Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта на същия ден. Корабът Nissan патрулираше над бреговете на континента. Вторият кораб също патрулираше, но със 200 км. по- навътре над континента. Радиовръзките между корабите и към базите и градовете на земляните, тук на планетата Orixon 44, бяха нормални. Алекс пушеше цигара и проверяваше своите апратури и пулта си в общата им каюта, със Палма, Ким и Аш. Те пък почиваха в тези часове, изморени до смърт от тежкия ден и голямото търчане насам- натам, докато избегнат одеве критичните точки и аномалии. Алекс все още можеше и нещо в бонус и не бързаше да ляга на легло. Бяха му казали- за нищо на света да не се отказва и да не се предава. Ставаше въпрос за това, че той беше най- опитния, във войната със "Злите сили" и "Злото", рискувайки себе си… Алекс се беше замислил пред пулта си и умуваше, как по- правилно да се действа при забелязани критични точки и аномалии. Тази теория и практика тепърва се въвеждаше от самия него във връзка със неговите действия и опит от изминалите времена. Това го правеше най- опитен по тези проблеми. Ако той загубеше играта- бъдещето оставаше под разпадане, но ако той спечелеше поредната игра- то бъдещето биваше гарантирано… И всичко това, рискувайки просто себе си, в добре преценен риск. Всъщност той не беше сам, а освен това, имаше хора, които спасяваха пък самия него…
И така се въртяха нещата и истините за световете, Живота, Вселената и всичко останало…
*
Около полунощ, Алекс вече задрямваше пред пулта си. Автоматиката показваше липса на опасности, критични точки и аномалии. Полетът вървеше нормално, в ръцете на пилотите и дежурните на Nissan. Алекс не се оставяше на лепкавата си дрямка. Нечовешката му жажда за живот и тежката отговорност пред няколко цивилизации, го караха да остава отново и отново на мястото си. Този път искаше просто да помисли- как да избегне бедите, следващия път. Такава предварителна подготовка можеше само да му бъде от голяма полза в тежки времена…
*
В късната доба на предългата тукашна нощ, Алекс запали цигара и си помисли да вземе да се разсънва и да хапне. Предвидливо наблизо беше подготвена прясна, топла храна. Почувствал се за момент като последния човек на световете, Алекс настръхна. Часовника му го върна към реалността- той видя дежурните и пилотите на екрана си, както и нощната стража. Не, той въобще не беше сам. Тук в кораба будуваха общо 60 човека, а останалите спяха, изморени от тежките изпитания и в този ден.
По някое време във късната доба на тукашната нощ, Аш се беше събудил. Той отиде до чешмата, изми си лицето и зъбите, наплиска се с вода и докато се подсушаваше с хавлия, хвърли поглед през единия люк. Когато сетне Аш седна на пулта си, той погледна Алекс:
-Спал ли си, Алекс?
-Дремнах за десетина минути.- отговори Алекс.
-Проблеми ли има някакви?- попита Аш.
-В момента няма проблеми. - каза Алекс. -Ще ставаш ли сега, или само за една цигара?
-Ще погледна ситуацията и ще взема решение…- каза Аш, а сетне и двамата замълчаха.
2.
Започваше се вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха патрулирането над бреговете на континента. И двата кораба бяха във режим- дирижабъл, а Nissan минаваше над плажната ивица, докато Ford пък на 150 км. по- навътре над континента. Това беше един хубав ден, а се очертаваше и хубава вечер. Алекс и Палма пушеха по цигара край пултовете си, а вентилатора засмукваше бързо тютюневия дим. Аш и Ким бяха отишли в банята на каютата, за да се къпят. Из кораба нещата вървяха нормално. Радиовръзките бяха добри, а имаше връзка и със кръстосвачите. Алекс отново умуваше над избрани проблеми. Той продължаваше да се подготвя за следващите беди, които можеха да дойдат със критичните точки и аномалиите. Тази теория и неговата практика и опит бяха уникални, нови неща пред AFJ.
(край на Откъс № 14)