ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 391, Valeri Kolev.
Беше вечерта, няколко денонощия по- късно. Корабът Crossfire патрулираше над планетата Orixon 44. Бяха се издигнали на 20 км. височина и поддържаха 400 км/ч. скорост в йоносферата на тази планета. Около планетата беше спокойно и чисто в тези часове. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафенце, изправени пред предния люк и наблюдаваха гледката навън. В дежурната каюта имаше меко осветление, тук беше топло и уютно, а невероятната гледка създаваше романтично настроение. Около планетата Orixon 44 до този час не бяха забелязани вражески летящи обекти, но всичките сили на AFJ и Съпротивата имаха готовност за отбраняването й от атаките на нашествениците- злите сили. Ако те бъдеха допуснати до която и да е планета в системата Orixon, то щяха да доведат нейната цивилизация до абсолютен и жесток гибел, а това военните нямаше да позволят по никакъв начин. За момента нашествениците бяха отблъсквани още надалеко от планетите, преди да могат да ги доближат.
*
Късно вечерта на борда на Crossfire се получиха новините от кръстосвача Nissan. В последните часове бяха унищожени още 20 обекти на злите сили- обектите тип: Z. От тези обекти отново никой не беше оцелял. Прочистването и отбраната на планетите от системата Orixon продължаваше. Около тези планети кръжаха много кръстосвачи на AFJ и Съпротивата, както и автоматични бойни станции X8. Злите сили, виновни за ужаси на живо и мрачната гибел на стотици цивилизации обитаващи планетите преди десетки и стотици хиляди години, идваха тук за да унищожават и сегашните цивилизации. Този път обаче военните знаеха, какво предстои- жестока и абсолютна гибел на цивилизациите със мъчения и изтезания за цяла Вечност. Това беше абсолютно жестоко, абсолютно садистично линчуване на всеки един човек във системата Orixon, извън възможностите на човешкия разум да проумее и разбере какво точно го очаква за цяла Вечност напред, след като злите сили превземат тези планети. Дори смъртта беше много по- лесен изход, отколкото мъченията за цяла Вечност. Човешкият разум неможеше да разбере и да осмисли какво означава- "жестоки, абсолютни, садистични мъчения и изтезания за цяла Вечност и то без пауза". До такова развитие на нещата щеше да доведе нашествието на злите сили. До момента те биваха унищожавани надалеко от планетите, но докога щяха да бъдат отблъсквани никой не смееше да прогнозира… Това явление беше известно вече тук на всички, а то се наричаше: "Поледният ден.". Трезвият разум на цивилизациите казваше: "Никога повече!", заради стотиците унищожени, древни цивилизации и заради жаждата за оцеляване и живот на настоящите цивилизации…
*
Полунощ на борда на кораба Crossfire, височина: 20 км. скорост: 500 км/ч. В тези часове дежурните тук получиха координатите там, откъдето извираха вражеските обекти на нашествениците. Това беше някакъв портал между две галактики. Не беше по възможностите на AFJ да преминат през този портал, за да идат във въпросната далечна галактика. Но порталът вече се наблюдаваше…
Алекс запали цигара с кафе, тази вечер малко поизплашен. Crossfire имаше намерение да отпътува към кръстосвача Nissan. Щяха да го достигнат в тази нощ.
*
Беше към края на следобеда на другия ден. Crossfire си стоеше на своето място по корпуса на кръстосвача Nissan, който обикаляше зоната около планетата Orixon 44, във маневри за опазването й и отбраната й, от нахлуване на нашествениците. Алекс и неговите другари имаха едни спокойни и добри часове в това време. Така беше и със всички екипажи на кръстосвача, които в момента бяха в него или по неговите съставни кораби, свързани с тунели помежду си за свободен достъп и другаруване между няколкото екипажа тук. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, докато наблюдаваха зоната, около Nissan.
Настъпи бордовата вечер, когато Nissan отново беше приближил планетата Orixon 44, и се намираше само на 300 км. от нея. Адмирал Шао изпрати кораба Crossfire да патрулира около планетата, на по- ниска височина, някъде от порядъка на 15 км. Скоро след заповедта Crossfire се отдели от кръстосвача и започна спускане към планетата там долу. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing седяха зад пултовете си и следяха как върви спускането. Наоколо нямаше почти никакви летящи машини. А Алекс отново си драскаше върху бял лист хартия, докато умуваше по 55 различни теми за размисъл, а това вече даваше положителен резултат. Пилотирането на кораба Crossfire беше в ръцете на Джаксън и Пиркс, а дежурни бяха Браун и Джейн.Из кораба в тези часове бяха будни само 80 души, а останалите спяха за да са свежи и бодри за следващите смени. Алекс се беше замислил дълбоко, докато драскаше сложни схеми, графики и йероглифи, също и текст на английски език. Никой незнаеше какво точно е това, нито пък някой знаеше, от каква изключителна важност е това за бъдещето на човешката цивилизация и нейното оцеляване…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма вървяха по коридорите на кораба, за да проверят системите във паник- каютата на кораба. Пътят до там беше много лесен и кратък. Асансьорът ги качи до по- горните нива, а от паник- каютата ги делеше само бронирана врата със кодова ключалка. Оттук можеше да се поеме управлението и пилотирането на кораба, ако мостика бъдеше превзет от врага. Оттук можеше да се направи почти всичко, а Алекс и Палма бяха избранниците, като Ким и Аш също трябваше да участват, ако можеха да стигнат до тук навреме. Това беше съвсем учебна тревога. Алекс и Палма искаха да проверят техниката в паник- каютата. Тук всичко беше изправно, имаше достатъчно гориво, вода, въздух, провизии и боеприпаси. Това място не подлежеше на превземане по никакъв начин, а за евакуация разполагаше с мини- совалка за 6 души. Двата провериха и совалката. Тук всичко беше стегнато и във готовност за употреба. Алекс и Палма изпушиха там по цигара с кафе и попълниха дневника на кораба, преди да тръгнат нататък из кораба, накъдето бяха тръгнали. Из коридорите имаше вътрешна охрана от няколко двойки караулни, както и бойни роботи. Беше тихо и спокойно. Само в кухнята имаше движение, там приготвяха храната за веечрята и за през дългата нощ, която щеше да дойде…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар