ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 4.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 4.

Навън започваше да се мръква, когато двата камиона отпътуваха от този град, без да успеят да видят градовете зад крепостните, градски стени. Mazda се шофираше от Палма, докато Ким и Аш спяха и си почиваха, а Алекс запали цигара с кафе и се замисли по проблемите на тази експедиция.
Навън беше тъмно и тихо, когато Mazda се спукаше към низините, а реката оставаше в другата посока в дясно. Навсякъде наоколо имаше непроходими дествени гори, на места със вековни, високи дървета. Палма погледна картата на екрана на пулта и избра пътя надясно. Той минаваше през тунел във скалата. Тунелът не беше осветен. Забелязваше се, наличие на изоставена инсталация за осветление, която сега не действаше. Тунелът продължаваше под платото и под реката, излизайки от другата й страна.
*
По- късно вечерта, когато излизаха от дългия тунел, някакво светодиодче на пулта започна да мига в червена светлина, а нещо започна да пиука.
-Каква е тази аларма, Алекс?- попита Палма.
-И аз незнам…- каза Алекс.- Нали знаеш- това е съвсем нова техника. Трябва да прочета инструкциите и указанията.
-Какво става?- вдигна глава от компютъра си, Аш.
-Задейства се някаква аларма.- каза Палма.
В това време камионът напредваше на повече от километър от края на тунела и вече излизаше на някакво кръстовище. Палма намали скоростта тук и погледна пътните знаци. Четиримата се бяха замислили по въпроса- каква беше неочакваната аларма. В това време Палма отново разглеждаше пътната карта, правена по сателитни снимки.
-Ще изчакаме другите тук и после ще решаваме.- каза Алекс.- Да изключим тази аларма вече!
*
Когато по- късно намериха отбивка от пътя, осмината решиха да нощуват на един черен път, който водеше към гората. Времето напредваше, а хеликоптерът още го нямаше. Алекс опитваше да се свърже, но нямаше връзка нито с тях, нито с кораба в залива, нито със базата на брега на океана.
-Какво ще правим сега?- попита Палма.- Май сме сгрешили пътя…
-Споко.- каза Алекс.- Ще нощуваме тук. Да разпределим смените за охраната и да поставим алармите.
-Къде се бави хеликоптерът!- каза Ким.- Ще го чакаме ли?
-Отивате да спите.- каза Алекс.- Браун остава охрана до 2 ч. После Ким до 4 ч. Аш до 7 ч. После съм аз. Трябва да разберем каква беше тази аларма.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Браун бяха останали будни и оглеждаха района. Около камиона бяха поставили камери и алармени системи, както и енергиен щит. Тук нищо не можеше да припари.
-Просто преминахме в друго измерение.- каза Алекс, а Браун подпря заредения калашник до себе си и запали цигара.
Двамата седяха на тъмно по местата си и наблюдаваха наоколо. Това беше чужд свят, а сега попаднаха даже в друго измерение. Докато обмисляха дали да не се върнат назад през тунела, Алекс запали цигара и взе кафе. Имаше време да обмисли със Браун нещата и отиваше да спи. Неговото дежурство започваше в седем.
*
Беше следобеда на другия ден. Хеликоптерът Nissan се беше завърнал при камионите късно през нощта. Някъде на сутринта той отново беше заминал, а малко след това тръгнаха и камионите. Те избраха пътя покрай реката, но вече бяха на другия бряг, караха на горе по течението й, а тя беше отляво. Алекс се топлеше с горещ чай, докато Ким шофираше, а Палма и Аш спяха. Алекс запали цигара по някое време, загледан напред по пътя. Тук понякога се забелязваха конници и карети, които се движеха по близки, черни пътища. Асфалтът не беше подходящ за конете.
Следобедът напредваше, когато наближиха индианско селище, състоящо се от дървени постройки и иглута. Вероятно тук живееха около 2,000 души. Ким приближи камиона до мегдана, където край огньовете се бяха събрали близо 200 души, които играеха, хапваха и се веселяха. Тук беше хубаво и весело, а денят се случваше слънчев и леко хладен. Вторият камион пристигна малко по- късно. Излязоха навън и осмината другари от експедицията и наближиха огньовете. Тукашен оркестър свиреше и думкаше на тъпани и тимпани. Осмината другари седнаха по дървените столове около огъня, а хората ги почерпиха с печено месо и вино. Докато похапваха, Алекс и другарите му разбраха, че техните стада с дивеч са се завърнали отново по техните земи, в края на зимата. Това означавало- много храна, сигурност и стабилност. Хората тук бяха щастливи. Индианците разказваха, че по тези земи живеят над 100 различни племена, а също така има и градове със замъци, където пускат много трудно, а те всъщност нямали никаква работа там.
Към края на следобеда Алекс и неговите другари се разхождаха из местността наоколо, пеша. Тук беше невероятно местенце. Селището беше наблизо до реката, наблизо до гора, а си имаха и ливади, където техните стада дивеч, пасяха. Осмината пребродиха нашир и длъж селището на индианците, преди да се върнат край огньовете, където веселбата продължаваше. Възприеха ги като симпатяги и отново ги почерпиха с печено месо и вино, а вече се мръкваше. Те решиха да нощуват тук, дори без да преместват камионите от местата, където бяха сега.
*
В началото на вечерта дъжд развали празника в селището на индианците, а Алекс и неговите другари се прибраха в камионите, за да се стегнат и пооправят. Тази вечер нямаше да отиват никъде, а просто щяха да си останат по камионите. Алекс си взе голяма чаша кафе от автомата и запали цигара. Хеликоптерът Nissan щеше да се прибере при камионите в близките 1- 2 часа.
*
Беше вечерта на другия ден, когато след един хубав ден по пътищата на този неизследван континент, двата камиона наближаваха пристанищен град, затихнал в мрака със светлинки от прозорците на замъците и кулите му. Той все още се намираше в далечината, а пътя се виеше край хълмове покрити с гъсти непроходими гори. В ляво от камионите беше реката, а те се движеха нагоре по нейното течение. Алекс си взе кафе, запали цигара, седнал зад пулта си и погледна към Аш, който шофираше в тези часове. Аш беше в добро настроение. Навътре в камиона Mazda, жените приготвяха вечерята за всичките 12 души, които отново щяха да се съберат тук, когато пристигнеха по наблизо до пристанищния град и там пристигнеше и хеликоптера. За момента нямаше радио- връзки с останалите екипи в залива. Дистанцията до там вече беше нарастнала.
Вечерта напредваше, когато камионите стигнаха до завой, а оттам към пристанищния град отиваше само един черен път. Позаучдиха се, защо до там отива само черния път, а той се оказа постлан с камъни, доста улегнали и стари. Продължиха по този път и стигнаха скоро до разклон, а някъде от далечината наближаваше делижанс със четири коне.
-Да изчакаме този делижанс.- каза Аш.
*


(това е краят на откъс № 4, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev