Нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.
Откъс №1, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.
Алекс, Палма, Ким и Аш седяха в каютата си на борда на подводницата- космически кораб Nissan и се радваха на хубавия ден. Пътуваха на бавен ход със показана над водата част от подводницата, а тяхната каюта се намираше изцяло над водата. Бяха тръгнали с кораба да изследват планетата Orixon 44. Това беше новата планета на човешката цивилизация. На борда на кораба бяха останали само 200 души, след като другите 100 души заминаха със хеликоптерите да огледат наоколо от височина. Те бяха на десет хеликоптера със по 10 души на борда. Командир Йон се радваше на добро настроение и вече даваше инструкции за идващата по- късно вечер и нощ, след това. Алекс запали цигара, взе си чаша със кафе от автомата и погледна последните данни от наблюдението на подводните дълбини, край близкия населен със земляни континент. Тук някъде се строеше база за подводници и подводен град. Палма и Ким в този ден бяха весели и жизнени и радваха хората от дежурната каюта, чрез камерите и микрофоните от пултовете си. Аш беше днес във лошо настроение и нещо се ядосваше. Тук бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Те умуваха над проектите за базата за подводници, която беше в строеж. Проектите за подводния град все още се обсъждаха от два екипа на Nissan във видео- контакт със базата.
*
Две денонощия по- късно във едно ранно утро Алекс се събуди от страшен сън. Корабът- подводница Nissan плуваше на бавен ход около населения от земляните континент. Новия курс на кораба беше към следващата база на AFJ, на брега на океана.
2.
През следващия ден, Алекс пушеше по цигара, заедно със Палма и си припомняха неприятностите и проблемите от вчерашния ден, когато се натъкнаха на подводен капан. Корабът и екипажа със големи усилия успяха да се измъкнат от водовъртежа. Все още нямаше карти на новата планета, та да може да се пътува безопасно. Алекс губеше скорост, проблемите се трупаха, а още не бяха решени по- старите проблеми. Корабът се движеше на 50 м. дълбочина, проверявайки условията за построяване на нова база, на източната страна на брега към населения континент.
На борда будуваха 50 души, а до повърхността бяха отишли с подводните джетове десет души за да видят каква риба има наоколо. Предполагаше, че ще бъде ядлива.
На борда на кораба беше настъпила бордовата вечер по техния вечен календар. Алекс беше в добра форма и се радваше заедно с другите на добрата вечер. Докато разглеждаха и умуваха къде ще бъде изградена най- новата база на AFJ, отчасти подводна и подземна и добре укрепена със докове за кораби- подводници. Алекс дъфчеше специални сметанови бонбони за добро настроение и погледжаше каква е ситуацията наоколо. Дежурните бяха по местата си, а роботи прибираха улова от риба в мрежите на кораба. Засмукваше се и вода за запасите на кораба. Новата база щеше да бъде добре защитена и укрепена, както се постъпваше с базите на AFJ. Тук щяха да се произвеждат хеликоптри и компютри, също радиотелефони с голям обхват и по няколко централи. Докато проектът се избистряше между идеите и конкретните архитектурни решения, на внимание на компютрите и роботите строители, базата вече ставаше реалност със първото монтиране на маркировъчна пирамида- предавател на това място.
Откъс №2, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.
1.
По следобедно бордово време Nissan плуваше нататък, следвайки подводната си обиколка на населения континент на Orixon 44- новата планета на земляните. На борда будуваха 50 души. Бяха започнали издигане към повърхността, наближавайки пристанищна база наблизо. Алекс дежуреше на пулта си и водеше записки по бял лист хартия на плота пред себе си. Той запали цигара и въздъхна дълбоко. Беше се замислил за изминалите времена, откакто пътуваше и служеше във AFJ. Оттогава не беше виждал Земята и не беше стъпвал там. Двамата с неговата приятелка тогава бяха живели добре, изкарвайки прехраната си със фотографство. Но за да се изпълни тяхното обещание и този си живот да служат във AFJ беше дошъл да ги прибере командир Йон със своя древен кораб. Оттам започваше сега новия им живот и служба, този път… Според най- старите хора във Агенцията AFJ, от служба тук рядко някой се отказвал, живот след живот, защото нямало по- сигурен живот сред космоса и чуждите планети.
*
Пристанищната база беше една от четирите бази около град № 4 на земляните. Базите и града бяха добре укрепени и защитени. Както се постъпваше със земните градове и бази, те бяха автономни, способни да съществуват самостоятелно поне за 100- 200 години. Бяха взети всички мерки да не се забелязват от въздуха и от космоса, да не може да бъдат превзети от вражески сили по никакъв начин. Но защото тук имаше и други подобни градове, както и търговия със чуждите цивилизации от Съпротивата, тези градове произвеждаха и стоки за износ. От това идваха допълнително финанси, с които се издържаха корабите и техниката на AFJ. Агенцията AFJ пък имаше и допълнителни приходи от собствено производство на специална техника и деликатесни храни, произведени по корабите и кръстосвачите. Това държеше икономиката на земляните на достатъчно добро ниво.
2.
Към средата на бордовия следобед Nissan акостира на док край кейовете на пристанището. Към базата и града бяха изпратени четири екипа със хеликоптери. Те носеха за базите и града компютърна и радиотелефонна техника, както и от своите деликатесни храни, също така много стоки закупени от Съпротивата, т.е. произведени от приятелски цивилизации. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха заети със комуникациите на кораба. Тук бяха рагънати най- мощните антени на кораба, за да се свържат със Земята, чрез насочени фотонни и квазарни лъчи. Наближаваше пролука от един час време, най- добра за осъществяването на контакт. Контактът щеше да донесе пресни новини от родната планета, както и да изпрати обратно информация за земляните тук.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс се изправи пред един от люковете и се загледа навън. Корабът беше хвърлил котвата си наблизо до брега, но до там можеше да се иде само със хеликоптри. Самият проект на пристанището беше във ход, във смисъл- как да е удобно, а да бъде маскирано от вражески погледи. Този проблем си оставаше сериозен. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и замислен се върна обратно във дежурната. Смяташе да умува по някакви теми, тази вечер. Из кораба беше нормално. Няколко екипа бяха все още навън, а по видеовръзка други екипи говореха с базата и града. Алекс погледна към колегите си тук и започна дълбоки размисли, изолиран от слушалките, където чуваше общата честота на кораба по единия от каналите.
Алекс и Палма по- късно се заеха да преглеждат архивите на кораба. Както винаги архивите носеха променлива информация- миналото беше променлива величина. Интересуваха ги някои неща от предишния им живот, когато също бяха служили на този кораб… Така ги завари и Адмирал Buun, пристигнал наскоро на борда на кораба със малкия си кораб- хеликоптер. Той разговаря малко със тях, връчи им чип с голяма памет, прибран в кутийка- медалион, а след това размисли и раздаде и на Палма, Ким и Аш. Според него трябвало да носят медалионите навсякъде със себе си. Сетне Буун се оттегли в каютата си и поръча някава вечеря и след това поръча никой да не го безпокои. Освен тези загадки на стария адмирал, друго инетересно около него скоро не се случваше.
Край на Откъс №2, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.
Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev. ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар