Откъс № 10, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 10, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Наближаваше полунощ. Корабът плуваше сред облаците на 8 км. височина, като дирижабъл. Корабът Ford го следваше на около 20 км. по- назад. Патрулирането нощем отнемаше повече хора, заради взетите повишени мерки за сигурност. На тази планета, Orixon 44 нощите бяха много много дълги. Това налагаше да се сменяват две смени по време на нощта. Опасността някой да задреме на пулт беше голяма, именно затова бяха налице повишени мерки за контрол над заспиването на пулт. Екипът на Алекс имаше всъщност специални функции и тези хора сами си определяха времето за сън. Тази вечер Алекс отново нещо замисляше. Неговите нови идеи нямаха край. Докато се занимаваше със някаква нов аидея, той проверяваше и състоянието на кораба и екипажа и как върви патрулирането. Той не забравяше да следи изкъсо и новините, които идеха на всеки кръгъл час.
Някъде около полунощ Алекс и Палма запалиха по цигара с по чаша кафе. Ким и Аш бяха отишли да изпекат по две топли пици- специалитет, за среднощно похапване за четиримата. Из кораба беше спокойно. Стражата обикаляше из общите каюти, за да проверява за задрямали дежурни. Кораба се намираше на 10 км. височина, над джунглата, а около сутринта щяха да бъдат над град № 8. Алекс и Палма бяха щастливи. Заедно през цялото време, плюс най- добрите си колеги и приятели. Това беше велико постижение за тях, а и за всички мъже и жени от AFJ. Стратегията им беше успяла да надвие "злото", стремящо се да разделя хората…
2.
Беше започнала вечерта на другия ден. Двата кораба се намираха на площадките в една от базите до град № 8. Бяха пристигнали още на сутринта. Денят вече си отиваше, а по- късно вечерта Nissan трябваше да отлети на патрулиране. Алекс отново беше поспал във следобеда, след неспокойната нощ, когато беше сънувал лоши сънища. Той запали една цигара, докато преглеждаше новините от близо и от далеко, от местата, където живееха земляни. Замислен над теми от новините, Алекс погледна какво правят неговите хора от каютата. Палма беше в добро настроение. Ким хапваше вафли, а Аш вече беше нападнал бутилка джин с тоник. Из корабите всичко беше нормално. Вече беше заредено гориво за новото патрулиране, а извън двата кораба навън нямаше хора от двата екипажа. Наближаваше време за отлитане.
*
Корабът Nissan набираше височина по- късно във вечерта. Започваше се нов патрулен полет. Алекс се подкрепяше с кафе. Той запали още една цигара, докато наблюдаваше параметрите на полета и набирането на височина. В тези часове Алекс беше леко отнесен и разсеян. Емоциите и странното настроение бяха победили неговия трезв разум. Докато си мислеше и вярваше, че иде добро бъдеще, Алекс нито за час не забравяше родната планета. Земята беше отдалечена от тук на цяла земна година полети. Дори да можеше да ги изпратят обратно до Земята, то там всичко вече беше коренно различно и това щеше само да огрочи и разтревожи пътуващите до там. Носталгията по миналото надделя в емоциите на Алекс в тази вечер. Той пазеше хубави спомени от миналото си. От мислите му го отклони Палма, която искаше да си бърборят за нещо, било и скучно. Алекс лесно развали скуката на Палма. Знаеше какво да й каже, знаеше как да се държи за да й бъде добре. В това време Ким и Аш приготвяха топли, пресни пици за вечерна закуска на четиримата. Корабът се издигна и остана на 12 км. височина над континента. Беше задействана системата "дирижабъл". Докато се носеха със около 100 км/ч. на север над една планинска верига, от екипажа будуваха 80 души. Патрулирането вървеше нормално, без съществени проблеми. В каютата на четиримата беше уютно и топло, а навън се готвеше да вали дъжд.