ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 18. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 18. роман от Valeri Kolev.

1.
По вечерно бордово време кръстосвачът New York приближаваше до планетата Orixon 38. Напред беше изпратен кораба Nissan, който щеше да се спусне към планетата. Алекс се беше изкъпал и стегнал в чиста униформа, стоеше изправен пред предния люк с поглед забит напред към планетата. В тези часове из главата му се въртяха разни мисли, свързани с миналото и далече по- добрия живот тогава. Той запали цигара, загледан напред и замислен.
Вечерта напредваше, а Алекс беше седнал зад пулта си и работеше по задачите си. Nissan се намираше на 1,000 км. от планетата,а кръстосвача оставаше в дрейф наблизо. Алекс си взе кафе, запали цигара и провери отново комуникациите. Около кораба нямаше близки опасности. На борда на кораба будуваха 60 човека, но в полунощ застъпваше първата смяна и тогава щеше да има известно раздвижване. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, кораба пилотираха Браун и Джейн, а дежуреха Шон и Никита. Тази нощ Nissan щеше да стигне само до орбитална височина над планетата. Спускането щеше да започне рано в зори. Алекс имаше много работа и щеше да остане до късна доба буден. С него оставаше и Палма, за да му помага и да му прави компания.
Късно вечерта Алекс прие емисия от кръстосвача New York със новини от близо и далеко, за земляните из Галактиката. Сетне той се зае да прегледа тези новини и да отсее по- важните от тях. Това щеше да го занимава в близкия час- два.
*
По обедно време корабът Nissan се спускаше през силна буря с дъжд и гръмотевици, надолу към планетата Orixon 38. Алекс пушеше цигара с кафе и наблюдаваше спускането. На борда будуваха само 70 човека. Според радарите и скенерите наоколо нямаше никакви летящи обекти в радиус от 100 км. От вентилацията на дежурната каюта вътре влизаше студен, пресен, чист и свеж въздух от атмосферата. Освен това той се компресираше в цистерните под налягане за запаси от въздух на кораба. На 14 км. височина Nissan премина към хоризонтален полет оставайки на тази височина и със скорост от 300 км/ч. Комуникациите в тези часове бяха влошени. Прихващаха се ясно само някои близки радиопредаватели.
*
2.
Беше вечерта, когато Nissan приближаваше поредната база на Агенията, която щеше да посети. Корабът летеше на 14 км. височина със 300 км/ч. скорост. Някъде на север, слънцето залязваше, а от юг изгряваше в същото време една от луните. Алекс хрупаше бисквити и наблюдаваше екрана пред себе си. Полета вървеше нормално, а на борда будуваха 70 човека, които щяха да бъдат на линия до полунощ. Това беше четвъртата смяна на кораба. До базата оставаха няколко часа път. Там екипажа щеше да достави компютърна техника от производството на кръстосвача New York, щеше да разговаря с хората от базата и да зареди гориво, вода и провизии. До Алекс седяха неговите колеги и приятели Палма, Ким и Аш, които работеха по задачите си. Кораба пилотираха Шао и Джейсън, а дежуреха Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, а Nissan имаше още малко път до базата. В този час летяха над континент № 2, точно над древна гора със тридесетметрови дървета, над които се стелеше мъгла. Алекс беше запалил една цигара с кафе, застанал пред предния люк и гледаше напред по курса на кораба, дълбоко замислен. До него стоеше и Палма, скръстила ръце и също замислена.
Късно вечерта Nissan се приземи на площадка в базата на AFJ. Тук на този континент земляните имаха десет града- колонии и съответно десет бази. Близкият град- колония имаше 80,000 души население. Тук се произвеждаха хранителни продукти, имаше оранжерии и ферми за дивеч. На териториите на града имаше три петролни кладенци от където се добиваше гориво.
Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и вдигнаха стъкления щит. Навън валеше дъжд, а беше само леко хладно. Из базата маршируваха войници, а в далечината светеха светлинките на града. Въздухът беше чист и свеж, а ухаеше на дъжд, на озон, на сняг и на пролет, но някак си извънземно- тук растенията бяха различни. Имаше разлики и в химическия състав на почвата. Двамата запалиха по цигара и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Корабът щеше да нощува тук. През това време трябваше да се свърши всичко замислено, защото на сутринта трябваше да отлитат нататък.
*
Вечерта на другия ден Nissan патрулираше над континент № 2 на планетата Orixon 38. Алекс беше в лошо състояние през целия ден. Тормозеше го неговия грип, както и болки по цялото тяло. Той седеше загънат в дебело одеало и опитваше да се избави и да се съвземе от тежкото си сътояние. Въпреки всички негови усилия, облекчение не настъпваше. Почти унищожен и разгромен от злите сили, Алекс се надяваше състоянието му да се подобри. С тази надежда той запали цигара с кафе и погледна безизразно към екраните пред себе си. Не му се беше случвало да изпадне в по- безнадеждно състояние.
Към средата на вечерта при Алекс се появи шаманът Джи, който му носеше лечебен сироп от билки, отглеждани от него на борда на кораба. Алекс трябваше да пие от сиропа, няколко дни подред, за да оздравее. Това беше светъл лъч надежда в очите му и той благодари на шамана Джи и отпи първата глътка лечебен сироп, вечерната доза от този уникален лек.
3.
Късно вечерта Nissan приближаваше една от базите на Агенцията, тук на този континент. Командир Йон искаше да се приземят там за да пренощуват. При Алекс все още нямаше подобрение на състоянието, но той оставаше на мястото си зад пулта, въпреки болестите си. Като капак на всичко, по някое време го хвана и остър зъбобол, явно от зъбна инфекция… На границата на човешката издръжливост и човешките възможности, Алекс се утешаваше с мисълта, че все пак може накрая и да легне, колкото и да се стремеше да остане на линия. Утешаваше го и мисълта за сиропа, който вече трябваше да започне да подейства със лечебната си сила и ефект…
*
Във вечерта на другия ден Nissan летеше над западните брегове на този континент, за да посети една база на Агенцията, със бойна станция край нея и малък град със 50,000 души, които се намираха на остров на около 150 км. от брега. Навън бушуваше буря, а кораба летеше на 12 км. височина, със 300 км/ч. скорост., сред черни облаци и светкавици. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си и провери за поред път, как върви полета. Всичко беше нормално, а наблизо нямаше опасности. В тези часове работеше четвъртата смяна, бяха будни 60 човека, а останалите 240 спяха, като някои от тях просто си почиваха. До поредната база в списъка на кораба, оставаха няколко часа полет.
Вечерта напредваше. Алекс и Палма си взеха поредното кафе и се изправиха пред предния люк на дежурната каюта. Гледката напред и надолу беше умопомрачителна. Свирепа буря вилнееше наоколо. За кораба това не беше проблем. Тези машини, бяха проектирани за чудовищни натоварвания и стихии. Лошата метеорологична обстановка нарушаваше обаче радиовръзките на кораба, а освен това някои хора от екипажа не се чувстваха добре. Командир Йон смяташе след като пристигнат в базата, да изчакат колкото време е необходимо, докато обстановката се нормализира.



(край на откъс № 18, очаквайте скоро продължението, пише се.)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev