Откъс № 8, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 8, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта, а Nissan продължаваше патрулния си полет над населения континент със земните градове и бази. Алекс ставаше все по- свиреп. Това, което правеха понякога за планетата хората долу, не винаги беше достатъчно правилно. Алекс доказваше това със помощта на логика. Започваше се и съдебно преследване на виновните в тези неправилни решения. Въпреки всичко Алекс оставаше свиреп и бесен. На моменти мразеше силно, разпознавайки "лоши хора" и сред "своите". Точните причини за унищожителното поведение на Алекс не можеше да се установи. Командир Йон смяташе, че наближават истинските врагове, по някакъв начин… Това обясняваше унищожителното поведение на Алекс… Самият Алекс се отказа да говори известно време, освен със екипа си. Палма и Ким ревяха, а Аш сконфузено търсеше начин да укроти Алекс. Шао и Джейн мълчаливо признаваха, че Алекс е прав, отново за кой ли път, а Шон и Никита съвсем трезво се занимаха да проверят за какви "груби грешки" говореше Алекс напоследък…
Късно вечерта Алекс подлудя окончателно.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът продължаваше патрулирането си, а Алекс беше вече малко по- спокоен, но без да изоставя недоволството си от грешките на земляните, които живееха на тази нова за всички тях планета. Недоволството на Алекс от неправилни решения и действия из планетата, продължаваше. Алекс доказваше с логика, сгрешените решения и неправилните действия на цивилни и военни. Тази негова критика предизвика поредица от разследвания.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се изправи пред предния люк на каютата на четиримата. Палма почиваше, а Аш и Ким се занимаваха с проверка на раниците и резервите си. Корабът прелиташе бавно над едно от вътрешните за континента езера. Гледката беше неповторима, а въздуха, който влизаше през малък прозорец за именно тази цел, беше чист и свеж. Алекс се замечта за момент. Разбира се, за какво би мечтал човек, който е на едно от най- сигурните места наоколо, уредил живота си в добра служба, където винаги беше с другарите си и винаги можеше да получи помощ от своите хора. Алекс знаеше това добре. Тук въпроса беше съвсем друг- той мечтаеше, Земята- родната планета на хората, да бъде освободена и да тръгне по правилни пътища. Това нямаше как да стане в скоро време. Акули държаха в робство почти всички хора, останали все още на Земята. Само големите разстояния не позволяваха на хищните акули да опропастят живота на цивилизацията и из космоса, а това беше хитър коз в ръцете на цялата човешка цивилизация. Агенцията AFJ (Земни Космически Сили), точно никога нямаше да се подчинят и на никого, а в техните ръце бяха делата в полза на преселената цивилизация от Земята, във звездната система Orixon. Контролът и отговорността, всичко беше в ръцете на Агенцията AFJ, точно както трябваше да бъде. Това радваше военни и цивилни. Земляните- преселници всъщност добре си живееха под контрола и крилете на AFJ. Това се пазеше в тайна, за да не бъде оплескано по един или друг начин, от недоброжелателни, завистливи и алчни извънземни видове.
2.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс и Палма тръгнаха на разходка из кораба. Те имаха да проверяват няколко от компютърните и електронни възли из кораба, за да подменят няколко изгоряли схеми и чипове. Докато крачеха през коридори и асансьори двамата бяха щастливи, че са винаги заедно, един до друг. Това беше велико постижение и тук всички осъзнаваха това. Палма отново беше влюбена, без да издава това никому, а Алекс мълчаливо си носеше кръста и много внимаваше да не я обиди по някакъв начин, защото тя биваше съвсем уязвима от него в тези дни. Положението беше подобно и със Ким, но тя беше по- студена, млада жена, по- улегнала и сурова. Това бяха жените на Алекс, както и онези двадесет, с които се беше наложило да се размножава по заповед, а и вече имаше към 25 деца там. Тези двадесет майки се бяха обединили и живееха под общ покрив. Алекс често се свързваше с тях, но за нещо в повече не може и да става дума… Децата му растяха бързо. Неговата воля беше- те да изкарат военните Школи за командоси- агенти на AFJ. Майките решиха да тръгнат по същия път.
*
По- късно във следобеда Nissan се спускаше към град № 7 и площадките за кацане в една от базите на военните. Алекс запали цигара с поредната чаша кафе и заби поглед във показанията на приборите. Приземиха се като по учебник, половин час след това. Добре маскираната база се раздвижи, а хора излязоха насам- натам из базата. От кораба излязоха четири екипа. Имаха товари за оставяне за този град- нови компютри и радиотелефони със по няколко централи, както и два специални хеликоптера, произведени наскоро в кръстосвача New York, а щяха да закупят гориво, провизии и други благини. Други два екипа излязоха от кораба и опънаха временна, скара- бира шатра със прави места, пуснаха хубава музика и обявиха празник за базите и града. Тук скоро заприиждаха любители на скара- бирата, от корабите, базите и от града. Каквато беше традицията из космоса, тук хората се движеха навсякъде по двойки- мъж със жена. Обикновено те бяха и съвсем сериозни партньори във живота, а не само колеги. Това наистина ставаше празник, както обикновено се празнуваше тази среща между хората, за тези часове, за хубавата вечер, която щеше скоро да дойде. Времето беше леко прохладно и приятно, а въздуха- чист и свеж. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха при скара- бира пункта, за да се почерпят и да хапнат, а тук срещнаха и интересни хора.