Откъс № 39. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 39. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше края на следобеда на другия ден, когато двата кораба прелитаха на дирижабъл над една планина. Отвъд планината в една низина се намираше град № 7. Щяха да бъдат над този град след броени часове, тази вечер. Алекс и неговите четирима другари бяха по местата си в тяхната обща каюта и разговаряха по поледните проблеми на кораба. Алекс запали цигара и погледна оперативния екран. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Докато си пушеше цигарата със чаша кафе, Алекс се зае да прегледа новините за земляни, наблизо и надалеко. Този ден отново го тормозеше остър зъбобол, както и неговата грипова треска. Той се опитваше да бъде във форма, но твърде неуспяваше. В тези часове Алекс се загъна с дебело одеало зад пулта и се съсредоточи върху екраните пред себе си. Каквото и да правеше скоро нямаше оттърване от зъбобола и гриповата треска. Поне щеше да се опита да запази хладнокръвие. Той имаше лекове от шамана Джи, но този път нямаше кой знае какъв ефект от тях. Палма и Ким забелязаха неразположението на Алекс и се угрижиха. Аш посрещна новината разтревожен, а Милена се замисли по въпроса- как да помогне.
Във началото на вечерта Nissan наближаваше координатите на град № 7. Все още не беше казано, да се приземяват при този град. Може би отново щяха да останат във дрейф, наблизо до града, на известна височина. Командир Йон все още обмисляше вариантите.
2.
Към края на следобеда на другия ден Nissan и Ford лежаха на бетонни площадки до северната кула на град № 7. В този ден мнозина от екипажите бяха посетили града, а от там на борда на корабите бяха идвали много гости от града и неговите военни бази. Алекс в този ден беше здрав и във добра форма. След като сутринта бяха ходили петимата до града с десетместен хеликоптер, сега проверяваха покупките си от неговите магазини, а това бяха интересни вещи за бита и оцеляването, много филми, музика, книги, списания и вестници, както и всякакви лакомства и напитки. Някои от нещата, Алекс заделяше за подаръци на хората си, а други прибираше за лично използване във втората си раница, която беше- по желание на командоса- астронавт, докато основната раница беше задължителна и съдържаше вещи по строг списък, свързан със оцеляването при сложни и неблагоприятни обстоятелства. След разходката си до града, петимата бяха във добро настроение, а там се бяха запознали с нови приятели, бяха чули нови разкази и преживелици за Земята и пътят до тук. Алекс си взе чаша кафе от автомата и запали цигара. Беше доволен от направените покупки от магазините на града. Все още нямаше инструкции корабите да се готвят за отлитане, а във града бяха 50 души от кораба Nissan и 70 души от кораба Ford, които трябваше да се завърнат още по светло. Добри времена бяха настъпили над планетата Orixon 44, въпреки дистанцията до родната планета- Земята. Добро настроение имаше и във близкия град, както и по корабите. В тези часове Алекс се хвана отново да учи и изучава методите за оцеляване на човек, общност или цяла цивилизация, при лоши обстоятелства. Това напоследък му беше любимото занимание. Вече беше научил много неща за оцеляването, а смяташе да създава специални машинки и програми, които да помагат на хората, при оцеляване и борба за живот. Именно за това, което беше направил за света и това, което предстоеше да направи за света, нататък през живота си, той беше признат, след много години време, за герой… След четенето на древните легенди и пророчества, бяха чакали Алекс да се появи, като последната надежда за оцеляването на цивилизациите на земляните от Земята…
3.
В началото на вечерта петимата отново се качиха на хеликоптера Honda и се пуснаха над града, за да го разгледат от високо. Нямаха никакви определени планове. На хеликоптера бяха също Шао и Джейн, Шон и Никита, както и Браун и Моника. Това сега беше целият екип Алфа на Алекс. Алекс седеше зад единия пилот, а това беше Шао. Той запали цигара, и се загледа навън. Слънцето беше на залеза си, а на север вече грееше Синята луна. Градът беше добре замаскиран сред природата на планетата. Най- високите замъци достигаха само до 50 м. за да могат да са безопасни при атака отвън. Тук на Orixon 44 имаше дървета, много по- високи от това.
Алекс отвори бутилка студено пепси и отпи. Връзките на хеликоптера бяха нормални, а в този си състав неговите хора можеха да извършват буквално всичко, както и да изпълняват всевъзможни задачи. Това просто бяха най- опитните, опитни мишлета в лабиринта на извънземието… (край, Откъс № 39)