ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 116. 2016.
1.
Във следобеда на другия ден Nissan отлетя от едната база на AFJ, където прекараха времето от вечерта до сега. Навън времето беше облачно, очакваше се буря. Докато кораба, като дирижабъл набираше височина дежурните проверяваха чрез сателита над континента, каква точно буря се очаква. Алекс и екипа му се занимаваха с новата тайна Машина, която Алекс проектираше с тяхната помощ, а прототипа вече имаше редица функции, които се очакваше да са действащи, когато бъдат изпитанията на Машината. Алекс имаше много идеи за следващите функции на Машината, а това описваше на листи хартия, които сетне снимаше и добавяше към архива. Проектирането на Машината, както и реалната й направа се случваха едновременно. Това беше тайна Машина, която щеше да служи вярно на кораба и екипажа в срок от 100 години напред, ремонтирайки сама себе си и прекъсване на повредени участъци от нея. Беше тайна- как именно тази Машина щеше да служи на кораба и екипажа и как щеше да бъде изправна цели 100 години. Именно това беше най- важното, което Алекс и екипа му изчисляваха и създаваха.
*
Във средата на следобеда Алекс се запозна със хода на полета и състоянието на кораба в момента. Всичко беше нормално, дежурните и пилотите нямаха сериозни проблеми, а идващата буря нямаше да бъде със голяма сила. Алекс запали цигара и се загледа в гледката през люка. Намираха се сред облаците, а някои от тях бяха по- тъмни и по- черни от останалите. Докато умуваше, гледайки през люка, Алекс си взе чаша кафе без захар и в един кратък, като сън момент от десетина минути, се почувства отново щастлив… Когато мига отмина, Алекс се изправи пред оперативния екран и поиска връзка със двайсетте си жени и общите деца в техния общ дом…
*
Във началото на вечерта Nissan пътуваше назад към обитаемия континент. Адмирал Пайк искаше този кораб да патрулира там, за известно време. Разбира се и втория кораб щеше винаги да бъде наблизо, както беше според стратегията за оцеляване. Когато един от двата кораба сгрешеше нещо, то другия трябваше да се намеси и да помогне.
Алекс запали нова цигара от нова кутия, взе си чаша кафе без захар и докато пушеше, той преподреждаше живота си, спомените си, службата си, преосмисляше нещата, сякаш излязъл от един етап от живота и влязъл в друг етап. Когато по- късно Алекс подреди и багажа си в общата каюта на четиримата, подреди раниците си и всички джаджи из тях, той разбра нещо- беше се променил и навлизаше в нов етап от живота си…
По- късно вечерта Nissan беше развил близо 100 км/ч. за да избегне страничния вятър. Летеше на височина 14 км. На борда будуваха 80 души. Два от екипите работеха по размяната на информация, новини и разговори с другите бази, градове, кораби и кръстосвачи. Това беше ново изискване на командир Йон, който се чувстваше в идеална форма, напоследък.
2.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба, да се разходят и да огледат съоръжението. Движение по коридори и асансьори не се забелязваше, освен момчетата от охраната на кораба и роботите, които прибираха урожая за деня от оранжерията, рибарника и малкото стопанство за птици и прасенца. По малката поточна линия се произвеждаха радиотелефони за земляните от тази планета и колониите на земляните по населени вече, чужди планети. Алекс и Палма посетиха шамана Джи, за да си набавят нови количества лекове и билки за болежките си, както и за медицински преглед- общо състояние. Всичко мина нормално, а сетне си побъбриха със шамана Джи, като той им даде ценни съвети за режима на работа, почивка и сън, даде им лекове и билки и като си поговориха добре, Алекс и Палма си тръгнаха обратно към каютите си.
*
По- късно във вечерта Алекс и Палма отново погледаха как върви полета, сетне извикаха Ким и Аш и минаха в лабораторията, за да поработят по Машината. Тя вече можеше много неща, а едно от тях беше да мисли самостоятелно, да взима решения и да служи, да се грижи, да помага и т.н. на кораба и неговия екипаж. Използвайки програми и архиви тя можеше да дава решения на сложни задачи, можеше да се свързва по радиото и чрез насочени ултравиолетови, инфрачервени и други видове лъчи, със далечни бази и кораби. Това бяха само част от уменията на Машината, която правеха екипа на Алекс по негова идея. Машината си оставаше тайна. Тя можеше да лети като дрон и въздушен балон, да се мести във Времето и да се телепортира. Машината имаше из себе си миниатюрни свои копия, които я ремонтираха при необходимост, имаше и малък ядрен генератор на енергия със срок на годност 100 години, без нужда от ново гориво.
Алекс и неговия екип започваха една приятна и творческа вечер, а можеше и да останат будни, неограничено време в нощта, толкова колкото е необходимо…
(край на откъс № 116, може да следва и продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар