ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 11.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 11.

По- късно вечерта в столовата беше започнал скара- бира купон. С изключение на 80 души, там бяха всички останали от екипажа на кораба Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в дежурната каюта и работеха по задачите си. Той запали цигара, взе си кафе от автомата и продължи да чертае по белия лист пред себе си, дълбоко замислен. В тези часове той умуваше по важни проблеми на Агенцията и създаваше планове за действие. Агенцията AFJ имаше бази и колонии почти навсякъде из Галактиката. На някои места, земляните и AFJ имаха на разположение дори цели планети.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, който по това време акостираше в един залив, широк около 7 км. Тук щяха да пуснат котва и да нощуват. За сутринта беше предвидено на брега да излязат няколко екипа. Алекс запали цигара, а сега бяха стигнали до малка тераса насред коридора. Решиха да идат там и да подишат чист въздух и да погледат навън. Въздухът беше чист и свеж, но студен. Корабът тъкмо навлизаше в залива. Светлинки нямаше никакви наоколо, но една от луните тъкмо беше малко над хоризонта и заливаше наоколо светло синя мека светлина. Двамата се замечтаха и извадиха бутилките с джин за да се почерпят. По тунела- коридор тъкмо минаваше патрулна двойка от охраната. Те се спряха до вратата на терасата и кимнаха на Алекс, а той им отвърна. Спряха се, за да изпушат и те по цигара, без да влизат при Алекс и Палма.
*
Беше сутринта на другия ден, когато на брега излязоха екипи, общо 30 души, които щяха да монтират тук опознавателна пирамида на AFJ, уведомяваща , че това е територия на земляните и AFJ. За следобеда се очакваше да долети и строителен кораб на AFJ, който щеше да строи база на AFJ, на това място. Алекс се беше стегнал и подготвил добре за новия ден. Той запали цигара с едно голямо кафе, изправен пред люка, от който се виждаше брега навън. Почти се беше разсънил вече и обмисляше как да премине за него този ден. Палма също беше готова за новия ден. Тя закусваше прясна баница от автомата, с пепси. Ким и Аш в това време вече бяха зад пултовете и бяха започнали работа. Из кораба в тези часове спяха около 100 души, които щяха да поемат нещата вечерта и в нощта след това.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Беше студено, но свежо. Оттук се виждаше брега и екипите, изпратени там да монтират опознавателната пирамида. Беше слънчево и тихо.
*
Беше следобеда на другия ден. Строителен кораб на AFJ беше пристигнал наскоро. Той беше приземен на полето до брега. Тук се започваше строителство на база на AFJ. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на кораба Nissan и наблюдаваха какво се случва на брега. Тук се бяха насъбрали много хора. Техника и строителни материали се разтоварваше от строителния кораб. Това беше още един цял континент, който ставаше собственост на AFJ и земляните. Алекс се беше замислил в този час, за своите проблеми, за проблемите на кораба и колегите си. Времето беше мрачно, сиво и студено. Затова пък въздухът беше чист и свеж и ухаеше на океан и сняг. Nissan само след броени часове отлиташе оттук, по заповед на Командването.
Към средата на следобеда Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен се загледа навън към бреговете на континента. Това беше сбогуването с тази планета, поне засега. Не стана ясно, каква цивилизация е изчезнала оттук и какво е представлявала. Загадките и съмненията ставаха все по- големи. Алекс смяташе, че отново ще идват на тази планета, за да умуват по въпроса за онази изчезнала цивилизация. Той не мислеше да се отказват, докато не постигнат успех. На подобно мнение тук на Nissan бяха общо 65% от екипажа. В тези часове екипажът стягаше кораба за отлитане. Течаха последните приготовления и проверки, преди старта.
*
В началото на вечерта корабът Nissan изплува от водата и започна да набира височина. Това беше старта за напускането на тази планета Orixon 27. Горе в орбита, на 80 км. височина ги чакаха. Алекс похапваше кафе с бисквитки и кекс, докато излитаха, седнал зад пулта си, а до него бяха Палма, Ким и Аш. Полетът започваше нормално, без съществени усложнения.
По- късно вечерта корабът Nissan беше вече високо в атмосферата на Orixon 27. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше планетата под кораба. Усещането, че тук някога е имало някаква високоразвита цивилизация, мистериозно изчезнала, се въртеше из главата му. Агенцията искаше да разследва това явление, но временно бяха повикали кораба Nissan горе на кръстосвача New York. Това прекъсваше търсенето на следи от изчезнала цивилизация, за неограничено време. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и се замисли. Може би Агенцията AFJ беше единствената надежда- да бъде намерена изчезналата цивилизация или нещо такова, всъщност… Разбирайки тежестта на високата отговорност, за цяла една цивилизация, стоварена върху Агенцията, Алекс разработваше планове за справяне с огромния проблем. Междувременно из кораба останаха будни само 70 души, а останалите отиваха към задължителен сън, като щяха да поемат нощната смяна и първата смяна на сутринта, съответно.
Вечерта напредваше, а Алекс прослушваше отново и отново онова странно съобщение- зов за помощ от онази цивилизация. Трябваше някъде да има следа от тази цивилизация, която да обясни всичко, а и да даде шанс, как да се намери изход. Ставаше въпрос за цяла цивилизация, а това беше огромна отговорност. Изнервен, че нищо неуспява да долови от записа, Алекс чувстваше нещата така, сякаш мокра едра риба се изплъзва от ръцете му. Това беше изключително неприятно усещане за него. Той запали цигара и се изправи пред стенния екран, където умуваше по проблемите на дежурните екипи на кораба Nissan. Този път задачите бяха по- малко от нормалното. Алекс въздъхна и кимна на Палма, да идат да се разходят из кораба.
*
Късно вечерта корабът Nissan наближаваше кръстосвача New York. Там се намираха още 500 души, агенти- астронавти- командоси от AFJ. Алекс все още незнаеше, защо адмирал Пайк беше отзовал Nissan обратно. Смяташе се, че отново се водят някакви военни учения в зоната. Алекс си взе кафе, запали цигара и се свърза с кръстосвача. Там вече ги очакваха, преди заедно да тръгнат към нова цел. До скачването оставаше около един час. До Алекс бяха неговите приятели Палма, Ким и Аш, а тази четворка беше неразделна. По- назад в дежурната каюта бяха Браун, Джейн, Шон и Никита, които хапваха по една топла пица, преди да се заемат със задачите си.
След като Nissan зае мястото си по корпуса на кръстосвача New York, Алекс и Палма тръгнаха към свързващия асансьор, за да видят какво е положението в кръстосвача. В тези часове там бяха будни само 100 души, а останалите 400 бяха в задължителен сън. Кръстосвачът вече започваше да набира скорост по курса към нова цел. Тук бяха изчаквали само да се прибере кораба Nissan, за да тръгват. Подробности все още никой не знаеше. Както обикновено адмирал Пайк прибягваше до номера с изненадите.




(край на откъс № 11, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev