Откъс № 42. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 42. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше една вечер на борда на кораба Nissan, няколко дни по- късно. Алекс запали цигара, изправен до предния люк на каютата. Корабът приближаваше град № 15. Вторият кораб- Ford се движеше със около час по- назад. Алекс беше в определено добра форма този ден. Той се радваше на всяка своя минута и следеше, да си използва времето по най- добър начин. За момента той продължаваше да съставя "Справочника за оцеляване", а в това участваха и неговите хора, както и мъдреците на AFJ. Това, която Алекс за момента беше създал, като техника, помагаща при оцеляване при трудни обстоятелства, това беше бутонът: "Оцеляване.", който вече действаше при повече от машините, както и при летящите машини. Това представляваше боен автопилот, със специални схеми позволяващи му да спаси екипажа, чрез специални програми и стратегии. Тестовете даваха добри резултати. Машините винаги успяваха да спясят екипажа, колкото и да бяха сложни обстоятелствата. Бутонът: "Оцеляване." щеше да спасява много кораби и екипажи, далеко напред във бъдещето. Такъв бутон имаха и други машини на земляните, както и роботите.
Вечерта напредваше, когато Nissan се насочи за приземяване до северната крепост на града. Алекс и неговите хора бяха доволни от свършеното от тях, около създаването на специални схеми и програми, във връзка със "оцеляването". Най- важните такива програми можеха да приберат кораба до най- близкото безопасно място, където някой от AFJ, можеше да им помогне, ако са във беда. Правеше се сложна и дълга програма, за автоматично завръщане на Земята, ако това се наложеше някога. Въпреки безспорните постижения във изминалия месец, Алекс все още имаше още по- нови идеи за реализиране. Това напълно обясняваше древната легенда, писана стотици години по- рано, според която очакваха Алекс да се появи, защото той бил последната надежда за оцеляването на човешката цивилизация. Самият той не знаеше за тази легенда. Даваха му по малко от писаното, по лъжичка на час, за да не се притесни и обърка…
*
Късно вечерта и двата кораба вече бяха край северната крепост на град № 15. Алекс тази вечер беше достигнал до още една дребна победа във нещата, с които се занимаваше, а това му даваше сериозна радост. Той осъзнаваше напълно, че не е сам. Биваше му помагано, а освен всичко често се случваше да го спасяват, когато телепортирането нещо се объркаше, а той останеше заклещен сред враговете. Той не знаеше, защо биваше телепортиран и то- често, той незнаеше и друго- къде и защо… Въпреки всичко това, той се доверяваше на операторите по телепортите. Явно беше важно да бъде така…
Алекс запали цигара и си взе кафе. Около него приятелите му от каютата вършеха обичайните си дела. Те знаеха, че телепортациите на Алекс са единствения начин, той да успее да спасява цивилизацията и то успешно, просто той беше най- опитното, опитно мишленце във лабиринтите на извънземието, а след него нещата опираха до неговите екипи и до екипажите на Nissan и Ford. Честите телепортации му струваха загуба на тегло и често пъти безпомощно състояние, при лоша телепортация, но въпреки всичко нещата вървяха правилно, а Алекс единствен знаеше пътя напред през тези години, от гледна точка на цивилизацията. Трудно се уцелваше по памет, верния път за цивилизацията… Алекс успяваше отново и отново, въпреки всичко и напук на всичко… А освен всичко това, той единствен знаеше всички тайни на световете, а това можеше да го погуби, ако сгрешеше нещо. Във AFJ пазеха тайните и истините за световете, но не за да ги крият от хората, а за да ги опазят за тях… Темата беше взривоопасна, а заради нея биваха убивани невинни хора…
Алекс въздъхна тежко. Знаеше, че най- много от всекиго друг рискува живота си, заради тайните и истините, които беше разгадал и разкрил, но имаше още много път нататък… Като маратонец, вдишал спасителна глътка въздух, той се готвеше за напред и за утрешните времена…


( край на Откъс № 42.)