ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

В началото на вечерта камионът Mazda достигна индианско селище, високо в планината. Според беглата преценка на Аш, тук живееха близо 3,000 души. Взе се решение експедицията да нощува тук някъде, а по- късно избраха и точното място. Това беше на брега на реката, където гореше племенния огън, а край него се бяха насъбрали мнозина, около 50 души. Докато паркираха камионите под едно дърво в близост до брега, Алекс си взе кафе и запали цигара. В това време Аш и Ким излязоха навън за да огледат района.
*
Беше нощта в късна доба. Алекс и Палма бяха будни и охраняваха двата камиона и хеликоптера, на брега на реката, на една поляна. Двамата бяха на топло вътре, на чаша кафе с цигара и наблюдаваха картинката от външните камери и радара. От страна на индианците не можеше да се очаква изненада. По- скоро от някакви други опасности. В камиона Mazda беше топло и уютно и ухаеше на пресен дъжд и на кафе и лек цигарен дим. В тишината и меката светлина на пултовете, двамата си приказваха тихо, за да не будят своите. Из индианското селище беше тихо и спокойно. Нощната стража обикаляше иглутата и поддържаше огъня на племето. Там и в този час имаше двама войни, които се топлеха, след като бяха наобиколили района.
Късната доба напредваше. Около двата камиона и хеликоптера на експедицията беше тихо и спокойно. Само нощните стражи на индианците бяха наблизо, те се бяха завърнали при огъня и си варяха чай за ободряване. Алекс и Палма си взеха по чаша кафе и запалиха по цигара. Скоро трябваше да събудят Аш и Ким.
*
Беше вечерта на другия ден, когато камионите напредваха по шосетата, прокарани покрай течението на реката. Камионът Mazda се водеше от Ким, а Honda водеше Шон. Те се движеха на дистанция от 2- 3 км., а в далечината се виждаха светлинките на още един крепостен град. Алекс си взе голяма чаша кафе от автомата и запали цигара, докато гледаше навън, напред по пътя. След около един час очакваха да достигнат крепостния град.
Късно вечерта двата камиона се бяха установили в селището, разположено до градските, крепостни стени, точно до една странноприемница, гостилница. Тук беше оживено, въпреки късния час. Местните хора празнуваха нещо, но нямаше как да се разбере- какво точно.
*
Беше по следобедното време на другия ден, когато камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора. Докато Палма шофираше, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. В ляво от шосето се виеше реката, а в далечината се издигаше планински връх.
Вечерта наближаваше, а камионът Mazda продължаваше по пътя напред. Шосето се беше отдалечило от брега на реката на около 10 км. и се спускаше към низина, където се простираха широки ливади с трева, а стада дивеч бяха наизлезли на паша.
Навън се беше спуснал мрак, когато двата камиона достигнаха селище, разположено между няколко хълма. То граничеше от поредния крепостен град, също наблизо. Докато решаваха къде ще нощуват тази нощ, екипите намериха крайпътна страноприемница и се установиха наблизо до нея. Замъкът беше съвсем наблизо и се виждаха светлинките от прозорците му. Из селището беше тихо и спокойно, а времето беше мразовито. Алекс неможеше да се стопли, атакуван отново от грипа си. В този ден беше намръзнал, а сега се топлеше с чай, загънат в дебело одеало и се опитваше да се лекува. В този час пристигна и хеликоптера, който обикаляше насам- натам, а понякога се връщаше до залива при останалите от експедицията.
*
Беше вечерта на другия ден. Този ден трите екипа от по четирима души, почиваха на същото място, където бяха дошли от вечерта. Хеликоптерът само беше обиколил наоколо, за да направи филм за района. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и се замисли, седнал зад пулта си. Все още не бяха открили никакви следи от някаква високоразвита цивилизация, която би могла да изпрати зов за помощ, че е в опасност. По тези земи живееха други цивилизации, макар и по по- примитивен и простичък начин. В тези часове трите екипа се занимаваха да обобщават наблюденията си през изминалите дни. Бяха се натрупали и много филми и проби от природата тук. Браун, Джейн, Шон и Никита току- що се бяха завърнали от страноприемницата, където ходиха за да пийнат по нещо и да си поговорят с хората. Отново стана ясно, че по тези земи ходят всякакви хора. Тукашните хора бяха свикнали вече на това явление. Аш пък се съмняваше, дали онова съобщение по радиото, не е било майтап. Така или иначе тази експедиция беше вече започнала. Двата камиона и хеликоптера трябваше да прекосят континента и да се приберат на втория презокеански кораб, който щеше да ги чака някъде там.
Вечерта напредваше, когато успяха да се свържат по радиото със своите хора в залива. Вторият презокеански кораб вече пътувал към другия бряг на континента, където той щеше да прибере двата камиона и екипите. Алекс отвори още една бутилка пепси, запали цигара и се замисли, докато преглеждаше новините от близо и далеко. В базата искаха новини от екипите тук, и ги получиха. Палма слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше вечеря и среднощни закуски за охраната на експедицията. Редуваха се по двама, на два часа, да пазят, през цялата нощ, а спяха повечко през деня. По камионите и в хеликоптера екипите имаха всичко нужно за продължителни преходи и добри условия за работа, живот и сън. Аш пък описваше наученото до тук за тукашните цивилизации, състоящи се от крепостни земеделци, индиански и други племена и хората от замъците. Но се говореше, че тук по тези земи, цивилизациите били много повече… Аш имаше много разговори с тукашни хора и вече имаше добра представа за живота и битието на народите, обитаващи тези земи. В тези часове навън валеше сняг и беше натрупал около метър покривка. Около мястото беше тихо и спокойно. В хеликоптера Шао, Манхатън, Йоанна и Натали го стягаха за следващите дни. Имаха гориво за 30 часа полет, много вода и провизии. По принцип прекарваха повече време на земята, като си избираха къде да се приземят и да огледат наоколо. Разполагаха и със карти на континента от сателит.
*
Два дни по- късно, в един следобед, двата камиона достигнаха местност със широки ливади с тучна трева и заленина. Тук пасяха стотици животни. Щом видяха дивеча тук, мъжете и жените от двата камиона решиха да спрат тук и да излязат на лов. Допълнителни запаси от месо за експедицията, нямаше да са излишни. Случи се хубав, слънчев ден, около + 5' С, температури. Докато се подреждаха из ливадите за лова, осмината другари забелязаха, че хеликоптера също пристига. Четиримата от хеликоптера също се включиха във лова. Това бяха забавни няколко часа, когато дванадесетте мъже и жени потичаха из ливадите на воля, подишаха чист и свеж въздух и постреляха доволно по дивеча…
Към края на следобеда, дванадесетте души от екпедицията бяха уловили два огромни бизона по 400 кг., както и четири глигана по 150 кг. Те ги откараха с камионите наблизо до реката, където се установиха, запалиха огън, а Браун и Аш се захванаха да обработват животните, докато Палма и Ким печаха месото на скара на огъня. Някой домъкна от камиона бидон със студена бира. Докато похапваха скара- бира, около огъня, навън се смрачаваше.


(край на откъс № 6, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev