ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 14. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 14. роман от Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Nissan изпълняваше патрулен полет над континент № 3. Алекс в тези часове се беше замислил дълбоко, докато наблюдаваше как върви патрулирането. Полетът вървеше нормално, а около кораба нямаше никакви летящи машини. Летяха на височина от 12 км. над южните брегове на континента. Тази нощ щеше да се лети без кацане, поне такива бяха предварителните планове. Нощните полети минаваха значително по- тежко за дежурните, но пък те бяха свикнали вече.
*
Към средата на другия ден, Nissan се намираше на територията на един полигон на AFJ, където бяха пристигнали преди няколко часа. До полигона, на 15 км. се издигаше град- колония на земляните, със 300,000 души население. Тук хората от кораба имаха да се срещат с колеги за разговори, както и да натоварят на борда на кораба нова техника и материали за ремонтни работи по корпуса му. Навън бяха отишли пет екипа. Единият от тях беше на разходка до града. В тези часове Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта си и умуваше по някои проблеми, включително и загадката около изчезналата цивилизация. Из кораба бяха будни 50 души, 50 души бяха навън, а останалите почиваха и спяха. В дежурната каюта бяха също Палма, Ким и Аш, а Шон и Никита дежуреха.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата на разходка. Беше сиво и спокойно време със температури около +14' С. Из базата и близкия полигон беше тихо и изглеждаше пусто. Четиримата тръгнаха по една пътека из гората, според табелките, натам се намираше кафенето на базата. Алекс запали цигара, понамести автомата на рамото си и огледа наоколо. Тук беше строго охранявана зона, но пък може би имаше диви животни и дори зверове. Кафенето се намираше на около десетина минути нататък по пътеката и те скоро стигнаха до него. Вътре имаше около 100 души, както колеги, така и цивилни от града. Четиримата се настаниха на голяма маса, където имаше още няколко колеги и цивилни. Взеха си безалкохолни напитки и торта, докато разговарят с другите хора тук. Разполагаха със три часа, преди времето определено за излитане отново.
*
Беше сутринта на другия ден. Космическият кораб Nissan патрулираше над бреговете на континент № 3, откъм южната им страна. На борда в тези часове бяха будни само 80 човека. Сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш, които се занимаваха седнали зад пултовете си. Това утро беше свежо и дъждовно и това се виждаше добре от височината- 7 км., на която летяха със скорост от 300 км/ч. В дежурната каюта влизаше пресен въздух, черпен директно от атмосферата, а той ухаеше на дъжд, сняг и озон.
Наближаваше обедно време, когато Алекс въздъхна дълбоко, взе си кафе от автомата и запали цигара, изправен пред предния люк. Някъде на изток светлината пробиваше през облаците. Край него бяха и негови колеги, които се занимаваха по пултовете в дежурната каюта. Ким приготвяше закуска за екипа, а Аш опитваше далечна радио- връзка със своите. Палма слушаше музика със слушалките си, докато умуваше по един от новите планове на кораба.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan наближаваше база на AFJ, разположена на един остров край западните брегове на континент № 3. Тук имаше и малък град със 50,000 души население. До там оставаха максимум два часа. Алекс тъкмо си беше направил газирана напитка от горски плодове, той запали цигара и се загледа наляво през люка до себе си. Летяха над океана на височина 8 км. със скорост около 400 км/ч. В тези часове Алекс беше разсеян и се беше отдал на спомените си.
Късно вечерта Nissan се приземи на острова с базата на AFJ. Тук командосите- астронавти- агенти имаха разговори с колегите си, а трябваше и кораба да бъде дозареден с гориво и провизии.
*
Вечерта на другия ден кораба Nissan набираше височина към орбита, където го чакаше кръстосвача New York, който се намираше на 120 км. височина. Алекс се деше зад пулта си и работеше. До него по местата си бяха също Палма, Ким и Аш. На борда на кораба бяха будни 80 човека, а останалите почиваха и спяха. Алекс си отвори бутилка пепси и се замисли дълбоко по проблемите на кораба и екипажа, а също и по въпроса за изчезналата цивилизация.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба за да се разходят и да проверят бордовите системи, както и изправността на машините и корпуса. По коридорите беше значително по студено, някъде около +0' С. Тук се виждаха само момчетата от охраната, които патрулираха по двойки. Двамата стигнаха скоро до първия възел за проверки на системите и се спряха да го проверят, а Алекс запали цигара и въздъхна.
-Къде ли ни изпращат този път…- каза той.
-Да бъде някъде по- наблизо, някоя близка планета например.- каза Палма.
-Ще отидем и ще разберем.- каза Алекс.- Но адмирал Пайк рядко издава къде отиваме и защо. Ще трябва да гадаем за това.
-Да пийнем джин, пък може нещата и да се оправят при нас…- каза Палма.
*
Късно вечерта Nissan достигна 30 км. височина и се насочи към кръстосвача New York. Там вече ги чакаха, за да тръгват заедно за някъде пак. В корпуса на кръстосвача имаше специално място за кораба Nissan, където той се скачваше, винаги преди тръгване. Алекс и Палма се бяха прибрали в каютата си за почивка и се заеха да си оправят раниците с багаж, както и да проверяват личните си запасите от вода, кислород, провизии и боеприпаси. След като стегнаха всичко те седнаха край малката маса, за да послушат музика и да си обмислят проблемите над бели листи хартия, докато довършват малките бутилки с джин, за които имаха специални джобове по униформите си.
*
Беше бордовия следобед. Кръстосвачът New York напредваше в посока към звездата Orixon 5. Корабът Nissan беше на мястото си в корпуса на кръстосвача. Алекс тъкмо си беше приготвил газирана напитка от горски плодове и се радваше на добра форма. Той стоеше изправен пред предния люк на дежурната каюта, а оттук се виждаше пътя напред и предната част на кръстосвача. Мислите му се рееха насам- натам, но често умуваше по въпроса за изчезналата цивилизация. Това беше голяма загадка, с която се занимаваха напоследък няколко кораба. Около планетата Orixon 27 бяха забелязани странни явления, които напомняха за загадката за една изчезнала цивилизация, живяла на тази планета. На борда на кръстосвача New York редовно се получаваха новини и от тази планета, за да продължава разследването на тази загадка. Агенцията имаше желание да помогне на изчезналата цивилизация, веднага щом станеше ясно- в какво се състои проблема. За момента нямаше достатъчно информация по въпроса, а всъщност Агенцията AFJ си имаше достатъчно свои задачи. Някъде из Галактиката се водеше война, която можеше да се отрази на земните колонии- градове из различните планети наоколо. Опазването и отбраната на земните територии беше основната задача на Агенцията AFJ.


(това е края на откъс № 14, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev