ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 2.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 2.

Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в камиона, след като разгледаха местността, около пирамидата. Алекс си взе кафе и запали цигара. Вторият камион щеше да пристигне скоро тук, за нощуването. Навън се спускаше още по- голям студ и температурата ставаше около - 10' с, но вътре в камиона беше топло и уютно и приятно ухаеше на сняг и на нафта. Все още нямаше радио- връзка с базата и кораба, но от втория камион съобщаваха, че там всичко е под контрол. Докато чакаха да пристигнат и другите тук, Алекс, Палма, Ким и Аш провериха запасите си в камиона. Тук разполагаха с доста провизии, гориво и вода. Останалото се транспортираше от хеликоптера в определени точки по пътя.
По- късно вечерта Алекс излезе навън да се разходи и да провери, дали на сутринта ще продължат пътя си без зимни вериги на гумите или ще трябва да ги сложат. Снегът бързо трупаше и навяваше. Камионът Honda вече беше пристигнал тук. След около два часа щеше да пристигне и хеликоптерът Nissan, за да нощуват тук заедно и наблизо помежду си. Браун, Джейн, Шон и Никита бяха пътували нормално. В тези часове двата камиона имаха обща връзка помежду си, за да бъдат всички заедно. По- късно хората от хеликоптера- Шао, Манхатън, Йоанна и Натали, щяха да им бъдат на гости до късно. Те имаха койки за спане, на борда на хеликоптера си.
Когато късно вечерта всички се събраха заедно около масата, за да хапнат боб- чорба, настроението им беше добро. Те бяха оптимистично настроени за пътуването си на сутринта, въпреки сложната метеорологична обстановка. Хлебецът току- що изпечен във портативната фурна, беше още горещ, а майстора на чорбата -Аш, раздаваше и допълнителни порции. След хапването Алекс запали цигара и се загледа през прозореца навън, а там се сипеше пухкав сняг. Беше натрупало почти на метър височина. Явно на сутринта нямаше да бъде лесно да се продължи по пътя нататък. Както се беше загледал навън и си пушеше, Алекс усети някаква интересна романтика, а спомени от детството му нахлуха в главата му. Имаше хубави спомени от детските си зими. На пост в първите два часа на нощта щеше да остане Аш, а Браун го сменяше след това. Така камионите щяха да имат охрана за през нощта. В тези часове Алекс седна зад компютъра си, за да поработи по своите задачи. Скоро след това някои от хората отиваха да спят. Алекс щеше да остане до по- късно, за да поработи. Вътре в камиона приятно ухаеше на сняг и на нафта, беше топло и уютно, а Алекс работеше по компютъра си, седнал на своето място.
*
Беше следобеда на другия ден. След като сутринта напразно се бяха опитвали да влязат във пирамидата, Алекс и другите седмина потеглиха с двата камиона нататък по пътя. Бяха си сложили веригите на гумите, за да карат през снега по асвалта. В тези часове в камиона Mazda шофираше Аш. Алекс запали цигара и си сипа чай, както си седеше зад компютъра и умуваше по задачите си. Вторият камион - Honda се движеше зад тях на около километър дистанция, а пътя се виеше покрай реката нагоре по хълма. Навън продължаваше да вали сняг, а температурите бяха около -10' С. В камиона Mazda беше топло и уютно. Ким спеше, а Палма приготвяше закуска за четиримата, за по- късно.
Следобедът напредваше, когато пътят се спусна до самата река, а на това място имаше плитък бряг. Аш спря камиона, за да проверят каква е водата в тази река и дали може да се използва. Четиримата излязоха навън от камиона в снега и се протегнаха. Бяха се удремали по пътя. Водата беше добра за пиене. Хората на Алекс смятаха да я използват за в бъдеще по пътя си. В камионите имаха два празни бидона по 100 литра и се заеха да прецеждат вода от реката за своите нужди. Алекс запали цигара и си сипа голяма чаша горещо кафе от автомата в камиона. В реката се оказа, че има много риба. Аш се позамисли, пък извади една мрежа, хвърли я в реката, а сетне се наловиха около 20 кг. риба, от първия път. Ким и Палма се заеха да почистят малко от рибата, а Алекс събра дръвца и запали огън наблизо до реката. Докато похапваха печена риба бяха отворили и бутилка вино от запасите си. Около огнището ставаше все по- интересно.
Останалата риба прибраха в камионите и се приготвиха да отпътуват. Когато по- късно двата камиона тръгнаха един след друг по пътя, Алекс запали цигара и се замисли дълбоко, над един бял лист хартия пред себе си до компютъра. В тези часове радио- връзката с базата беше нормална, а също и със кораба, който остана на океанския бряг в един залив.
Наближаваше края на следобеда, а двата камиона пътуваха в планината. Пътят се виеше ту близо до реката, ту в другата посока около хълмовете на планината. Пътят беше труден, покрит със сняг, но машините бяха със повишена проходимост и вериги на гумите.
Вече се мръкваше в началото на вечерта, когато Алекс запали цигара, загледан напред по пътя, а шофираше Ким. Бяха пуснали напред камиона Honda. Вътре беше топло и уютно в тези часове. По камионите имаше всичко необходимо за нормален живот и дълъг път. По това време осмината земляни започнаха да търсят местенце за спиране за нощуване. Беше станало доста тъмно, когато спряха наблизо до една пещера и излязоха за да огледат мястото. Алекс запали цигара, а Аш включи мощен прожектор и светна около себе си и камиона. В пещерата можеше да се влезе и със камиона. След като повдигнаха камионите с около метър нагоре, се прибраха вътре, за да си прекрат вечерта. Хеликоптерът Nissan скоро щеше да пристигне. През този ден бяха събрали доста проби от околната природа, които сега щяха да се анализират. Ким и Палма изпържиха вкусна вечеря със прясната риба, а остана още и за другия ден. Смятаха да отворят още една бутилка вино за вечерята, но изчакваха още и четиримата от хеликоптера, които скоро щяха да пристигнат.
Когато по- късно пристигна и хеликоптера, всички се събраха в камиона Mazda, за да си прекрат вечерта и да хапнат. . Докато вечеряха им се обадиха от кораба в залива и от базата. В продължение на няколко часа имаха отворена връзка за разговори. В кораба бяха останали още 20 души, а десет бяха в базата на брега. Всички се вълнуваха от това- как върви експедицията. А вторият кораб се беше обадил рано сутринта от 500 км. западно от залива. Той приближаваше района при силен насрещен вятър и повреда в един от компютрите.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от камиона, за да огледа наоколо. На скенера бяха забелязали приближаващи стада от дивеч. Вероятно те смятаха да приближат реката, за водопой. Алекс използваше специална оптика за да огледа наоколо. Някъде в близката низина наистина имаше стадо от дивеч, което пасеше оскъдната зимна разстителност и приближаваше реката. Това се случваше на близо 10 км. надолу в низината. Аш който беше излязъл навън при Алекс му каза:
-Охооо! Утре ще си организираме лов!
-Добра идея!- каза Алекс.- Защо пък не!
Двамата останаха около десет минути загледани с биноклите към дивеча, преди да се приберат в камиона. Течеше една добра вечер. Бутилката вино беше вече празна, а блюдата- празни. Добрата компания се раздвояваше между избора си за кафе или джин с тоник…
По- късно вечерта Алекс запали цигара и се занима да си провери оръжието, преди ловуването на другия ден. Бяха решили да го направят. Докато разглеждаха картата на местността, правена от сателит, Аш се прозина и протегна- вече му се спеше, след цял ден шофиране. По това време Браун, Джейн, Шон и Никита се оттегляха към техния камион, за да пооправят преди нощуването.



(край на откъс № 2, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev