ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

Това беше една вечер, за дванадесетте мъже и жени от експедицията, която прекарваха край огъня до реката, на скара- бира с месото от улова на дивеч от този следобед. Най- близкото селище беше на 10 км. напред по шосето, но те сега щяха да нощуват именно тук, а не по- наблизо до селището. Беше паднал мрак неусетно. Алекс запали цигара и се изправи да се поразтъпче наоколо. Мислеха да изоставят вече огъня и да се прибират по машините. Алекс се беше замислил и замечтал. Край реката беше спокойно, но наблизо сигурно имаше диви зверове. Докато пушеше, той се разходи около машините и огледа външните камери и алармени системи, разположени наоколо за охрана през идващата нощ. До полунощ имаше много време още.
Вечерта напредваше, а всичките 12 души се бяха прибрали по машините. Тук се стоплиха и се заеха да се стягат за нов път на сутринта. Аш направи радио- връзка със своите в залива. Новините от близо и далеко бяха съвсем обикновени. Алекс в тези часове преглеждаше пътните карти за другия ден, като обмисляше откъде да минат за напред. До момента не бяха забелязали никакви следи, които да напомнят, че тук е съществувала някаква друга, високоразвита цивилизация. Все повече се налагаше мисълта, че онова обаждане за помощ, е било всъщност някаква шега на някакви авантюристи.
Късно вечерта Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и бутилка пепси, за да се освежи, докато обмисляше плановете за идните дни. Експедицията трябваше да намери следи от въпросната цивилизация, изпратила съобщение по радиото, че се намира във опасност. Въпреки всичко според плановете, двата камиона и хеликоптера щяха да стигнат някой ден до другите брегове на континента, където щеше да ги прибере втория презокеански кораб на експедицията. В това време Палма и Ким приготвяха похапване, както за късна закуска сега, така и за охраната, през дългата сънлива нощ, която скоро щеше да започне. Аш пък описваше случилото се до момента. В другия камион, Браун и Шон подреждаха прясното месо от днешния лов във фризера на камиона, а Джейн и Никита гледаха филм. В хеликоптера течеше подготовка за следващите полети. Около това място на брега на реката беше тихо и спокойно, тихо ръмеше дъжд в гъстата мъгла. Температурите бяха около + 5' С, а вятъра беше слаб, от север. Алекс се беше замислил и замечтал. Отдавана той мечтаеше за подобна разходка с камион. Ето, че това сега беше факт. Усещането за твърдата земя под себе си, го изпълваше със щастие и радост. Май беше летял прекалено дълго, без да си почива и да прекарва на твърда земя, достатъчно дълго време…
Наближаваше полунощ. Трите екипа се подготвяха за нощта. Дежурствата за охраната на лагера бяха разпределени вече, но на никого още не му се спеше. Според радара наблизо нямаше никого, освен диви зверове и дивеч. Колкото до селището, отдалечено на 10 км. нататък по шосето, то насам нямаше никакво движение, но по принцип беше възможно да се случи, дори през нощта. В тези часове Палма и Ким се разположиха по койките си за да гледат филм. Аш се занима да стегне камиона за сутринта, а Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и си пусна музика, докато наблюдаваше местността наоколо. Кaмионът Honda беше паркиран съвсем наблизо и имаше пряка видимост, меджу двата екипа. В очакване на нощта, трите екипа си почиваха.
*
Беше следобеда на другия ден. Камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора, нагоре срещу течението на реката. Шосето в този участък беше отдалечено на 10 км. от нея. Пътят беше пуст. Много рядко се случваше по тези шосета да премине конски впряг или единични конници. Те обикновено използваха по- старите пътища- черни или постлани с камъни. Алекс беше мрачен в тези часове. Той неможеше да се стопли, колкото и да опитваше. Нямаха добро настроение и неговите другари. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се загъна в дебелото одеало. Студ се беше спуснал и навън, а тази зона беше малко планинска, тук ставаше все по- студено. Камионът шофираше Аш в тези часове, а Палма и Ким спяха. Алекс се замисли дълбоко. Той пазеше спомените си от изминалите години, когато предимно летеше, а мечтаеше за твърда земя под краката си. Вече и това не го радваше кой знае колко много. И тук го нападаха мрачните настроения и неговият странен грип, от който се вледеняваше. Аш водеше камиона без да говори, в лошо настроение и той в тези часове. Камионът Honda изоставаше на 15 км. назад, но ги следваше, без да се спира. Там шофираше Браун.
*
Късно вечерта двата камиона и хеликоптера се установиха наблизо до гостилница на един пристанищен град. Докато проверяваха около мястото, а Браун и Джейн посетиха гостилницата, Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата в камиона и погледна наоколо, без да излиза навън. Градът изглеждаше нормален, а мястото - сигурно. Все пак си наложиха бдителност, поне докато свикнат тук. Тук на това място, дванадесетте мъже и жени от експедицията, щяха да нощуват. В камиона Mazda скоро се събраха всичките без Браун и Джейн, които бяха в гостилницата, за да проверят що за град е това. Те носеха микрофони и скоро стана ясно, че тук всичко е съвсем нормално. Вътре се намираха даже местния шериф и неговия помощник. Устройството на този свят разбира се, криеше известни опасности. Все пак тези хора от експедицията бяха на чуждо място.
По- късно вечерта се прибраха в камиона при другите и Браун и Джейн. Всички бяха изморени от дългото пътуване и тежкия си ден. Докато обсъждаха плановете за другия ден, Алекс провери алармените системи и външните камери, пък запали цигара и се загъна в дебелото одеало, за да се стопли. Чувстваха се като изгубени в този свят и в този призрачен, пристанищен град. Лека уплаха се четеше по лицата им. Контактите в гостилницата бяха съвсем нормални, но все пак оставаха в напрежение. Навън нямаше кой знае какво движение. Това беше древен средновековен град, а в тези часове съвсем нормално беше по улиците да скитат странници и престъпници. Хората на Алекс имаха готовност да се защитят при необходимост.
*
По обедно време на другия ден експедицията продължаваше пътя си нагоре срещу течението на реката, край която се виеше шосето. Напред се движеше камионът Honda, а камионът Mazda го следваше със закъснение от половин час. Хеликоптерът Nissan правеше филми напред и нагоре по реката. Mazda се шофираше от Ким в тези часове. Аш и Палма спяха, а Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над компютрите, разглеждайки картите на континента, правени от компютрите по оригинални, сателитни снимки. Настроението в началото на следобеда беше странно. Усещаше се някаква сънливост, а времето беше сиво и мрачно. Алекс също изпитваше известно неудобство в тези часове. Дори кафето днес, беше някак си по- горчиво.
По- късно в следобеда двата камиона спряха наблизо до реката, за да си починат шофьорите и да се поразтъпчат. Събудиха се и другите и скоро осмината се събраха на брега на реката и се разкършиха с гимнастика. Алекс си беше взел бутилка пепси, запали цигара и се загледа отвъд реката към далечината. Някъде там беше другия бряг на континента, където щеше да бъде края на пътуването им със камионите. Но до тогава имаше още много път. Почивката край пътя щеше да продължи поне един час. Осмината се поосвежиха с вода, пийнаха безалкохолни и кафе и се стегнаха за продължаването нататък. Денят продължаваше да е сив и мрачен, със температури около + 5' С.


(край на откъс № 7, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev