ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 12.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 12.

По следобедно време на другия ден кръстосвачът New York наближаваше първата междинна станция по пътя. До нея беше изпратен да отиде корабът Nissan, а кръстосвачът щеше да остане в изчакване и дрейф на около час път дистанция. Алекс си взе кафе, запали цигара замислен пред пулта си и погледна как върви приближаването на кораба до междинната станция. Там беше тъпкано с летящи машини, малки, средни и по- големи.
Бяха пристигнали на междинната станция и прикачени към един от доковете й, когато вече започваше бордовата вечер. Навън бяха излязли два екипа, за да проверят обстановката. Трети екип зареждаше кораба с гориво и провизии. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и погледна през люка, от лявата си страна, откъдето се виждаше голяма част от станцията. Това беше огромно съоръжение, което се намираше достатъчно наблизо до звездата Orixon 2. Огромни плоскости- оранжерии, носеха на станцията непрекъснат добив на плодове и зеленчуци. Тук се търгуваше с какво ли не. Тук се спираха потоци от кораби, тръгнали покрай тази звезда, в една или друга посока. Станцията беше отбелязана на повечето звездни карти, на цивилизациите из тази зона.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из междинната станция, съпроводени от два бойни робота за охрана. Алекс беше запалил цигара, а калашника висеше на дясното му рамо с цевта надолу. Из космоса имаше всякакви ларви. Някои от тях биваха агресивни. Докато крачеха през тълпата, четиримата виждаха доста от познатите до момента видове, но и някои напълно непознати до момента.
Към полунощ бордово време четиримата се прибраха на борда на кораба Nissan. Бяха изпълнени със впечатления, но за съжаление междувременно във въздуха се носеше високо напрежение, неизвестно от какво и от къде… Командир Йон беше обявил тревога, а из кораба течеше подготовка за отбраняване. Дежурните бяха готови за отлитане от станцията при необходимост. Високото напрежение, което се усещаше тук, беше възможно да е свързано със събития ставащи много надалеко от тук… На първо време дежурните изчакваха и печелеха време, докато положението се изясни, доколкото това беше възможно…
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвачът New York продължаваше полета си по изчисления курс. Алекс беше в лошо здравословно състояние. Атакуван от зъбобол, главобол и от неговия грип, той береше душа, загънат в дебелото одеало. С надеждата за облекчаване на няколко вида болки по себе си, Алекс отпиваше билков чай, взимаше и хапове. По някое време той запали цигара и се замисли, но разсъдъка му беше замъглен от силните и остри болки. Полетът вървеше нормално, нататък в посока към звездата Orixon 3. В тези часове на кръстосвача бяха будни само 100 души, а на кораба Nissan още 50 човека. Всички останали спяха в задължителен сън.
По- късно вечерта Алекс пребори треската си и усещането за силен студ и се изправи, за да се разтъпче из дежурната каюта. Палма го погледна загрижено и не каза нищо, а той застана пред предния люк и се загледа напред по курса на кръстосвача. Доколкото можеше да мисли, натоварен със силни болки, той хранеше надежда, скоро да му олекне. Времето течеше, а Алекс продължаваше да бере душа, да драпа за живота си и да се мъчи. Шаманът Джи пристигна по някое време, за да види състоянието му, и да се опита да му даде лек. Шаманът Джи беше най- добрият лечител на борда на кръстосвача, но летеше със кораба Nissan. Често забъркаваше лечебни мехлеми и сиропи, лекувайки всичките 750 души тук, намиращи се под командването на адмирал Пайк. В оранжериите на борда, шаманът Джи отглеждаше най- различни билки и растения от които добиваше лековете за какви ли не болести.
Към средата на вечерта Алекс все още нямаше облекчение. Той губеше надежда и беше отчаян. В тези мрачни часове за него, той разбираше, колко е важно в трудни моменти около теб да има верни приятели и добри колеги. Алекс запали цигара, взе си кафе, вече на края на силите си и се отказа да прави каквото й да е повече, преди да изпита облекчение. Такава силна атака и то по няколко линии едновременно, той имаше за пръва път. Отчаян и загубил надежда, той се тресеше в треска под одеалото, седнал зад пулта на мястото си. Искаше само поне малко по- леко да му бъде, но все още нямаше ефект от нищо…
*
Беше сутринта на другия ден, когато кръстосвачът New York доближи планетата Orixon 31. Напред беше изпратен кораба Nissan, който щеше да посети тази планета, а кръстосвача оставаше в орбита на 100 км. дистанция от планетата. Докато кораба се спускаше надолу към планетата, Алекс запали цигара, и си взе кафе, този път в добра форма и настроение. На борда бяха будни в тези часове 80 човека, а останалите спяха. Спускането вървеше нормално. Алекс се занимаваше да проверява зоната около кораба, за някакви други обекти и опасности. До него беше Палма, която държеше комуникациите на кораба. Тук бяха също Ким и Аш.
В следобеда Nissan достигна 10 км. височина и продължи полета си на тази височина, над океана, на път към една от базите на AFJ. Алекс се беше загледал навън през люка в ляво от него и умуваше нещо. Той запали цигара и си отвори бутилка пепси. Беше малко разсеян, а из главата му плаваха разни мисли. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. По коридори и асаньори беше тихо и пусто. Само охраната забелязаха някъде по пътя си. Когато стигнаха до бордовата оранжерия, те влязоха и седнаха на една пейка под ябълково дръвче. Тук запалиха по една цигара и извадиха джобните бутилки с джин, за да се почерпят. Полетът вървеше нормално. Часове оставаха до базата.
Следобедът напредваше неусетно. Nissan летеше над океанските брегове на континент № 2. Тук AFJ и земляните имаха три бази и три колонии при тях. Тукашните хора бяха приели добре земляните, които живееха тук от 20 земни години.
Вечерта корабът Nissan се приземи в базата на AFJ, край една земна колония- град със 400,000 жители население. Тук тъкмо се смрачаваше, беше доста топло и със слаб вятър от запад. Скоро беше валял дъжд. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, почти веднага след приземяването. Те запалиха по цигара и погледнаха наоколо. Из базата беше спокойно. В кафенето на базата се чуваше музика. В далечината се виждаха градските светлинки. Навън излязоха няколко екипа. Единия щеше да натовари провизии, другия щеше да зареди кораба със прясно гориво, а третия отиде до щаба на базата, за да разговаря с тукашните колеги. Четвъртият екип използва хеликоптера на кораба за да иде до града. Пред входовете на кораба застанаха стражи. Алекс и Палма погледаха картинката навън, а в това време съвсем се мръкна.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш обикаляха кораба за да огледат за нови повреди по корпуса му. Пред единия вход на кораба се бяха събрали техни колеги и други няколко от базата.




(край на откъс № 12, очаквайте продължението)




Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev