Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта двата кораба отлетяха от базата до град № 1, за да патрулират над континента. Докато Nissan набираше височина, Алекс пушеше цигара с чаша кафе и наглеждаше работата на дежурните. Над планетата, както и долу по градовете на земляните, беше спокойно. Това патрулиране щеше да продължи най- малко десет часа. Екипажите и на двата корраба бяха подготвени и отпочинали в изминалите дни. Навън се спускаше мрак, но светлина все пак щеше да има и в идната нощ- Зелената луна беше над хоризонта на север. Докато си пушеше цигарата, със тютюн от бордовата оранжерия, Алекс беше приятно замаян, по неизяснени причини. Мислите му се рееха наоколо, но не и в главата му. Той прищрака екрана към списъка с последните новини и седна да ги погледа умно. Палма беше пуснала музика и дъвчеше шоколадови вафли, производство на кораба. Ким и Аш приготвяха салатата и мезето за късновечерният джин- тоник. Скоро щяха да пристигнат също Шао, Джейн, Шон и Никита, за малкият вечерен празник на екипа. Браун и Моника отново закъсняваха.
На височина от 8 километра Nissan пусна система "дирижабъл". Нататък щяха да държат тази височина и скорост от 100 км/ч. в посока север. Вторият кораб- Ford щеше да бъде съвсем наблизо, на дистанция от 50 км. В очакване на нощуване по време на патрулиране, всеки от екипажите се готвеше по своя преценка. Трудно се спеше спокойно по време на полет. Алекс този път беше спал предварително, за да наглежда през цялата нощ състоянието на полета. Той се беше амбицирал през идващата нощ да умува задълбочено по разни теми, както и по новата си компютърна програма, която правеше. Въпреки, че се намираха на 8 км. височина, и тук имаше облаци. Вятъра не беше много силен, но не биваше и да се подценява. Алекс остави настрани новините и умуването си, за да провери как са комуникациите на кораба. Всичко изглеждаше нормално, а със кораба Ford и базата до град № 1 имаше и действаща видеовръзка. Добра беше връзката и със кръстосвача New York.
Още по- късно лепкава дрямка прихвана Алекс. Той си взе много силно кафе, запали цигара и замислен заби умен поглед във пулта си. Обичайният вечерен празник на екипа беше в ход. Но всъщност те имаха и много задачи за вършене в идващата дълга нощ. Бяха се подготвили за такава нощна смяна, за да са в помощ на пилотите и дежурните в тази нощ, както и за дълъг списък със задачи за свършване и за решаване. Алекс си пушеше цигарата с кафенцето и си драскаше по листа хартия на плота. В този ден все още не беше имал нито една болка и това го изненадваше сериозно- не беше за вярване. Когато отново си пусна последните новини, той видя, че нищо съществено нямаше напоследък. Това беше само временно, вероятно. Когато той погледна във ляво през своя люк, заби поглед във хоризонта, силно разсеян. За момент се беше отнесъл и замечтал замаян, по неизвестни причини. Имаше време цялата дълга нощ на тази планета, за да наблюдава и умува колкото си иска. Това го ободри и той оказа сериозна съпротива на лепкавата дрямка. По- рано в този ден беше пристигнало далечно съобщение от разузнаването на AFJ. Някъде на около пет месеца път, разузнаването беше открило още една нова планета, със добри условия за живот на земляни, изцяло свободна откъм разумна цивилизация, която да спори за собственост над планетата. Тази новина развълнува земляните. Тук на Orixon 44 земляните имаха ресурси за около един милион години напред, а сега със още една свободна, нова планета, то вече преселниците нямаше да са достатъчно, поне за най- важното. Вълнението вземаше надмощие над сивото ежедневие. От земляните и военните от Агенцията AFJ, някъде около 92% изобщо не смятаха да напускат Orixon 44 или пък звездната система Orixon. Но новината за новата свободна планета, все пак беше голяма новина. Тези, които се радваха за това, бяха малцина. Хората се бяха устроили достатъчно добре, и в тукашните колонии и градове, и не смятаха отново да се преселват. Алекс се замисли по тази тема и не успя да си отговори, колко години ще минат, преди на най- новата свободна планета да се появи първия град със преселници- земляни. И тази- втора планета, току- що открита, ставаше изцяло собственост на Агенцията AFJ и на земната цивилизация.
Наближаваше полунощ, а Алекс не се поддаваше на лепкавата сънливост. Той взе още една чаша силно кафе, запали цигара и се заслуша в музиката на Палма, която вече задрямваше облегнала се на плота пред пулта си. Тази нощ опасността от заспиване по време на дежурство беше особено висока. Алекс предупреди висички за това и даде допълнителни инструкции, особено на нощната стража на кораба.