Откъс № 37. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 37. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във следобеда на другия ден, двата кораба отново патрулираха като дирижабли над заселения от земляните континент на Orixon 44. Алекс беше тъжен през тези часове. Чувстваше се измамен от съдбата си и от тези, дето пишеха съдбите на хората. В същото време той се ядосваше на късмета си, дето има такава съдба, а как си беше представял той бъдещето си, преди това?! Усещаше живота си като една голяма подигравка към себе си и би искал да знае, на кого дължи това, за да му благодари, все пак де… Алекс запали цигара, разгневен и побеснял, без да издава настроението си на своите приятели. Изправи се пред предния люк на каютата и заби умен поглед във далечината. В подобно състояние, той беше готов дори да забие някой от ядрените снаряди на кораба, по избрана цел…
Идеше края на следобеда, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а освен това проверяваха различните възли из него, както и състоянието на корпуса на кораба, от вътрешната му страна. В тези часове на борда на кораба Nissan будуваха 80 души. Из коридорите и асансьорите на кораба срещнаха само момчетата от охраната, както и роботите, които прибираха към трюмовете, новата реколта от бордовата оранжерия. Край един люк двамата се спряха и запалиха по цигара, загледани навън, този път странично. Корабът беше на 800 м. височина и плавно се носеше на изток. Вторият кораб беше на 200 км. дистанция и също пазеше посоката към изток.
Започваше вечерта, когато Алекс седна зад пулта си, за прегледа новините от близо и от далеко. Тъкмо бяха отворили бутилка джин- тоник и се черпеха за здраве и успех нататък. Във далечината някъде напред се намираше град № 8. Алекс постепенно си възстановяваше обичайното настроение, убеден, че съдбата му все пак не е за отказване. Вечерно настроение владееше кораба. В тези часове екипажът имаше три свободни часа, за да се видят хората помежду си, да хапнат и се почерпят, преди полунощ. Патрулирането продължаваше без съществени проблеми.
*
Към края на следобеда на другия ден двата кораба се намираха над океана, от северната страна на населения континент. Там някъде имаха среща със една от подводниците, които изучаваха водните ресурси на Orixon 44. Срещата щеше да бъде при един остров, на 280 км. от бреговете, а именно там имаше научно- изследователска база на AFJ. Алекс и Палма наблюдаваха през предния люк на каютата и пушеха по цигара със по чаша кафе. Гледката беше интересна от тази височина: 600 м.
Със напредването на вечерта Nissan пристигна над острова. Подводницата на AFJ , току- що беше изпратила кодовете си, а кораба им беше отговорил със своите кодове, по радиото. Скоро подводницата изплува, а Nissan увисна над нея. Физически контакт нямаше да има, нямаше и необходимост, това да се прави. Алекс запали цигара, докато информацията от подводницата се зареждаше в бордовите компютри на кораба. Тук пишеше за океанските обитатели и свойствата на океана, както и други важни данни за океаните на тази планета и нейния климат. Тази информация тепърва щеше да се изучава от командосите на борда на кораба Nissan, както и по другите кораби, кръстосвачите, както и от всички земляни от градовете. Тази подводница на земляните не беше единствена, по планетата Orixon 44 вече имаше десетки подводници. Използваха ги за най- различни цели, включително и за транспортиране на населението и военните, между различните крайбрежни градове, бази и станции.
Късно вечерта Алекс се одрямваше и имаше намрение да се оттегли за няколко часа сън. Лепкавата дрямка правеше невъзможно да прави каквото и да е. Преди това обаче, той искаше да се убеди, че Nissan набира височина. Според новите инструкции трябваше да се издигнат на 25 км. височина, където кръстосвача New York чакаше за провизии и вода. Всичко беше уредено предварително. Алекс запали цигара, преди да се оттегли за да спи. Из данните за океаните, континентите и тукашните климатични условия, той беше забелязал нещо, но вече не помнеше точно какво. Трябваше после да го открие отново…

( край на Откъс № 37.)