Откъс № 3, № 4. Нов проект за роман.2016. Valeri Kolev.

Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно във вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата вечер и на хубавата гледка към бреговете на океана. Те се черпеха със джин- тоник и цигарки, във добро настроение. Алекс се беше замислил над последните времена. В тези часове се завърнаха на борда на Nissan всички екипи ходили навън. Бяха пуснати маскировките на кораба, защитните му шитове и алармени системи, както и отбранителната система. Корабът щеше да пренощува тук, край град № 4. Командир Йон имаше планове за няколко дни напред. Той мислеше да ловуват наоколо и да хванат много риба. Момчетата от екипажа се бяха навили на тази идея. Това щеше да бъде едно учение със няколко екипа на кораба, със цел- лов и риболов на непознато място. Над океана и бреговете се беше спунал мрак. Зловещи ревове на зверове се чуваха откъм джунглата. Дракони размахваха криле пикирайки над поляните. Тук беше непознато и страшно. Притихнали зад дебелите железни стени на кораба, хората от екипажа се бояха. На Nissan имаше 300 души, но се очакваше по- късно да долети и кораба Ford със екипаж от още 300 души. Нощуването тук се очакваше да мине спокойно. Във града, хората бяха вече из подземията и караха свободното си време до към 10 ч. сутринта, когато тръгваха първите смени по поточните линии и оранжерии. Плановете на Алекс бяха по- различни. Той щеше да поработи над архивите на кораба и над медалиона- чип, скъп подарък от Адмирал Буун, усамотен във каютата със Палма, Ким и Аш. Докато се ровеше из документи и база данни, Алекс се черпеше заедно с другите със джин- тоник и по цигара. Тук нощите бяха безкрайно дълги… Очакваше се в близките часове да изгрее Синята луна, откъм север- североизток. Това беше близка луна, която щеше да осветява джунглата със огромния си диск, във тайнствени сини краски.
2.
Във късната доба на тази непозната все още планета, притихнали в каютата си във бойния кораб Nissan, Алекс, Палма, Ким и Аш получиха лоши новини от миналото. Един важен за Историята човек от AFJ, беше загинал от ръцете на мародер, там някога много отдавна във Древността. Вече не беше възможно да се поправи това събитие, поради сложната матрица по него време. Със това трагично събитие бяха последвали поколения и поколения от мародера, вместо от истинския, отговорен човек… Във връзка с това, Алекс предизвика проверка на състава на AFJ, а това можеше да стане направо от архивите на кораба. Този мародер от древността беше отнел, на практика, самоличността на убития от него особено отговорен мъж от AFJ, но беше останал цивилен, без никакъв военен опит, за късмет на Агенцията. Трагедията от древността нямаше давност и започваше да се разследва от AFJ. Проверката на личния състав на AFJ, за момента даваше положителни резултати. Промяна във личния състав не се забелязваше, поне за този момент.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Двата кораба бяха спрели при базите край град № 4. Денят беше преминал извън плановете за лов и риболов, заради организационни въпроси в корабите. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, а на Ford- още толкова души. Алекс си хапваше бонбони и умуваше по свои теми, заедно с екипа си в дежурната. Временно двата кораба оставаха на това място. В тези часове до града бяха заминали два хеликоптера с два екипа, за да доставят техника от корабите и да разгледат какви стоки предлага града. Алекс запали една цигара замислен над най- новите проблеми и се загледа навън, през близкия люк.
Вечерта беше започнала, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със джин- тоник, пушеха цигарки и умуваха над плановете на кораба за следвашите дни. Пътуването във вид на подводница беше довело до икономии на гориво, а това радваше екипажа. Основно перо в техните разходи беше именно горивото. Алекс беше във странно настроение тази вечер- леко сънен и мързелив, но уверен в добро бъдеще на земляните изобщо. Из кораба царуваше добро настроение. Командир Йон беше дал пет свободни часа на екипажа. По местата си бяха само дежурните. Очакваше се сетне Nissan да продължи подводното си пътуване нататък. Кораба Ford щеше да го последва на един час дистанция. Това щеше да стане след петте свободни часа, по- късно вечерта. Според плановете на кораба, предстоеше им посещение на следващата база по крайбрежието.

Край на Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.









Откъс №4, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
В следобеда на другия ден Nissan плаваше на 100 м. дълбочина из океана. По време на пътуването се ловяха огромни масиви от риба и се пречистваше водата за нуждите на кораба и кръстосвача. Алекс пушеше по цигара и с кафенце, заедно с Палма, Ким и Аш. Той умуваше в тези часове по проблемите на кораба. На борда на кораба будуваха 60 души, а останалите почиваха и спяха. Комуникациите с другите бази беше нормална, а също и контакта с кораба Ford. Из океана имаше и по- големи обекти, но това бяха просто тукашните китове. Тук подводниците бяха ограничен брой, но пък можеха да плуват и другите машини на AFJ- летящите. Алекс се подкрепяше със студена вода и кафе и се намираше във странно настроение на лепкава дрямка, докато драскаше по лист хартия на плота пред себе си. Той имаше да решава много неща, а все не му достигаше времето. В каютата звучеше тиха музика, а Палма спеше. Ким и Аш бяха отишли да се изкъпят в банята. В тези часове кораба приближаваше отдалечена база на AFJ, където все още не беше изграден град. Там имаше предимно дежурни, поддържащи базата, както и строителни специалисти, които със стотици роботи подготвяха строежите на нов град. Корабът щеше да спре край тази база, за да достави нова компютърна техника и радиотелефони, както беше наредил адмирал Буун. От базата пък щеше да бъде заредено свежо ядрено гориво за реакторите на кораба. Тук някъде бяха открили ядрен материал и се черпеше ядрена руда. В мините работеха само роботи.
*
Следобедът отиваше към края си, а Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на кораба. Плуваха сред океански създания и риби, които панически бягаха настрани от кораба. Във мрежите за риболов се улавяха огромни масиви риба от всякакви видове. Специален екип определяше разпределението им нататък, тъй като не всички видове имаха добри вкусови качества.
*
Във вечерта Nissan бавно изплуваше на повърхността на 20 км. от бреговете, където беше базата на AFJ. Два хеликоптера бяха готови да отнесат товарите до базата. Докато течеше проверка на кодовете, хеликоптрите изчакваха със отлитането. Скоро всичко беше проверено и те заминаваха. По това време на борда будуваха 100 души. С хеликптрите бяха отлетели два от екипите. Алекс нещо се ядосваше, но тук никой не можеше да разбере, на какво точно се ядосва. Най- близко до неговата сложна логика бяха Палма, Ким и Аш. Докато се опитваха да помогнат, Алекс запали цигара и махна отчаяно с ръка. Според него дори командир Йон "не бил в час" напоследък…
*
Вечерта напредваше, а около двата кораба и базата не се забелязваше нищо обезпокоително. Алекс плуваше в пот и ровеше из архивите на кораба. На екипа си казваше, че просто- "не може да обясни". Поведението му приличаше на тотално подлудял човек, който отчаяно се опитва "да спасява света". На плота беше отворен един от старите компютри на Алекс, където той сменяше някакви джаджи, поглеждаше строго към екрана с показаните архивни данни, а сетне запалваше цигара и поглеждаше строго наоколо… По някое време на екрана грейна малка зелена детелина. Алекс въздъхна, затвори капака на стария негов компютър и го прибра в сейфа си. Повтори още един път, че просто "не може да обясни", а сетне обяви, че за момента положението е стабилизирано успешно.