ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 13.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 13.

Беше вечер. Корабът Nissan летеше над океана на път към островна база на AFJ, където беше разположен и един град- колония на земляните със 700,000 души население. Алекс пушеше цигара с пепси и се радваше на хубавата и свежа вечер. В дежурната каюта влизаше пресен въздух, черпен в момента от атмосферата навън. Из дежурната каюта бяха десетина души, а из кораба бяха будни всички, за три свободни часа, след което оставаха на линия само 70 души, а другите отиваха на задължителен сън. Nissan летеше на височина от 5 км. над океана и със скорост около 300 км/ч. Полетът вървеше нормално, а до целта оставаха към час- два, време. Това беше един остров на около 400 км. от континент № 3. В тези часове Алекс умуваше по въпроса за онази изчезнала цивилизация и каква ли е истината около това. До тук AFJ разполагаше със един звуков запис, дълъг около 10 мин., който представляваше зов за помощ от въпросната цивилизация, точно преди тя да изчезне. Какво се беше случило с нея и как се беше случило, никой все още не знаеше. Алекс прослушваше отново и отново записа. Той беше на един от древните езици в Галактиката. Възможно беше да има и известни неточности при превода на текста.
*
В началото на следобеда на другия ден, Nissan все още беше приземен на острова, в базата на AFJ тук, която се намираше на десетина километра от град- земна колония със 700,000 души население. Тук течаха обичайните разговори и обмисляне на бъдещи планове на AFJ, съвместно на екипи от кораба и от базата. В същото време други екипи бяха във града на разходка. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пултовете си и опитваха радио- връзки със далечни обекти на Агенцията. Докато водеха разговори с други обекти, времето минаваше неусетно.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата на разходка, а и за да видят какво представлява тази база. Навън беше студено и валеше слаб дъжд. Четиримата обиколиха наляво- надясно, разгледаха съоръженията на базата, пък по някое време се озоваха при кафенето.
В началото на вечерта четиримата излязоха от кафенето, където разговаряха с колегите си от тази база и със цивилни граждани. Алекс запали цигара и се огледа. Все още валеше дъжд и се смрачаваше. Корабът беше наблизо, около десет минути по- нататък.
*
Вечерта напредваше, а екипажа готвеше кораба за нощен патрулен полет. Щяха да охраняват континент № 3, който беше изцяло във владение на земляните и AFJ. Патрулирането щеше да обхване бреговата ивица на континента и до голяма степен неговата площ. До старта оставаше около час. Алекс запали цигара със бутилка пепси, докато проверяваше комуникациите на кораба. До него седеше Палма, която четеше пред микрофона последните инструкции на командир Йон до екипажа.
*
Nissan набираше височина със включени дивгатели на 55% от тяхната мощност. В същото време се започваше и хоризонтално движение на север. През това време Алекс пийваше кафе и преглеждаше показанията за полета и системите на кораба. На борда бяха останали будни само 70 човека. Останалите отидоха в задължителен сън, като първата смяна започваше във 6 ч. сутринта. Полетът започваше нормално. Времето навън беше дъждовно и със вятър от запад, около 10 m/s. Това не представляваше проблем за този кораб. Температурите бяха под нулата и на още по- голяма височина спадаха все повече.
На височина от 8 км. корабът премина към хоризонтален полет, поддържайки тази височина. Алекс се беше одремал и се чудеше, как да се разсъни. Чакаше ги дълга нощ в дежурство. Той си взе още кафе, наплиска се със студена вода на чешмата и сетне запали цигара. Корабът летеше към бреговете на континент № 3. Щеше да се патрулира през цялата нощ. Корабът пилотираха Шао и Манхатън. В дежурната каюта дежуреха Алекс, Палма, Ким и Аш. В този състав те щяха да бъдат до 3 ч. през нощта, когато застъпваха новите смени. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук влизаше и пресен въздух от вън, който беше чист и свеж и ухаеше на дъжд и сняг. Алекс изпитваше лепкава дрямка, от която не успяваше да се оттърве. Той отново се наплиска с вода на чешмата и излезе в коридора, където беше значително по- студено, за да се разсъни. Тук беше тихо и пусто. Само вятърът свиреше из отдушниците. Някъде наблизо боботеше и агрегат, който отопляваше спалните помещения. Алекс се поразтъпка насам- натам, докато затрепери от студ, преди да се върне в дежурната каюта. Имаше още четири часа дежурство, преди да може да поспи…
*
Беше късно вечерта на другия ден. Nissan наближаваше една крайбрежна база на AFJ, където кораба щеше да нощува в идващата нощ. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе и проверяваше комуникациите, както и връзката с тази база. Край базата се издигаше град- земна колония със 300,000 души население. Това беше на брега на океана от източната страна на континент № 3. В този час на борда на кораба бяха будни само 80 души. Дежурните щяха да имат смяна чак във 3 ч. през нощта.
В полунощ кораба Nissan се приземи на площадка в базата на AFJ, на брега на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след кацането. Там запалиха по цигара и огледаха базата. Тук беше тихо и пусто, въздуха беше чист и свеж, а температурите около + 10 'С. Подухваше слаб вятър. Двамата постояха на терасата около половин час, загледани към светлинките на града. До централата на базата щеше да се ходи чак на сутринта. За момента не се предвиждаше нищо определено, освен зареждането на кораба с гориво и провизии. Това бяха стандартни контейнери, които скоро бяха натоварени в трюмовете му. Сетне входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да бъде кораба в безопасност. Бяха пуснати отбранителните и алармените системи. В очакване на нощта, дежурните си взеха по чаша кафе и се поразтъпкаха из дежурната каюта. Алекс и Палма заеха отново местата си, а Ким и Аш разговаряха с базата и със града, преди да бъдат ограничени всякакви комуникации, за нощуването.
*
Във вечерта на другия ден, Nissan продължаваше патрулирането над континент № 3. Алекс си беше взел голяма чаша, горещо кафе, пушеше цигара и наблюдаваше показанията на системите в кораба, седнал зад пулта в удобното кресло. На борда на кораба бяха будни в тези часове 80 души. Наоколо кораба нямаше никакви летящи обекти. След последната война, тук всички бяха с повишено внимание. Винаги можеше отново да нахлуят разни вражески машини от космоса. Сигурността на земляните в Галактиката беше сложна задача и AFJ се стараеше да я осигурява, доколкото това биваше възможно. Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Мисълта за изчезналата цивилизация се мотаеше из главата му. Разбира се, че не бяха задължени да помагат на каквато и да е цивилизация, която е в някаква опасност. AFJ имаше за цел- да пази земляните, където и да се намират те, да се грижи за тях и да им помага. Всъщност именно земляните осигуряваха материално Агенцията, за да бъдат възможни всички тези полети и мисии.



(край на откъс № 13, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ОЩЕ МНОГО МУЗИКА, СИ ИЗБЕРЕТЕ ТУК:
http://www.valeriwax-music.blogspot.com