ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 19. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 19. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта Nissan се спускаше към поредната база в списъка си за посещения. Това беше една база, разположена на остров на 150 км. западно от бреговете на континента. Алекс изпитваше лепкава сънливост в тези часове, а имаше работа още за часове. Той реши да се ободри с вода на чешмата и с едно силно кафе. До Алекс седяха Палма, Ким и Аш, заети със задачите си.
*
В следобеда на другия ден кораба все още се намираше в същата база. Изчакваше се нормализиране на метеорологичната обстановка, но това до момента не се случваше. Над базата плющеше дъжд, а вятъра беше значителен и често сменяше посоката си. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк и наблюдаваше навън. На полигона до площадката имаше военно учение. Там в момента беше всичко в кал и вода. В близкият град пък, течеше един обикновен ден. В кораба беше будна само третата смяна, която щеше да води нещата до 18 ч. вечерта.
Във началото на вечерта командир Йон реши- кораба да отлети, въпреки лошото време. В това време навън вееше сняг, а пелената достигаше три метра височина. Докато кораба набираше височина, Алекс хрупаше бисквити с кафе и разсеяно следеше екрана пред себе си, но полета вървеше нормално. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш заети със своите задачи. В дежурната беше топло и уютно, въпреки ужасното време навън. В началото на полета имаше известни проблеми със компютрите, но скоро всичко се урегулира успешно. Корабът се пилотираше от Шао и Джейсън. Техни дежурни бяха Браун и Джейн, които помагаха в пилотирането.
С напредването на вечерта Nissan летеше на 12 км. височина, със 300 км/ч. скорост. Будни бяха само хората от четвъртата смяна- 50 човека. Алекс, Палма, Ким и Аш не влизаха в това число- те бяха дежурни по безопасността на кораба и екипажа, като почиваха и спяха когато те преценят. Те имаха и редица други задачи. Правеха плановете на кораба и помагаха на командира Йон, както и на пилотите. В тези часове Алекс се беше замислил по темата за изчезналата цивилизация. Скоро не бяха идвали новини по този въпрос. Екипажът на кораба Nissan живо се интересуваше от тази тема и ако нямаха свои задачи, сигурно щяха да участват в разследването и издираването на следи от тази цивилизация, заедно с останалите кораби, занимаващи се с това.
2.
Към средата на вечерта Алекс и Палма стояха изправени пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха гледката напред по курса, а и надолу под кораба. Слънцето беше залязло преди час, а на север изгряваше оранжевата луна на тази планета. На борда на кораба витаеше едно такова романтично настроение. Полетът едва започваше, щеше да се лети през цялата нощ. Кораба беше добре зареден със всичко необходимо. Полетът вървеше като по учебник, а наоколо нямаше опасности. Идеалното време човек да се замечтае…
Късно вечерта Алекс и Палма проверяваха комуникациите на кораба и опитваха да се свържат с кръстосвача New York, със други кораби и бази на AFJ, както и с цивилни радиостанции наблизо и надалеко. Това беше времето, когато се получаваха новини от близо и далеко, а Nissan излъчваше новините, които вече беше получил до момента. Антените на кораба бяха много мощни, като по- голяма мощност имаха единствено антените на кръстосвача New York. Докато преглеждаха най- разнообразни новини и излъчваха наличните си новини, Алекс и Палма разговаряха с далечни обекти- и военни и цивилни. Командир Йон имаше нужда от разнообразна информация, която двамата сега му подготвяха.
Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс запали цигара с кафе, замислен над листа хартия пред себе си, където пишеше схеми и йероглифи, докато обработваше и пресяваше новините, в разговори с колеги по радиото. Палма му помагаше в тези часове, а Ким и Аш следяха за безопасността на кораба и екипажа, но съществени проблеми не се забелязваха.
*
В следобеда на другия ден корабът Nissan набираше височина към кръстосвача New York, който се намираше на 180 км. височина и ги чакаше. Алекс и Палма бяха седнали по пултовете си и се черпеха с по цигара и кафе, докато следяха как върви полета.
Беше вечерта, когато корабът Nissan приближаваше своя кръстосвач- кораб- майка- New York. Това беше на 180 км. от планетата Orixon 38. В тези седмици AFJ правеше големи военни маневри, заради воюващите из зоната, най- малко три враждуващи помежду си цивилизации. Агенцията имаше основна цел- да отбранява и защитава земляните из Галактиката. В замяна Агенцията получаваше финансиране, гориво, вода и провизии. По корабите и кръстосвачите на Агенцията имаше и добре развито собствено производство на компютри и високотехнологични продукти, както също месо, плодове и зеленчуци. Голяма част от тях оставаха за консумация по самите кораби, като обикновено се продаваше навън по планетите около 25%- 30% от собствената хранителната продукция.
Алекс беше запалил цигара с бутилка студено пепси и работеше със комуникациите на кораба, а Палма му помагаше. Ким и Аш в същото време следяха за безопасността на полета, екипажа и кораба.
3.
Късно вечерта Nissan зе мястото си в корпуса на кръстосвача New York, който пък започна да набира скорост, малко след това. Адмирал Пайк не даваше информация за предстоящите маневри. Ориентировъчно кръстосвачът беше насочен към звездата Orixon 4.
*
Беше два дена по- късно в един бордови следобед. Кръстосвачът продължаваше полета си в ориентировъчна посока към звездата Orixon 4. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш, докато обсъждаха плановете на кръстосвача и на кораба Nissan. В този час на борда на кораба будуваха 50 души. В кръстосвача будуваха 100 души. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше опасни обекти.
Към средата на следобеда четиримата излязоха на разходка из кораба и кръстосвача. По коридори и асансьори беше тихо и пусто. Тук- там се забелязваха хората от охраната, както и роботи, заети със задачите си. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите. До един люк той се поспря, за да погледа навън. Спряха се и другите, а Палма извади джобната си бутилка с джин, за да отпие глътка. Гледката нататък беше интересна. Постояха пред люка известно време, докато се почерпиха с джин и наблюдаваха гледката. Алекс се беше замислил отново, докато слушаше разсеяно разговорите на своите трима приятели. Когато по- късно влязоха в бордовата оранжерия на кораба, там тъкмо роботите прибираха новата седмична реколта от плодове и зеленчуци. Други роботи вадеха от рибарника, новата популация бързорастяща риба. Из оранжерията се забелязваха двама- трима техници, които настройваха програмите на напояването и осветлението на дръвчетата. В тревата свободно се разхождаха бързорастящи прасенца и козички. Козичките бяха основния източник на прясно мляко и сирене на кораба.
Следобеда напредваше, когато четиримата провериха различните възли на кораба, както и корпуса му отвътре, преди да се приберат в дежурната каюта. Оставаха няколко часа, преди командир Йон да даде пет свободни часа за екипажа на Nissan. Това бяха часовете, когато агентите- командоси- астронавти можеха да похапнат и пийнат, докато общуват помежду си. Повечето от тях щяха да бъдат в столовата на кораба.

( край на откъс № 19, очаквайте продължението скоро, пише се)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev