ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 10.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 10.

В следобеда кораба Nissan плуваше из океана на слабо- изследваната планета Orixon 27. Алекс запали цигара и погледна радара. Наоколо нямаше нищо съществено. Едно горещо кафе щеше да му дойде добре сега и той веднага си взе от автомата. Докато опитваше да се свърже със кръстосвача New York, из дежурната каюта настъпи раздвижване. Командирът на кораба- Йон, беше дошъл да даде инструкциите си. Той разпредели дежурствата и говори около 15 минути, преди да потупа Алекс по рамото и да си отиде към мостика на кораба.
*
Беше следобеда, няколко дни по- късно. Корабът Nissan приближаваше остров във океана. Алекс си беше направил газирано питие от горски плодове и се занимаваше със комуникациите на кораба, седнал на мястото си в дежурната каюта. До него бяха Палма, Ким и Аш, които подготвяха отиване до острова с хеликоптера. Там щеше да иде един от екипите.
*
Беше следобеда на другия ден. Островът се оказа безлюден. В този ден хеликоптерите на кораба Nissan, със общо 30 души пристигнаха на острова, за да го разгледат и да ловуват тук. В хеликоптера Nissan 1, бяха Алекс, Палма, Ким, Аш, Браун, Джейн, Шон и Никита. Те разглеждаха от 200 м. височина острова. Алекс запали цигара с кафе, докато наблюдаваше картинката навън, седнал на мястото си. Времето беше около + 0' С, а вятъра идеше от запад 4.0 m/s. Островът беше продълговат към 150 км. и широк към 60 км.
*
В следобеда няколко дни по- късно, корабът Nissan продължаваше да плува към един от неизследваните континенти на Orixon 27. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и седнал зад компютъра си, проверяваше комуникациите. До него седеше Палма, която следеше картината от два дрона, изпратени напред. На борда на кораба имаше 250 души, а това беше всъщност универсален космически кораб, който можеше да бъде и подводница. До Алекс и Палма, седяха Ким и Аш и се занимаваха да наблюдават континента чрез снимките от сателит, който преди месец оставиха в орбита, на идване. Бреговете на континента бяха на около 150 км. на север. Екипажът в тези часове обмисляше как ще разгледат по- лесно континента отблизо. Вариантът със хеликоптерите беше най- добрия.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха да се разходят из кораба. В столовата се вечеряше в този час. Това ставаше на смени. Винаги оставаха към 40- 50 човека дежурни, които да помагат при воденето на кораба. Така беше и във космоса. Командир Йон беше дал последните си инструкции и се беше качил на мостика да провери как вървят нещата. Алекс запали цигара замислен. Не бяха гладни двамата с Палма. Те се спряха в бордовата оранжерия и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Навън бушуваше буря, но това не беше проблем за кораба. Той само леко се поклащаше от силните вълни. Бяха го приводнили за да пестят енергия и гориво. Така се практикуваше, когато достигнат до планета. Алекс беше малко тъжен в тази вечер, а Палма пазеше мълчание, също угрижена.
Вечерта напредваше. Нощният екип дежурни се стягаше за тежка смяна. Сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш. Седнали по пултовете в дежурната каюта, те се подготвяха да водят кораба до сутринта, когато щеше да ги смени първа смяна. Алекс провери системите на кораба и запали цигара с бутилка пепси. До полунощ оставаха няколко часа, а нощта щеше да е дълга и дремлива. Докато действаха по пултовете, корабът Nissan преминаваше успоредно на бреговете на континента. На сутринта до там щяха да бъдат пуснати дронове и два хеликоптера с екипи. В тези часове Алекс се беше замислил за живота си и службата си до днешния ден. Макар и тежък и напрегнат живота му на този кораб, той беше доволен от действителността. Чувстваше се във свои води тук и на точното място. Пътешествията из космоса бяха изморителни и напрегнати, но имаше и хубави часове, които оставаха в паметта.
Късно вечерта корабът Nissan поддържаше курс на изток със скорост около 40 км/ч. Бреговете на континента бяха отляво на 80 км. дистанция. През цялата нощ този курс щеше да се поддържа. Алекс си беше взел още едно кафе и се занимаваше с безопасността на кораба и екипажа в тези часове. Скоро първата и втората смяна щяха да отиват да спят, а оставаше на линия само нощната смяна.
*
Беше следобеда на другия ден. Над острова бяха изпратени четири дрона и два екипа с хеликоптери. Корабът Nissan търсеше залив, където да приближи брега и да пусне котва. Алекс си беше направил газирано питие от горски плодове и запали цигара, докато разглеждаше острова от картините на камерите. Той се беше замислил дълбоко над проблемите в кораба и драскаше чертички върху лист хартия, докато умуваше.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън беше свежо, слънчево и студено. Океанът поздравяваше своите гости с тихо вълнение. Запалиха по цигара и се загледаха към острова. Той беше покрит от гори и тук- там поляни. Тук имаше много дивеч, а екипажът имаше намерение да ловува тук, за да се попълнят запасите от храна в хладилните камери на кораба. На терасата беше свежо и приятно, ухаеше на зеленина и океан. Двамата извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят и останаха на терасата близо час време в приказки и замечтани, гледайки към океана и острова, който беше само на 20 км. далечина. По това време на борда на кораба бяха будни само 50 души, а други 15 бяха над острова с хеликоптерите. Тук скоро щеше да се организира лов на дивеч. Алекс се беше ободрил от свежото време, а джина приятно сгря душата му. Той се радваше на тези часове, а Палма изпитваше същите усещания. Двамата се чувстваха добре на този кораб и в тази компания и обстановка. Тук нищо не им липсваше, нито пък се чувстваха самотни, защото тук имаше 250 души приятели и колеги- командоси- астронавти, агенти на AFJ. По някое време при двамата на терасата се появиха Ким и Аш. Четиримата обикновено бяха неразделни и даваха дежурства по едно и също време. Каютите им бяха съседни, а често споделяха и трапезата си, вечерно време.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в дежурната каюта. По това време екипите с хеликоптрите, водеха лов за дивеч. Островът беше гъсто населен със всякакъв дивеч. По някое време към ловците се присъединиха и още един екип от 10 души, пристигнали с четвъртия хеликоптер от кораба. За по- късно беше насрочена празнична, скара- бира вечеря в столовата на кораба, със месото от лова на дивеч. Алекс отвори бутилка пепси и се занима да наблюдава небето за вражески обекти и други опасности. Небето беше чисто, нямаше опасности и на повърхността на планетата. Докато проверяваше комуникациите на кораба, Алекс се свърза с кръстосвача New York, който беше над планетата в орбита на 60 км. височина. Там всичко минаваше нормално. Имаха новини от хипервръзката със мощната антена на кръстосвача, които Алекс в тези часове получаваше, новини от близо и далеко, за земляните навсякъде из Галактиката. Новините бяха шарени- имаше и добри и по- лоши. В половин час сгъстен запис, имаше няколко часа новини, които сега щеше да разгледа Алекс. Той запали цигара, отвори още една бутилка пепси и започна прегледа на новините. После щеше да докладва на командир Йон.




(край на откъс № 10, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev