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи благополучно на площадка за кацане в базата на брега на океана. Наоколо беше джунгла, а самата база беше добре маскирана. Тя имаше подземен град, фар- кула за контрол, както и бойна станция с ракети за околоземни цели. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се загледаха в местността наоколо. По нищо не личеше тук да има някаква база със 10,000 души от AFJ. Тук те имаха и два кораба на разположение. Дежурните на Crossfire не останаха назад от обстановката. Те задействаха маскировката на кораба, който започваше да изглежда като скала със мъхове и храсти по нея. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе изправени на терасата и се замислиха. Въздуха беше чист и свеж, с мирис на пресен сняг. Валеше слаб дъжд, почти нямаше вятър. Входовете на кораба в момента бяха повдигнати на 15 м. височина, за да нямат дивите зверове достъп до кораба, както и за да няма някакви други, неприятни изненади. Дежурните скоро пуснаха видео- връзка с хората тук. Думата взе командир Йон, за да поговори със офицерите от базата. По- късно канала остана отворен, за разговори на екипажа със тукашните военни. Беше взето решение да няма близки контакти. Единствено един екип по товарните задачи излезе навън, за да зареди гориво ида прибере вода и провизии. На тукашните бяха подарени 20 компютъра, произведени от скромната поточна линия на Crossfire. Валутата и тук беше "златен долар". За цените не се водеше пазарене. Щом е струвало толкова -то тогава толкова трябва да бъде. Всичко имаше валутна стойност, независимо какво е то. Стойността се определяше от разходите около неговото създаване и необходимостта от надценка, по разбираеми причини. Компютрите- подаръци за базата се оцениха високо от тукашните военни. Докато екипът зареждаше кораба и го товареха с помощта на 30 робота от кораба, течаха видео- разговори. Тази база имаше и свои произвидства, както на храни, така и на оръжия. Това беше база на земляни- тюлени- командоси- астронавти. Алекс и Палма подишаха малко чист въздух, преди да се приберат в каютата. Новината беше, че Crossfire щеше да пренощува тук, въпреки че това беше изпитателен полигон…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар