ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.© 2015. Откъс № 15. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 15. роман от Valeri Kolev.

В началото на бордовата вечер Алекс и Палма бяха на кафе с по цигара, в кратка, половинчасова почивка. Кръстосвачът наближаваше една от междинните станции по пътя. Само след броени часове корабът Nissan щеше да бъде изпратен напред и сетне щеше да посети тази станция, докато кръстосвача оставаше наблизо във дрейф.
*
Късно вечерта корабът Nissan изчакваше задръстване при входа на междинната станция, където се бяха струпали около 10 кораба и няколко десетки по- малки машини, също чакащи за влизане. Алекс пиеше кафе, изправен пред предния люк, а до него Палма и Ким упорито спореха с околните кораби, за предимствата при ползването на входа. Аш пък беше нервиран и смяташе да използва оръдията, за да докаже предимството на AFJ. Скандалът се разрастваше, а от Кулата пазеха мълчание. Алекс си включи микрофона и каза:
-Моля всички обекти около входа на междинната станция да се легитимират незабавно! Това е боен кораб на AFJ ! Ще ви бъде потърсена военна отговорност, при неподчинение!- след това повтори още няколко пъти и зачака.
В резултат скоро обектите наоколо започнаха да се представят един след друг. Задръстването започваше да се урегулира постепенно. Алекс запали цигара, взе си бутилка газирано от горски плодове и се замисли.
Наближаваше полунощ, бордово време, когато кораба Nissan се скачи към указания му док на станцията, а в нея отидоха четири екипа по задачи. Дрямка беше хванала Алекс и той смяташе да си вземе едно силно кафе и да се насплиска с вода на чешмата, за да си върне бодростта. Предстоеше му нощно дежурство до 3 ч. в късната доба. На кораба спяха в тези часове 100 души, необходими за сутрешната смяна.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше на док във междинната станция. През изминалото време откакто пристигнаха тук, из станцията бяха изпратени няколко екипа, както за разговори така и за да се огледат посетителите тук, като сред тях можеше да има някои от враговете на AFJ. Корабът беше дозареден със гориво, провизии и вода. Докато изчакваха екипите да се приберат на кораба, дежурните подготвяха кораба за отпътуването насрочено за след няколко часа. Алекс си беше взел кафе и се канеше да си почине половин час. Той запали цигара с кафето и се замисли над своите неща. В тези часове спяха 100 души на борда на кораба. Освен екипите, които бяха из станцията, други екипи подготвяха кораба за отлитането му. Междувременно от кръстосвача се обадиха, да не се бърза излишно, а добре да се провери станцията, за вражески елементи, пристигнали тук. До Алекс по местата си бяха Палма, Ким и Аш, които работеха по задачите си. Сред задачите беше и заръката- да се следят новините за съобщение, свързано с изчезването на цивилизация. Проблемът със изчезналата цивилизация, все още не беше решен. Разследването не стигаше до никъде. На самата планета Orixon 27 имаше пристигнали два кораба на AFJ, които проверяваха сигнала, изпратен оттук по радиото, преди месеци. По неизвестни причини Алекс и мнозина негови колеги от кръстосвача New York приемаха разкриването на загадката, сред основните си задачи. Те следяха всичко свързано с темата, по новините, които кръстосвача получаваше.
Вечерта напредваше неусетно на борда на кораба Nissan. В тези часове всички екипи се прибраха без изключение обратно на кораба. Скоро след това корабът получи разрешение за отлитане и се отдели от дока. Докато преминаваха пред изхода на станцията, Алекс наблюдаваше пространството наоколо. Вражески обекти не бяха забелязани. Преминаването през изхода мина без проблеми, а сетне ускориха скоростта, в посока към кръстосвача. До него имаше около един час път. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и запали цигара, докато оглеждаше пътя напред. Тук се мотаеха над 30 обекта, по- малки и по- големи. Бутилка пепси му идеше добре и тъкмо на място и на време. Алекс се замисли отново, както винаги и се разкърши, схванат от седене зад пулта си. После потръпна зиморничево и извади дебелото одеало, за да се загъне седнал зад пулта си. Студ го пронизваше по цялото тяло, а тук всъщност беше топло.
*
Към края на бордовия следобед на другия ден кръстосвачът New York наближаваше планетата Orixon 51. Алекс беше изправен пред предния люк на дежурната каюта на кораба Nissan и наблюдаваше околността на планетата със мощен бинокъл. Кръстосвачът започваше да намалява скоростта си, а скоро Nissan щеше да продължи самостоятелно към планетата. В този час на борда на кораба будуваха 80 човека. В този си състав те щяха да бъдат до полунощ, а през това време щеше да предстои и спускането към планетата. Алекс запали цигара, взе си силно, голямо кафе и седна зад пулта, за да провери плановете на кораба.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan се спускаше към планетата долу. Алекс си беше взел голяма чаша силно кафе, пушеше цигара и проверяваше как върви спускането. Седналата до него Палма работеше със комуникациите на кораба, а Ким следеше показанията на радарите и скенерите. Аш в това време приготвяше лека закуска за дежурните. Корабът се пилотираше от Браун и Джейн. Резервните пилоти тази вечер бяха Шон и Никита.
Бордовата вечер напредваше неусетно, а кораба вече се намираше на 18 км. височина, където премина към хоризонтален полет, без промяна на тази височина. Така щеше да продължи над океана, до континент № 2, където трябваше да се приземи, в една от базите на AFJ. Полетът вървеше нормално, а наоколо беше пусто. Известна облачност и вятър 10 m/s. се забелязваше. Алекс си беше отворил бутилка пепси, пушеше цигара и следеше как вървят нещата. Очакваше се да пристигнат в базата, късно вечерта, около полунощ, най- късно. По някое време Алекс извади нов лист хартия и започна да драска плановете си по него, докато размишляваше усилено. Проблемът за онази изчезнала цивилизация вълнуваше не само агентите от AFJ, но и земната общественост, живееща по различни планети. В тези дни доброволчески корпус от земляни и техните приятели от други видове и раси, обмисляха да вземат участие в разследванията и търсенето на изчезналата цивилизация. Корпусът беше събрал 20,000 доброволци, които вече се организираха и си осигуряваха собствен транспорт до планетата Orixon 27, където беше се случило събитието със изчезването на една цивилизация…
Късно вечерта корабът Nissan летеше вече над континента № 2 и скоро щеше да пристигне в базата. В дежурната каюта настроението беше добро, както и из целия кораб. Алекс в добра форма тази вечер умуваше и съставяше план след план по проблемите на кораба и своите задачи. В този час Ким приготвяше похапване, вкусни, специални, топли пици, за дежурните и пилотите на кораба. Полетът продължаваше на височина от 10 км., а скоростта беше около 400 км/ч. На борда будуваха само 80 души. Екип подготвяше кораба за приземяването. Командир Йон тази вечер смяташе да си почива. Вместо него Алекс даваше инструкции на дежурните и екипажа. До пристигането оставаше около един час, в който Алекс проверяваше отново иотново всички системи на кораба, както и екипажа. Това беше просто една хубава вечер на борда на кораба Nissan…


(следва продължение, край на откъс № 15.)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev