ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 5.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 5.

Беше вечерта на другия ден. След цял ден престой в
пристанищния град, екипите на експедицията замисляха нощен преход с двата камиона- Mazda и Honda. Тук във пристанищния град земляните разговаряха с много хора, дори бяха поканени зад градските стени при замъците, където обясниха за експедицията си и срещнаха добри хора. На тръгване по пътищата нататъка, дванадесетте земляни оставиха подаръчета на хората тук- уокмени със слушалки, със чантички със аудио касети със хубава музика. Хеликоптерът Nissan щеше да пътува обратно до залива, където останаха другите 30 души от експедицията, раделени на два екипа- в кораба и в база на брега. Очакваше се до сутринта хеликоптера да намери двата камиона, някъде напред по пътищата.
Вечерта беше към средата си, когато Алекс запали цигара и си взе кафе от автомата. Камионът Mazda потегли нататък от града по обичайните тук асфалтови пътища, но до там се стигаше единствено по древен каменист път. Отсечката на този път беше около 10 км. Докато пътуваха по него шофираше Ким. Вторият камион- Honda се движеше назад с около 5 км. дистанция. Когато излязоха на шосето навън заваля дъжд и стана много студено, но в камионите беше топло и уютно. Алекс седеше на своето място и опитваше да се свърже с кораба и базата, но имаше връзка само с хеликоптера Nissan, който летеше назад към базата и кораба в залива. Оттам щеше да зареди гориво и да вземе двама души, които искаха да се срещнат в екипите от камионите.
Наближаваше полунощ. Камионът се спускаше към низините в дясно от реката. Докато Ким шофираше, Алекс й правеше компания, а Палма и Аш спяха, за да поемат щафетата към 2 ч. в късна доба. Движеха се сред гъсти гори, а от време на време се появяваше някоя широка ливада. Двигателите на камиона бръмчаха тохо, а външните микрофони засичаха диви зверове, излязли на лов по това време, чуваха се и нощни, пойни птички. Ким не беше в добро настроение, а Алекс пазеше тишина и оглеждаше района, около камиона.
*
След продължителен преход по пътищата, рано в зори на другия ден екипите с камионите спряха до едно езеро, за да си починат и да поспят. Денят беше тежък, никой не беше във форма, а Алекс беше силно изнервен от главоболие и грип. До вечерта не предприеха повече никакво пътуване. Тук край езерото осемте души с двата камиона, щяха да очакват хеликоптера да пристигне тук, както беше по план. Хеликоптерът Nissan трябваше да се прибере, след посещение до кораба и базата в залива, а с неговия екип от четирима души, щяха да пристигнат и двама от другите, за разговори и виждане с екипите тук. Тези двама души бяха Джаксън и Сюзън.
Вечерта напредваше, когато Алекс успя да се свърже със хеликоптера. Той имаше още около два часа полет до координатите на камионите. Джаксън и Сюзън поздравиха екипите на камионите с голяма доза оптимизъм, но всъщност те скоро щяха да бъдат тук за очакваната среща. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се загледа навън, където вече беше тъмно, но с оптиката се получаваше добра, реална картина, като при пълнолуние. Над езерото прелитаха в този момент двойка корморани, а на поляната на брега се появиха елен и сърничка. Алекс въздъхна. Нещо го измъчваше непрекъснато, освен главоболието и втрисането от грипа. Какво точно, това оставаше загадка. Измъчени и недоспали си, бяха и останалите тук. Взе се решение, повече да не се пътува нощем. Това се явяваше прекалено изморително и трудно.
По- късно вечерта хеликоптерът Nissan пристигна при двата камиона. Шао, Манхатън, Йоанна и Натали, докато оправяха машината и нещата си, от там излязоха навън Джаксън и Сюзън. Срещата с екипите от камионите, след доста време раздяла, разчувства всички. Двамата разказаха новините от кораба и базата в залива, нищо особено. Към континента се движел и втория кораб на експедицията, със още 50 души екипаж. Те смятали да посрещнат двата камиона Mazda и Honda, на друг бряг, друг залив. Мястото все още се обмисляше. Интересът към изчезването на високоравитата цивилизация, по необясними причини, вълнуваше тук всички.
*
На следващия ден двата камиона от експедицията бяха изминали около 100 км. в посока нагоре по реката, по шосетата по бреговете й. В средата на следобеда Mazda наближаваше планински град, състоящ се от замъци, кули, крепости и по- скромните селища на земеделците, които се намираха наблизо до крепостните стени на града. Докато камионът Mazda се шофираше от Аш, Ким и Палма спяха, а Алекс си взе голяма чаша кафе и запали цигара. Три дни Алекс не беше във добра форма и дори се измъчваше по неизвестни причини. Едва в тези часове той се оживи и съживи, особено след като послуша хубава музика, събра мислите си и преподреди нещата си. Не без значение имаше и специалния букет от билки, за съживяване на закъсали хора, който Алекс прие във вид на чай. До планинския град оставаше около един час път, а Алекс наблюдаваше района около камиона, сега в добро настроение. Навън валеше дъжд, а през леко отвореното прозорче до Алекс, нахлуваше свеж и чист въздух, от който той дишаше с пълни гърди, изпълнен със радост. Аш беше пуснал музика от таблото, а тя радваше двамата мъже в този час. Камионът Honda ги следваше, в момента на 15 км. дистанция.
По някое време Палма се събуди и стана от койката си, протегна се, прозина се и се наплиска с вода на чешмичката. Още сънена тя си взе кафе, стегна си униформата и седна зад двамата мъже, за да пусне компютъра си и да погледне как вървят нещата. Малко след това стана и Ким. Градът беше съвсем наблизо, а до него трябваше да се премине по каменист път през гората.
Когато стигнаха до селището, построено край стените на града, Аш спря камиона наблизо до едно ханче и екипа се зае да се пооправи и стегне. До ханчето щяха да идат Аш и Ким. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се замисли, докато излизаше навън, за да стъпи на твърдата земя и да огледа наоколо. Тук също валеше дъжд. Из селището до стените на града, нямаше кой знае какво движение. Няколко магазинчета работеха и ханчето. До Алекс се изправи и Палма. Двамата се почувстваха изведнъж някак си накрай света и самотни. Поразходиха се наблизо до камиона, а в това време пристигна и камиона Honda. Браун, Джейн, Шон и Никита излязоха навън и се раздвижиха в гимнастика, преди да доближат Алекс и Палма. Разбраха се да се нощува тук на това място, след което се разходиха около час, преди да се приберат в камиона Mazda, където заедно всички да си прекарат една хубава вечер на по чаша- две, джин с тоник.
*
Беше в следобеда на другия ден. Камионите продължаваха пътешествието си по шосетата на този континент. Навън беше мрачно и сиво време. Докато пътя се виеше между гористите хълмове нагоре към извора на реката, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. Камионът Mazda се шофираше от Аш в тези часове. Вторият камион- Honda се дижеше на дистанция от 10 км.- 15 км. след него. Настроението тук не беше добро. Мрачното време подтискаше екипите от експедицията, а те пазеха мълчание, оклюмали и нещастни в тези часове. Търсенето на причините, довели до изчезването на цяла една високоразвита цивилизация, обитаваща именно този континент, все още не бяха открити…

(край на откъс № 5, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev