ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 120. 2016.
1.
Вечерта напредваше, а Nissan плаваше бавно на 8 км. височина над градовете на земляните, тук на Orixon 44. Алекс се беше свързал по видео връзка със своите двадесет жени и децата си, които живееха заедно в общ дом, както беше тяхното желание. Правейки това Алекс беше изпълнявал заповед на Командването. Казваха, че било особено важно за бъдещето на цивилизацията. Добре, но така пък Алекс беше многоженец и баща на много деца… Разговорите продължиха повече от час. Алекс видя отново жените и децата си и им изпрати поздрави и подаръци по специален дрон. Той уговаряше да ги посети, вероятно в близките една- две седмици, а това не представляваше никакъв проблем. След разговорите по видеовръзката по семейна честота и семеен спътник, Алекс запали цигара, взе си от автомата чаша кафе без захар и се замисли. Палма и Ким не ревнуваха. Аш пък обичаше случайни връзки и рядко се застояваше със една постоянна жена. Той тъкмо се заиграваше със стажантка от градовете, която беше изпратена да помага в бордовата кухня, на готвачките. Алекс беше развълнуван. Неговите родови корени имаха нещо котешко у себе си. Подобно на гепард, той усещаше присъствието на децата си, на жените си. За това не беше нужна техника. Биовълните бяха по- бързи и от светлината, когато човек държеше нещо в сърцето си. За да не се сгромоляса от високото Алекс приземи чувствата си и се захвана да умува над други неща…
Късно вечерта дежурните забелязаха дрон със не големи размери, който наближаваше Nissan. Скоро стана ясно, че това са подаръци за Алекс от неговите хора. Алекс се развълнува, а скоро дронът беше приет във мрежата на кораба. Вътре имаше пакет- кашон, почти 50 килограма, със много подаръчета, включително- вкусни… Алекс се зарадва, а това беше специално от жените му и децата му. Може би беше парадокс, но за нещо случило се най- много преди месец по неговия часовник, децата му бяха вече тийнейджъри…
Наближаваше полунощ, а Алекс беше разгледал нещата от колета и прибрал за по- късно в шкафа си. Той искаше да поработи със компютрите си, може би до късна доба.
2.
Три денонощия по- късно, във вечерта Nissan патрулираше над градовете на земляните със включена система за дирижабъл. Алекс беше изморен в този тежък ден. Дълго беше умувал по въроса за психозата обхванала над 60% от заселниците- земляни на тази планета. По темата умуваха три екипа, откакто проблема беше забелязан. Всеки правеше свои сметки за бъдещето, но за беда- погрешни сметки. Откакто аномалиите бяха налице, онези пет звяра все още се разпитваха. Съдът на AFJ, в този ден пристъпи към екзекутирането на петте звяра, заради които беше се появила психозата. В очакване на разрешение от Командването на AFJ, за екзекутирането на петте звяра, адмирал Пайк остави петте звяра във изолаторите на кръстосвача. Тези пет звяра бяха задържани и разпитвани от дълго време, като виновници и осъдени за сериозни провинения. За да бъде реализирана тяхната екзекуция, освен разрешението на Командването се изчакваше и гласуването… Много от корабите и кръстосвачите бяха твърде надалеко, за да има връзка с тях.
*
Вечерта напредваше, а кораба Nissan плуваше сред облаците над заселения континент. Междувременно петте звяра бяха екзекутирани.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan пристигна в една от базите, край град № 6. Тук щеше да вали силен дъжд. На борда на кораба будуваха 70 човека. Когато по- късно, в края на следобеда дъжда вече валеше, Алекс запали цигара със кафенце без захар и се изправи пред предния люк на каютата, за да се порадва на природата и на дъжда. На терасата бяха Ким и Аш, които бяха отворили малко прозорче, колкото за пресен въздух, чист и свеж. Алекс и Палма излязоха при тях, а се виждаше, че базата е добре замаскирана сред джунглата. Около четирите бази и града беше издигната висока стена от изключително корав материал, който трудно се забелязваше от високо, а от близко не се виждаше. В тези часове индикаторите посочваха аномални явления около базата, но до критична точка можеше и да не се стигне. Критична точка беше явлението, когато Бъдещето е пред разпадане. Във подобна критична точка се отстраняваха аномални явления и се бягаше от тях, или се прогонваха със стрелба. Алекс следеше внимателно картинките по трите си часовника и умуваше какво да се предприеме. В момента командир Йон спеше, а Алекс беше отговорен дежурен. От известния натрупан опит със аномалиите се знаеше, че те трябва да бъдат улавяни със мрежи и да се неутрализират със антиматерия. В този час над базата имаше три подобни аномалии, а по тях беше открита стрелба. Когато по- късно успяха да ги свалят на земята, по тях вече се стреляше и със антиматерия. Скоро бяха унищожени, поне за момента, а критичната точка се отдалечи надалеко из времето…
(край на откъс № 120, може да следва и продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар