ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 3.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 3.


Късно вечерта екипа на хеликоптера- Шао, Манхатън, Йоанна и Натали се оттеглиха в хеликоптера, където си живееха. Там те имаха всичко необходимо, както и койки за спане. И трите екипа се готвеха за нощуването. Щеше да остане охрана на мястото, която щеше да се сменя на всеки два часа през нощта. Алекс запали цигара, докато се топлеше с горещ, билков чай. Той погледна навън, където снегът продължаваше да вали безспирно. В тези часове той се замисли за дъщеря си, която беше надалеко- на друг континент. Можеха да си изпращат само текстови съобщения, комуникациите бяха страшно скъпи. В главата му нахлуваха спомени от нейното детство, както и от неговите по- млади години, когато беше живял щастливо, във един коренно по- различен и добър, позабравен свят. Тъгата по миналото го обхвана в това време, а покрай него Палма се готвеше да спи. Ким щеше да остане на пост до полунощ, а след нея Аш. Нощуването започваше.
*
След тежък ден започваше вечерта за трите екипа от експедицията. Двата камиона бяха стигнали при много лош път, асфалтов, но снежен, до някаква сграда, която искаха да проверят, преди на нощуват. Алекс се беше простудил днес, а го мъчеше и древния грипен вирус, оцеляващ при него, въпреки всичко. Той се топлеше с чай и зъзнеше, загънат в дебело одеало, седнал зад пулта си. Докато Аш и Браун оглеждаха древната сграда и я сканираха, Палма и Ким приготвяха набързо вечеря за трите екипа. Хеликоптерът Nissan все още не беше се завърнал от разузнаването. Двата камиона бяха спряни наблизо до сградата, а навън вилнееше буря. Докато обмисляха дали ще опитват да влязат в сградата, Алекс запали цигара с чая си и ги посъветва, това да стане на сутринта.
Вечерта напредваше, когато Алекс се позатопли и живна. Това беше коварен грипен вирус, който оцеляваше само у Алекс и не беше заразен.
*
В следобеда на другия ден двата камиона продължаваха нагоре по асфалтовия път, край реката. Докато Аш шофираше камиона Mazda, Алекс си взе кафе и запали цигара, замислен. Ловът, който замисляха вчера беше отложен поради лошото време. Всъщност стадото дивеч, остана зад гърбовете им на повече от 80 км. Този ден бяха направили много снимки на дивата природа и бяха взели нови проби от почвата и растенията, за да ги изследват по- късно. Алекс се беш загледал напред по пътя, а навън валеше силен дъжд.
Следобедът напредваше, когато двата камиона стигнаха до езеро. Аш спря камиона наблизо до езерото, а тук все още валеше дъжд. Излязоха навън и доближиха езерото, един след друг. Тук беше приятно. Алекс запали цигара, скрит под чадъра и огледа местността. В далечината се виждаше призрачен град със високи замъци и кули. Оттам мислеха да минат на другия ден. По тези територии беше живяла древна цивилизация, изчезнала по тайнствен начин, но тук все още живееха хора, някъде около средновековието по своето развитие. В горите живееха горски племена. Аш и Браун опитаха отново да хвърлят мержите в езерото. Тук гъмжеше от риба в изобилие. Двамата мъже смятаха да наловят риба, колкото могат да пренесат до камионите, а на брега Шон и Манхатън запалиха огън за скарата, а Ким и Палма донесоха бира. Около огнището издигнаха преносимия навес. Темпераурите тук бяха около нулата по Целзий, но двата екипа се бяха стоплили достатъчно в камионите, а сега беше време за похапване на скара- бира, под навеса. Осмината очакваха в близките минути да долети и хеликоптера Nissan. Взето беше решение да се нощува тук на това място, а беше едва началото на вечерта. Осмината се развеселиха и живнаха. Отново почерпка и хапване си бяха организирали тук на брега на езерото.
Вечерта беше започнала, а около огнището под навеса, трите екипа продължаваха да се черпят с риба на скара и бира. Четиримата от хеликоптера се бяха завърнали от полет. Тази нощ, тези двнадесет души щяха да нощуват по машините си на това място, до езерото. Алекс и Палма по- късно се прибраха в камиона, за да поработят с компютрите и пробите взети от природата, от сградата от вчера и от пирамидата от онзи ден.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из района да огледат за опасности и поставиха алармени системи. Това беше непознат континент, а тук беше живяла древна цивилизация, която в тези времена не беше тук. Все още нямаше информация, за колко души става дума, но те сякаш бяха изчезнали мистериозно, а по тези земи бяха останали хора във средновековие, както и отделни племена. Когато се прибраха в камиона, тук се бяха събрали вече всичките 12 души на приказки, преди да се спи. Браун и Джейн оставаха охрана до 2 ч. по късна доба. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си и си взе кафе. Беше малко стряскащо, че се намират на почти пустеещ континент. Все още не бяха общували с тукашните раси. Алекс се беше замислил дълбоко, докато опитваше да се свърже със базата и кораба в залива.
*
Беше към края на другия ден, когато двата камиона наближаваха един град. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се загледа напред към града. Той беше укрепен в планината и се състоеше от древни замъци със кули и крепостни стени и ровове с мостове над тях. Нататък в далечината се виждаха обработваеми поля с ниски, незащитени постройки- иглута. Пътят беше асфалтов и тук. По пътя се срещаха пешеходци, конници и карети, хора от тази средновековна цивилизация тук. Ким спря камиона Mazda до едно ханче на входа на града, отвън на градските стени на крепостта. Алекс и Палма излязоха навън и закрачиха към ханчето. Тук течеше един обикновен пазарен ден, а откритите щандове бяха разположени по цялата улица. В ханчето имаше десет маси, а беше пълно на половина от капацитета си. Алекс и Палма седнаха наблизо до барманката и я поздравиха, а тя отговори. Тук вървяха обикновени раговори- за реколатата, клюки за млади жени и принцове, както и разговори по бизнес.
-Накъде сте тръгнали, млади хора?- стресна ги неочаквано барманката.
-Ние сме на туристическа експедиция.- каза Алекс.- Вървят ли тука "златните долари"?
-Ние работим със всякакви валути, млади господине, тук се мотаят всякакви хора…- отговори барманката. - Какво да ви почерпя сега?
-Ние имаме достатъчно пари, госпожице!- каза Палма.- Нашата експедиция е добре подготвена предварително.
-Все пак искам да ви почерпя нещо, днес е хубав, слънчев ден! - каза барманката.
-Е, добре.- каза Алекс.- Нещо малко, но по ваш избор!
Барманката им сервира по една чудесна торта и студена чаша боза, а двамата останаха изненадани от това, особено след като опитаха на вкус…
*
След като постояха в ханчето близо един час, в разговори с барманката, двамата излязоха навън. Бяха и подарили малко, симпатично подаръче, което много я зарадва- уокмен с радио и чантичка с касетки, на тръгване. Прибраха се в камиона по- късно, а Аш и Ким разговаряха тъкмо с продавачите по сергиите. Вторият камион товареше провизии за из път. Бяха им казали, че това е кралство на жесток владетел и едва ли ще ги допуснат вътре в крепостта. Това не изненада никого. Помотаха се още два часа из пазара, говориха с още хора, преди да отпътуват. Определено тук никой не беше чувал за компютри, за телевизия, за интернет. А съобщението за бедствие беше пристигнало точно от този континент и то със радио- сигнал. Алекс и неговите другари се замислиха дълбоко. Тук нещо се беше случило. Нещо пагубно. Една високоразвита цивилизация беше изчезнала мистериозно…


(край на откъс № 3, очаквайте скоро продължението! )



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev