ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

По- късно двата камиона продължиха пътя си. Алекс си направи газирана напитка от горски плодове и се занима с комуникациите на експедицията. Камионът Mazda се водеше от Палма в тези часове, а Ким отиде да спи. Аш майстореше похапване около фурната. Във камиона Honda водеше Джейн, а Браун спеше. Шон правеше филм за поредния преход на двата камиона, а Никита слушаше музика. Хеликоптерът Nissan се беше приземил край една планинска хижа и в тези часове екипа си почиваше там.
Към средата на следобеда двата камиона достигнаха планинската хижа, където се намираше хеликоптера Nissan. Алекс и Аш излязоха навън да огледат района. Тук бяха построени около 15 хижи, намиращи се наоколо на разстояние около 10- 15 мин. пеша, една от друга. Наблизо до тази хижа се бяха събрали местни ловци, които печаха месо на скарата над огъня. Дванадесетте от екпедицията изпратиха Браун и Джейн да разговарят с ловците. Тук беше приятно, леко хладно време със чист и свеж въздух и мек климат. В тези часове започваше да се смрачава. Дванадесетте щяха да нощуват тук, край хижата.
Алекс се занимаваше по компютрите, докато Палма и Ким слушаха музика и приготвяха вечеря за дружинката. Аш подготвяше камиона за пътуването нататък.
*
Вечерта беше дошла вече, когато в камиона Mazda се събраха и трите екипа от експедицията- 12 души. Някакво напрежение се усещаше в тези часове, по неизяснени причини, но това нямаше нищо общо със обстановката тук, край хижите. Алекс отново имаше пристъп на студ от странния негов грип. Той се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и наблюдаваше радара и външните камери. Тук екипите едва ли можеха да имат неприятности, но както обикновено внимаваха за опасности, все пак бяха на непознат континент. До сутринта си те имаха повече от 12 часа, време, което можеха да ползват за себе си. В тези часове отново се спускаше студ, заваля и сняг, който бързо трупаше и вееше.
*
Беше следобеда на другия ден, когато двата камиона продължаваха пътя си към вътрешността на континента. По тези места шосето се отклоняваше в друга посока, следвайки приток на първата река. Нататък пътя продължаваше покрай този приток, също пълноводна река, доста буйна и със широчина около 15 м. Напред се движеше камионът Honda, а на дистанция от половин час беше и втория камион- Mazda, управляван от Аш във тези часове. Алекс си отвори бутилка пепси, запали цигара и се загледа напред по пътя. В далечината се виждаха гористи хълмове, през които течеше реката. В това време Ким и Палма спяха по койките си. Honda се водеше от Браун, а до него седеше Джейн. Никита и Шон спяха. Хеликоптерът Nissan снимаше филм на около 50- 60 км. на запад от камионите.
Следобедът беше към края си, когато камионите излязоха на широко и равно плато, където се простираха земеделски земи, а нататък се издигаше земеделско селище и град от замъци, сред хълмовете в далечината. Осемте мъже и жени с двата камиона се спряха край крепостините стени на града, а тук имаше външно селище. Те намериха гостилница и се установиха наблизо до нея.
В началото на вечерта Алекс и Аш бяха излезли из селището, където се бяха установили с камионите. Алекс запали цигара, докато отиваха напред по уличката. Тук се забелязваха най- различни хора- и по- бедни и по- богати. Животът тук си течеше, по начина, както си беше свикнал. По уличката имаше малки магазинчета, както и жилищни къщи. Това беше типичната средновековна атмосфера на тукашния свят. Алекс и Аш обиколиха из селището, огледаха и замъците наоколо, преди да се приберат в камиона. Тук вече се бяха прибрали всичките 12 души от експедицията. Хеликоптерът беше тук от половин час.
Вечерта напредваше неусетно. В камиона Mazda дванадесетте мъже и жени от експедицията бяха на джин с тоник, докато обмисляха плановете за следващите дни, разгънали картите на този континент. Алекс запали цигара и се замисли. Този ден не беше никак добър за тези хора. Бяха измъчени и изморени, с единстената мисъл да си починат добре и да поспят. Алекс все още държеше фронта, но силите му бяха поизчерпани. Докато наблюдаваше радара и външните камери за охрана на хората си, той не забелязваше нищо необичайно и съмнително. По това време навън бяха излезли странници и престъпници, но хората на Алекс знаеха как да се отбраняват, а също така разполагаха с оръжия. От външната си страна хеликоптерът и камионите бяха тъмни и добре замаскирани. Повече предпазливост винаги щеше да е от полза.
По- късно тази вечер трите екипа се разделиха и прибраха по своите машини. На сутринта ги очакваше път. Останали отново четиримата, Алекс, Палма, Ким и Аш се заеха да се оправят и стегнат за сутринта. Алекс си сложи пълен чайник с билков чай, за питие тази вечер, а и по- късно, запали цигара и опита да се свърже със своите от кораба в залива. Навън беше тихо и спокойно, а валеше дъжд в мъглата. Алекс не беше в добро настроение, нито в добра форма. Измъчен и изморен и той като хората си, след този тежък ден, имаше намерение да остане буден до късно, за да свърши задачите си, вместо да ги оставя за други дни.
*
В следобеда на другия ден двата камиона пътуваха по шосето, извиващо се нагоре по течението на реката. Пътят минаваше покрай гори и ливади, а в далечината се извисяваха още по- високи хълмове и планини. Камионът Mazda караше напред, воден от Аш, а камиона Honda го следваше, воден от Браун. Алекс си беше отворил бутилка пепси и се занимаваше по компютъра си, а Палма и Ким спяха.
Към средата на следобеда двамата шофьори спряха камионите на една поляна до реката, за да си отдъхнат и да се разкършат навън. Скоро целия отбор юнаци беше навън на поляната. Те поиграха гимнастика, поразходиха се наоколо, а Алекс запали цигара, взе си кафе и изправен до камиона огледа района наоколо.
В началото на вечерта двата камиона достигнаха до едно индианско селище. Тук сигурно живееха към 4,000 души. Бяха паркирали на една поляна, наблизо до първите няколко иглута на индианците. Времето беше добро. Докато оглеждаха наоколо, Браун запали огън на брега на реката, а Аш сложи месо от улова през миналите дни, на скарата. По това време долетя и хеликоптера Nissan, а скоро всичките дванадесет души от екпедицията се събраха около огъня, на приказки и на скара- бира. Алекс запали цигара и обиколи из района наоколо. Изглеждаше спокойно и тихо, а в този час вече се мръкваше.
Вечерта напредваше, когато всички се събраха в камиона Mazda, за да си поговорят преди лягане и сън.






(край на откъс № 8, очаквайте продължението)





Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev