ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 9.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 9.

Беше следобеда, няколко дни по- късно. Двата камиона на експедицията приближаваха едно езеро по пътя, а край него се издигаха поредните замъци. Вече се мръкваше, когато двата камиона се спряха наблизо до езерото, на поляна до гората. Решиха тук на това място да нощуват. Браун и Джейн забелязаха много риба в езерото и се захванаха да я ловят със мрежи. Само за един час уловиха към 100 кг. прясна риба, а Шон и Никита запалиха огън и сложиха скарата върху жарта. Аш донесе бидон със студена бира.
Ставаше все по- тъмно, а дванадесетте мъже и жени от експедицията, бяха около огъня на скара- бира и си прекарваха добре вечерта. Температурите бяха към + 8.0' С. Най- близкият замък беше на близо километър нататъка по брега на езерото, но хората на Алекс нямаха намерения да ходят там. Около огъня беше приятно, ухаеше на сняг- чист и свеж планински въздух. Рибата беше вкусна, а бирата- от най- добрата. Алекс запали цигара и се разходи нататък по брега с Палма.
Вечерта напредваше, когато всички от екипа на Алекс се прибраха в камиона Mazda, където бяха в безопасност и в спокойствие. Около трите машини на екипа бяха монтирани камери и алармена система. Екипът щеше да е заедно до късно тази вечер, преди да се разделят по машините си. Тези дванадесет души се чувстваха много добре заедно и на път в този състав. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се опита да се свърже с останалите от експедицията, които бяха останали на кораба в залива. Скоро връзката беше готова и се получиха новини, а Алекс също изпрати обратно до кораба новини от тук. Експедицията не беше намерила до момента следи от цивилизацията, която търсеше помощ, но това всъщност не беше от голямо значение. Въпреки липсата на следи от онази цивилизация, тази експедиция продължаваше според плановете си.
*
Беше по обед на другия ден. Двата камиона продължаваха своето пътешествие във вътрешността на континента. Алекс беше в лоша форма в този ден. Измъчван от странния си грип, както и от лошо настроение, той се занимаваше с компютъра си, докато Аш шофираше Mazda, а Ким и Палма спяха. Случи се студен, мрачен ден. В целия екип никой нямаше добро настроение.
*
В началото на вечерта двата камиона се установиха наблизо до няколко планински хижи, до реката. Както прецениха хората на Алекс- тук щяха да нощуват. Времето беше лошо, беше се спуснал студ около + 0' С, със силен вятър. Хеликоптерът беше пристигнал току- що. Скоро във камиона Mazda се събра целия екип на Алекс- тези 12 души, които бяха част от експедицията, планирана за да се търсят следите на бедстващата високоразвита цивилизация, чиито зов за помощ се беше получил на кораба, преди около два месеца. Изморени от дългия ден, хората на Алекс седнаха около масата на джин с тоник, и за да обмислят нещата около експедицията. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли дълбоко. Тези чужди, древни шосета изморяваха хората му, въпреки, че камионите бяха новички, мощни и удобни.
*
Беше късно вечерта, няколко дни по- късно. Двата камиона и хеликоптера бяха достигнали до друг океански бряг на континента. Целият екип бяха смъртно изморени след дългия път и мечтаеха за почивка и сън. Бяха се събрали в камиона Mazda и обмисляха какво да правят идните дни. Около машините нямаше жива душа на дистанция от 15 км. На такова растояние се намираше едно индианско селище.
*
Вечерта на другия ден камионите Mazda, Honda и хеликоптера Nissan се бяха установили да нощуват край няколко изолирани замъци, до чиито стени бяха разположени малки селища. Браун и Джейн дълго се разхождаха из тези селища и раговаряха с тукашните хора. Беше се мръкнало съвсем, когато целия екип се събра в камиона Mazda, а Браун и Джейн обобщаваха наученото от тях за тези замъци, за живота тук и за битието на тукашните цивилизации. Алекс си взе горещо кафе от автомата тук, запали цигара и се замисли. Все още нямаше никаква следа от някаква мистериозна цивилизация, която да е била в опасност и да е изпратила по радиото зов за помощ… Алекс упорито смяташе, че това е било дело на майтапчии, но Браун и Аш смятаха, че нещата са изключително сериозни и истината е далече от всякакъв майтап…
Вечерта напредваше, когато от втория кораб на експедицията съобщиха, че са наблизо до бреговете, от другата страна на континента. Те бяха 50 души, а петима от тях вече пътуваха към екипа на Алекс със хеликоптера Volvo. Шон се опита да се свърже с хеликоптера Volvo, но той в момента се намираше във радиосянка. Очакваше се той да пристигне тук, тази вечер или около полунощ. Междувременно първият кораб, този с който екипа на Алекс беше пристигнал на континента се стягаше за път. Друг континент, все още неизследван, ставаше новата цел на AFJ. Тези презокеански кораби на AFJ, можеха да бъдат също и подводници, но всъщност бяха космически кораби.
Наближаваше полунощ. Хеликоптерът Volvo щеше да пристигне всеки момент на координатите- оставаше буквално около половин час. Алекс запали цигара, направи си газирана напитка от тукашни горски плодове и се занима да си пооправи раниците. Тази експедиция можеше скоро да приключи. Командването имаше нови цели, поставяха се нови задачи. Междувременно новините от планетата Orixon 44 бяха добри. Там скоро не бяха се появявали вражески обекти от космоса. Затишието продължаваше десета година.
Малко след полунощ всички се бяха събрали в камиона Mazda. Петимата гости от втория кораб бяха изморени от пътя и се освежаваха на чешмата, а Палма се зае да им приготви кафе и лека, среднощна закуска.
*
Към средата на следобеда на другия ден двата камиона пътуваха към мястото на океанския бряг, където щеше да пристигне втория кораб за да ги прибере, след неуспеха на експедицията. В този ден Алекс беше тежко болен от своя грипен вирус, който го измъчваше често, но не беше заразен. Берейки душа, Алекс се опитваше да се съживи, но твърде не му се получаваше това явление. Отчаян от адски болки по тялото и силно неразположение, той запали цигара, взе си кафе и си направи газирана напитка от горски плодове и билки. Той смяташе, че това ще го съживи, поне малко.
Вечерта беше започнала, когато пристигнаха на океанския бряг, на уреченото място, където щяха да ги приберат на втория кораб. Самият кораб все още не беше пристигнал до брега, но хеликоптерът Volvo вече беше тук. В очакване да ги пренесат на кораба с хеликоптера, дванадесетимата се заеха да подготвят багажите и раниците си. Камионите също щяха да бъдат прибрани на борда на кораба. За целта щеше да се използва същия хеликоптер, но на няколко курса. Алекс запали цигара седнал при другите в камиона Mazda. Тук щяха да изчакат още един- два часа време.
*
Беше на другия ден. Алекс и неговите хора се бяха качили на кораба Nissan, който плуваше в океана на тази слабо изследвана планета. Тук на обичайното си място, Алекс се почувства много по- добре и се изпълни с оптимизъм. Загадка оставаше обаче изчезването на онази цивилизация…



(край на откъс № 9, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev